ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 14 гр. София, 12.01.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4482 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. К. П. срещу определение № 1727/16.08.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1225/2016 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията за вписване на договор за аренда на земеделски земи № 25621/06.07.2016г., постановен с определение № 109/07.07.2016 г. на К. К. – съдия по вписванията при Районен съд – Несебър. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което да бъде разпоредено вписване на договора за аренда на земеделски земи. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса за предметния обхват на проверката на съдията по вписванията, разрешен в противоречие с т. 6 от ТР № 7/2012 г. и с определение № 1299/10.06.2016 г. по гр.д. № 881/2016 г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по идентичен казус. Ответната страна по частната касационна жалба – М. А. Е., не е подала отговор в законоустановения срок. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С определение № 109/07.07.2016 г. съдията по вписванията при Районен съд – Несебър е постановил отказ за вписване на договор за аренда на земеделски земи № 25621/06.07.2016 г., тъй като приложените към договора за аренда скица № 15-318747/01.07.2016 г. за поземлен имот с идентификатор 02703.31.26, скица № 15-318764/01.07.2016 г. за поземлен имот с идентификатор 53822.17.399 и скица № 15-318758/01.07.2016 г. за поземлен имот с идентификатор 53822.11.647 и скица № 15-318762/01.07.2016 г. за поземлен имот с идентификатор 53822.11.649, не са актуални, защото арендодателят не е вписан като собственик за част от имотите, а съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, скиците се презаверяват след изтичане на шест месеца от издаването им, ако в този период не е настъпила промяна в границите или собствеността на недвижимите имоти. Съдията по вписванията е посочил също, че след извършена проверка по партидата на арендодателя И. П. се е установило, че същият е посочен като собственик само на един от описаните в арендния договор имоти, а съгласно разпоредбата на чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото. Отказът на съдията по вписванията е потвърден с въззивното определние – предмет на настоящото съдебно производство. Въззивният съд е приел, че съдията по вписванията не се е отклонил от насоките, дадени с Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ВКС, ОСГТК и не е направил проверка на материалноправните предпоставки на договора за аренда, чието вписване е поискано, тъй като съдията по вписванията е мотивирал отказа си с липсата на законови изисквания и необходимо съдържание на скиците, част от което е името на собственика, респ. собствениците и съответните им идеални части от правото на собственост. Посочил е, че съдията по вписванията не е направил констатация за наличието, съответно липсата на право на собственост върху процесните имоти, а е установил наличието на противоречие между твърдението в договора, че собствеността върху имотите принадлежи на арендодатели и посоченото в скиците, от което е достигнал до извод за неактуалност на приложените скици, поради обстоятелството, че в последните не е отразена смяната на собствеността. За да бъде допуснато касационното обжалване на основание чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният съд трябва да се e произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото /обусловил е изводите на съда/ и по отношение на който е налице някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Поставеният от частният жалбоподател процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, уеднаквена с постановяване на ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.дело № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. Съгласно разясненията, дадени в т. 6 от посоченото тълкувателно решение, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Законът определя кои обстоятелства и актове подлежат на вписване. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, договорът за аренда се вписва в службите по вписванията и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие, като при вписването се представя скица на арендувания обект на договора, издадена или заверена от общинската служба по земеделие. В процесния случай съдията по вписванията е приел, че приложените към договора за аренда скици не отговарят на законоустановените изисквания за необходимо съдържание, доколкото в тях не е посочен актуалният собственик на поземления имот, а други лица – различни от арендодателя по договора за аренда, чието вписване е поискано. По същество съдията по вписванията е извършил проверка за това дали арендодателят е титуляр на правото на собственост на отдаваните под аренда земеделски земи, като се е позовал на липса на актуална скица, съотв. на липса на необходимо съдържание на последната, тъй като арендодателят не е отбелязан като собственик на част от поземлените имоти. Съдията по вписванията не притежава правомощия за проверка правото на собственост по разпоредителните сделки, съотв. сделките на управление, които подлежат на вписване, доколкото по тази начин извършва проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт. По реда на чл.274, ал.3 ГПК Върховният касационен съд е установил практика, според която съдията по вписванията няма право да откаже вписване на акта за сделка с имот, за който е представена скица-проект от кадастралната карта, когато тя съдържа всички изискуеми от чл.60, т.1-7 ЗКИР данни /определение №722 от 08.10.2014г. по ч.гр.д.№4293/2014г. на ВКС, ІІІг.о. и определение №582 от 15.12.2016г. по ч.гр.д.№5149/2016г. на ВКС, ІVг.о./. В този случай представянето на друга скица не е необходимо. Обжалваното определение е мотивирано именно с липсата на доказателства за правото на собственост на арендодателя по процесния акт, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Незаконосъобразен е и отказът на съдията по вписванията да впише договора за аренда. Той е подлежащ на вписване акт по смисъла на чл.4, б.“а“ ПВ, представен е пред местно компетентния съдия по вписванията /чл.7 ПВ/ и отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл.6 ПВ/. Внесена е дължимата такса. Приложените скици на поземлен имот, а именно: скица №15-3187740-01.07.2016г. за поземлен имот с идентификатор 02703.18.41, скица № 15-318747/01.07.2016 г. за поземлен имот с идентификатор 02703.31.26, скица № 15-318764/01.07.2016 г. за поземлен имот с идентификатор 53822.17.399 и скица № 15-318758/01.07.2016 г. за поземлен имот с идентификатор 53822.11.647 и скица № 15-318762/01.07.2016 г. за поземлен имот с идентификатор 53822.11.649, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър - [населено място], удовлетворяват изискванията на чл.6, ал.3 ПВ. В тях са посочени идентификаторите на поземлените имоти, техния вид, адрес /местонахождение/, предназначение, площ и граници. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1727/16.08.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1225/2016 г. на Окръжен съд – Бургас. ОТМЕНЯ определение № 1727/16.08.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1225/2016 г. на Окръжен съд – Бургас и потвърденото с него определение №109 от 07.07.2016г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: РАЗПОРЕЖДА да се впише в Служба по вписвания към Районен съд – [населено място] по реда на чл.32в вр. чл.7 и сл. от Правилника по вписванията, договор за аренда на земеделски земи № 25621/06.07.2016г., с нотариална заверка на подписите с рег.№1351 от 06.07.2016г. на нотариус Ц. М., рег.№180 на НК, с който договор И. К. П. предоставя на А. И. Т. за временно ползване срещу арендно възнаграждение земеделски земи в землището на [населено място], общ. Н., обл. Б., а именно: поземлен имот с идентификатор 02703.18.41, местност К.-Б., площ 8.799дка, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници: 02703.18.40, 02703.18.52, 02703.18.38; поземлен имот с идентификатор 02703.31.26, местност Д., площ 10.425дка, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници: 02703.31.27, 02703.31.46, 02703.67.5, 02703.31.33 и земеделски земи в землището на [населено място], общ. Н., обл.Б., а именно: поземлен имот с идентификатор 53822.17.399, местност К., площ 1704кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – овощна градина, при граници: 53822.17.400, 53822.17.241, 53822.17.242, 53822.17.232, 53822.17.315; поземлен имот с идентификатор 53822.11.647, местност К., площ 2177кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, при граници: 53822.11.15, 53822.11.648, 53822.11.17, 53822.11.435; поземлен имот с идентификатор 53822.11.649, местност С., площ 2500кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, при граници: 53822.11.650, 53822.11.482, 53822.11.170, 53822.11.481. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.