Р Е Ш Е Н И Е № 175 гр. София, 15 октомври 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Стелияна Атанасова от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 713 по описа за 2019г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на частната обвинителка чрез повереника й срещу въззивно решение № 122/30.05.2019г. по ВНХОД № 125/2019г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 6/05.03.2019г. по НОХД № 70/2019г. на Ловешки окръжен съд. С жалбата се навеждат доводи за наличие на допуснати множество съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до нарушение на материалния закон. Нарушени били чл.13 и чл.14,чл.107, ал.3 от НПК, като не били събрани и проверени всички доказателства за разкриване на обективната истина. Повереникът се концентрира върху преценката за наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и тяхното съотношение. Недопустимо било при изключително тежкия вредоносен резултат и степента на обществена опасност на деянието да се наложи наказание към минималния размер, предвиден в закона. Според повереника, като се имат предвид и допуснати от дееца изключително груби нарушения на ЗДвП, трябва да се наложи значително по-тежко наказание. Моли да се отмени решението на съда и делото да се върне отново на въззивната инстанция за увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че жалбата е неоснователна, спира се на касационното основание, което е и единствено развито – за явна несправедливост на наложеното наказание, като пояснява, че съображенията са развивани и пред въззивната инстанция, която е дала своя отговор. Прокурорът посочва, че подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата от обвинителния акт, респективно е било наложено наказание в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, редуцирано по чл.58а, ал.1 от НК и което съвпадало с искането на прокурора. След определянето на максималния изпитателен срок прокурорът от ВКП счита, че не е необходимо така наложеното наказание да бъде променяно. Поради това заключава, че жалбата не е основателна, а решението следва да се остави в сила. Частната обвинителка, редовно призована, не се явява, представлява се от повереник, който посочва, че основното му оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание. Повтаря доводите си от касационната жалба за неправилна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства., като съжалява, че не може да се излиза извън рамката на държавното обвинение, за да се ценят като отегчаващи отговорността обстоятелства другите нарушения по ЗДвП. Поддържа оплакване, че нарушенията по ЗДвП на подсъдимия били системни, наказанията били налагани главно за превишена скорост, като тези нарушения са започнали от момента на придобиване на право да управлява МПС. Поддържа основното си искане за отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане с указания за увеличаване на наказанието. В реплика посочва,че при приложението на чл.58а от НК не се отчитат обстоятелства като семейно положение, осъзнаване на стореното, оказване на съдействие и други. Подс.Д. Р., редовно призован, се явява лично, представлява се от защитник. Последният пледира, като твърди, че касационната жалба не е основателна, доколкото в обвинителния акт не са посочени отегчаващи отговорността обстоятелства.извън високата степен на обществена опасност на деянието, която е стимулирала законодателя да увеличи долната граница за тези престъпления. Защитникът твърди, че е неоснователно твърдението за множество нарушения на правилата за движение по пътищата. Това не било обстоятелство от обвинителния акт, което да е признал, като напротив, то е оспорено пред първостепенния съд, тъй като подсъдимият бил мениджър на голяма търговска верига, с десетки автомобили и практиката била да се издават наказателни постановления на управителя на дружеството. Поради това не било необходимо да се отговаря на оплакването, че не е възприето твърдението за системност при нарушения по ЗДвП на подсъдимия. Защитникът посочва, че подсъдимият бил осъзната личност, с критично отношение към стореното. Неговата изрична воля била да не се обжалва въззивното решение, като според защитата процесът на превъзпитаване при дееца е приключил още със започването му,той е осъзнал стореното и последиците от него. Посочва, че определената наказателна санкция е справедлива и искането на частното обвинение следва да се остави без уважение. В дуплика защитата посочва, че механизма на произшествието го определя като класически случай на нелеп инцидент, дължащ се на недобра преценка на ситуацията, като липсвали белези на хулиганско поведение. Подсъдимият Р. при ползване на правото да се изказва последен и на последна дума заявява, че осъзнава стореното, съжалявал за стореното и каквото можел, правел. Предоставя преценката на съда. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Касационното разглеждане на делото е първо по ред. С присъда № 6/05.03.2019г. по НОХД № 70/2019г. на Ловешки окръжен съд подсъдимият Р. е бил признат за виновен в извършване на 02.06.201г. в землището на [населено място], път І-4, км68+500, на престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.“б“, пр.1-во, вр.чл.342, ал.1, пр.3-то от НК. При съдебно следствие по реда на чл.373, ал.2 от НПК му е наложено наказание 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, намалено по чл.58а, ал.1 от НК на 3 години. Така определеното наказание е отложено за изтърпяване съобразно чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години. Подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години съобразно чл.343г, като е осъден да заплати и направените разноски по делото. С атакуваното по жалба на частната обвинителка решение въззивната инстанция е потвърдила изцяло първоинстанционната присъда. Касационният състав отбелязва, че пред втората поред инстанция са развити идентичните оплаквания, които засягат единствено и само справедливостта на наказанието. В съдебното заседание частното обвинение всъщност не поддържа оплакване за нарушения по делото по другите две касационни основания, като освен това възраженията по тях се свеждат именно и само до размера на наказанието и начина на неговото изтърпяване. Предвид протичането на производството по реда на глава 27-ма от НПК съдилищата са се съгласили, за което са имали опора в събраните по делото доказателства, с фактическата основа, установена с обвинителния акт. Приемането на направеното признание от дееца действително обвързва инстанциите по същество на делото, както се признава впрочем и повереника на частната обвинителка. Съдът от първата инстанция, както и от последващата такава, са задължени да се съобразят с фактите относно деянието, макар да имат известна свобода по отношение интерпретацията на фактите относно личността на дееца и относно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй като те, за разлика от статичността на вече извършеното престъпление, могат да имат динамично развие и при това в различен план- положителен или негативен за дееца. В този смисъл има известна свобода за съдилищата при оценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, доколкото няма изрична забрана подобни обстоятелства да се установят в рамките на съкратеното съдебно следствие. Няма обстоятелство обаче, което да не е било отчетено, нито от страна на съда от първата, нито на този от втората инстанция. Оценката на събраните по делото доказателства, относими и към деянието, неговата степен на обществена опасност, и на дееца, е напълно съобразена със закона, правната и житейската логика. Справедливо е отбелязано, в противовес на оплакването на частното обвинение за неотчитане на изключително високата степен на обществена опасност на деянието, че законодателят е взел предвид тази опасност и с оглед на това е предвидил наказанието в конкретните рамки- между 3 и 15 години лишаване от свобода. Съставомерните вредни последици изпълват минималните изисквания за определяне на конкретната правна квалификация на деянието. Не са причинени повече от една смърт или повече от една телесна повреда, за да може да се възприеме становището на частното обвинение за изключителност при определяне на обществената опасност на деянието, напротив, то не излиза извън минимално изискуемите от закона се параметри на състава на престъплението относно вредните последици и не се отличава от подобните нему транспортни произшествия. Наложеното наказание не е на минималния размер, между него и средния, за да може да се твърди наличието на снизходителност, без отчитане на деянието като общественоопасно и на личността на дееца. Дори е видно, че не са отчетени възраженията на дееца, направени още при предявяване на разследването относно влизането в сила на наложени наказания за извършени административни нарушения, за авторство на служители на фирмата, на която подсъдимият е управител, за авторство на негов родственик. Тези обстоятелства в достатъчна степен се противопоставят на оплакването на частното обвинение, без последното да се явява подкрепено от доказателствата по делото и да е достатъчно аргументирано. Няма съмнение, че настъпилият резултат е тежък, вредите в социален план- както за семейството, така и за обществото, са тежки, но тези обстоятелства са отчетени от подсъдимия, който добре е осъзнал стореното от него – л.147 от т.ІІ-ри на дос.п-во, гръб. Разбирането на тежестта на вредните последици, причинени от неговото непредпазливо поведение е позитивен аргумент за възможността на дееца да се поправи и превъзпита при така определеният размер на наказанието лишаване от свобода, а и при начина на изтърпяването му. Касационният състав счита, че подсъдимият с процесуалното си поведение, проявеното разкаяние за стореното и като цяло неговата положителна обществена характеристика дава основание да се приеме,че наказанието не следва да се изтърпява ефективно, каквото е искането на частното обвинение. Основателни са възраженията на защитата, че нарушението на правилата за движение от страна на подсъдимия, както са възприети от държавното обвинение и по необходимост от съдебните състави, не разкрива поведение на дееца, характеризиращо го като опасен за движението по пътищата, независимо от настъпилия инцидент. За своята недобра преценка на пътната ситуация подсъдимият получава своето наказанието, с размера на който и касационният състав се съгласява, че може убедително да постигне целите по чл.36 от НК. С наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, което е значително по размер, се постига и пълно удовлетворяване на изискванията на генералната превенция по делото, за защитата на обществото от следващо непрецизно и опасно поведение при управление на моторно превозно средство Това не малко по размер на наказание следва да се отчита в съвкупност с лишаване от свобода, като може убедително да се направи извод, че комплексното наказание не е явно несправедливо, а е и достатъчно строго като цяло. С оглед направените касационни възражения съдът не намери основание да се откаже и приложението на чл.66 от НК. Определеното наказание лишаване от свобода по размер е достатъчно, изтърпяването на което не се налага предвид личността на дееца и постигнатите в голяма степен и до този момент цели по чл.36 от НК. В заключение, не се налага наказанието да бъде коригирано нито по размер, нито по начина на изтърпяване. По тези съображения касационният състав намери, че са налице условия единствено за цялостно потвърждаване на атакуваната въззивна присъда, при липса на основания за нейното изменение. Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 122/30.05.2019г. по ВНХОД № 125/2019г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 6/05.03.2019г. по НОХД № 70/2019г. на Ловешки окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1.