Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 218                                                      Гр.София, 20 април  2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  В присъствието  на прокурора ЧОБАНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.128/ 2010 г. И за да се произнесе, взе предвид следното:   С решение № 449/ 04.02.10 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 3 състав по В. Н. Д.647/09 г, е потвърдена присъда №248/ 30.06.09 г., постановена от СГС, НО, 26 състав по Н. Д.3642/07 г. Със същата подсъдимият И е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.124,ал.1,пр.2 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години. На основание чл.61,т.3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на наложеното наказание. Подсъдимият е осъден да заплати на конституираните като граждански ищци Ц. Д. и Ц. С. чрез настойника й Ц. Д. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв.за всяка от тях, ведно със законната лихва, считано от 16.11.06 г., до окончателното изплащане на сумите, като исковете са отхвърлени в останалата част до пълния претендиран размер от по 200 000 лв. Срещу решението на САС е постъпила жалба от частната обвинителка и гражданска ищца Ц. Д. чрез нейния повереник, с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, както и за заниженост на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Моли се решението на въззивния съд да бъде изменено, като бъде увеличена дълготрайността на лишаването от свобода до предвидения в закона максимум, както и да бъде увеличен размерът на уважения граждански иск. Постъпила е жалба и от подсъдимия чрез неговия защитник, с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Моли се същото да бъде намалено за срок от две години и да бъде приложен институтът на условното осъждане. В съдебно заседание пред ВКС страните поддържат жалбите си с отразените в тях съображения. Представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни. Особеният представител на малолетната Ц. С. моли да се уважи жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца Д. и да не се уважава тази на касатора-подсъдим. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в жалбите доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и като упражни правомощията си в рамките на процедурата по чл.347 НПК, намира за установено следното:   Единственото оплакване касателно наказателно-осъдителната част на решението на въззивната инстанция е такова по чл.348,ал.1,т.3 НПК. Всяка от атакувалите съдебния акт на САС страни излага доводи, относими към нейната процесуална позиция. От една страна е частният тъжител, който иска увеличаване на така наложеното наказание поради неправилното му отмерване от долустоящите съдилища, а от друга- подсъдимият, чиято теза е точно в обратната насока- за намаляване на наказанието и в проекция- за промяна на начина на неговото изтърпяване. При определяне на дължимото наказание, което касаторът трябва да търпи във връзка с осъждането му за извършено престъпление по чл.124, ал.1,т.2 НК /по приложението на материалното право в квалификационен план липсва оплакване/, решаващите по фактите съдилища са отразили пространна мотивировка, отстояваща тяхната преценка на плоскостта на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Взети са предвид както характеристиките на конкретното престъпно поведение на касатора, които са несъставомерни субективни елементи, утежняващи неговата вина, така и спецификите на взаимоотношенията между дееца и фактическата му съпруга-потърпевша, преди инкриминираното деяние. На последно, но не по важност, място, е отчетено поведението на С. незабавно след случилото се и в крайна сметка разкаянието, което той изпитва, по отношение на стореното. Изтъкнатите пред настоящата инстанция доводи са били предмет на разглеждане от съдилищата по фактите и са обмислени в хода на оценъчната дейност, осъществена от съдебния орган при определяне и отмерване на дължимото наказание. В този смисъл наложеното на касатора наказание лишаване от свобода за срок от пет години не се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК, отговаря на прогласените в чл.36 НК цели на наказанието и не се нуждае от корекция от страна на висшата съдебна инстанция по наказателни дела. Последното казано прави безпредметно обсъждането на искането на защитата за приложение на нормата на чл.66 НК. За да би било възможно да се ценят материалноправни предпоставки на условното осъждане, би следвало да са налице условия за формулиране на наказание лишаване от свобода най-много в размер на три години, каквито в случая няма. И това е така,тъй като не може да се счете,че наказанието следва да бъде определено изцяло при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна, дори и да бе стигнал до извод за необходимост от определяне на по-тежко наказание от наложеното на С. , каквото искане е отправено от едната частна обвинителка в нейната жалба, ВКС няма правомощия да стори това сама- по аргумент от разпоредбата на чл.354,ал.3,т.1 НПК.   Следващата претенция е за увеличаване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на конституираната гражданска ищца Ц. Д. Трябва да се отбележи, че въззивният съд е обсъждал съображения в смисъл на принципно несъгласие с размера на отсъдената сума от 100 000 лв., предвид поведението на Д. след настъпване на смъртта на дъщеря й и е достигнал до извод, че ако би имал правомощия, би пристъпил към намаляване на обезщетението. Приетото от САС е незаконосъобразно в генерален аспект, тъй като бидейки втора инстанция по същество /по фактите и по правото/, той е легитимиран да се произнася в цялост по присъдата на първостепенния състав. И няма процесуална пречка да взема решение в полза на осъденото лице, щом като намира основания за това, независимо че липсват възражения в третирания смисъл-чл.314 вр.чл. 337,ал.3 НПК. Единственото ограничение е свързано със спазване на забраната за REFORMATIO IN PEJUS-чл.335,ал.3 и чл.336,ал.2 НПК, каквито предпоставки в случая не са налице. По същество, липсват основания за увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на Д. , за сума над 100 000 лв., каквото финално е останало обезщетението, до претендирания размер от 200 000 лв. При преценка на факторите, обусловили обсъждания размер, са взети предвид посочените и пред ВКС обстоятелства, а именно-че починалата млада жена е била в изключително топли отношения с майка си, че двете са били взаимна опора една за друга и че Д. е помагала в изключителна степен за отглеждането на малолетното общо дете на потърпевшата и подсъдимия. В този смисъл присъденото обезщетение отговаря и на заложените в чл.52 ЗЗД правила за справедливост.   Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 449/ 04.02.10 г., постановено от АС-София, НО, 3 състав по В. Н. Д.647/09 г, с което е потвърдена присъда №248/ 30.06.09 г., постановена от СГС, НО, 26 състав по Н. Д.3642/07 г.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/