Р Е Ш Е Н И Е № 58 София 04.04.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 544 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма][населено място] чрез пълномощник адв.С. К. срещу решение № 324 от 15.12.09г.по в.гр.дело № 527/09г.на Сливенския окръжен съд.С него е частично отменено решение № 456 от 22.06.09г.по гр.дело № 2765/08г.на Сливенския районен съд и в отменената част е постановено друго,с което е признато за установено спрямо касатора,че Б. Д. Н. е собственик на недвижим имот с пл.№ 67338.604.115 по кадастралната карта на[населено място] и върху застроената част от този имот в размер на 1288 кв.м.; отхвърлен е предявения от „Д. „АД инцидентен установителен иск за признаване за установено по отношение на Б. Н.,че последният не е собственик на посочения по-горе имот; отхвърлено е искането на [фирма] за отмяна на нот.акт № 45/95г.на основание чл.537 ал.2 ГПК по отношение на застроената част от парцела -1288 кв.м. и са присъдени разноски в полза на Б. Н. размер на 426.08 лв.В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила. С определение № 1179 от 15.11.10г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите относно предпоставките на чл.2 ал.1 ЗВСОНИ за настъпване на реституционния ефект върху недвижими имоти,отчуждени по реда на ЗНЧИМП;подлежи ли на реституция земята под сградата при частично застрояване на имота и в кои случаи се възстановява собствеността върху незастроената част. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост –касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго,с което да бъде признато за установено,че Б. Недев не е собственик по реституция на УПИ с идентификатор № 67338.604.115 по кадастралната карта на[населено място] и да се отхвърлят предявените от него иск за собственост върху имота на основание чл.2 ал.2 ЗВСОНИ и давностно владение,и иск по чл.59 ЗЗД.Претендира за разноски. Ответникът по касация не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното: По въпросите,по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,е налице задължително тълкуване с ТР № 1 от 17.05.1995г.на ОСГК на ВС.В него е прието,че когато е одържавен незастроен имот,който към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ е застроен,възстановяване на собственост не настъпва,тъй като имотът,съществувал преди застрояването,вече реално не е същият.При хипотезата на частично застрояване на отчужден незастроен имот, ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен имот,респективно при имот в регулация,тази част да е достатъчна съобразно З./отм./ и нормативните актове по приложението му за образуване на самостоятелен дворищнорегулационен парцел,така отделената част ще отговаря на законното изискване имотът да съществува реално до размерите,в които е отчужден.Следователно в този случай се възстановява собствеността върху останалата незастроена част от имота. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че по силата на ЗВСОНИ ищецът Б. Н. е реституиран собственик на процесния поземлен имот с площ от 1600 кв.м.,от които 1288 кв.м.застроени със сграда на ответното дружество [фирма] и празно място 320 кв.м.Изложени са съображения,че до 1989г.земята и изградените върху нея промишлени предприятия са държавна собственост,като държавата е предоставяла на съответните предприятия само право на стопанисване и управление.След 1989г.държавата не е могла да прехвърли собствеността върху земята,намираща се под сградата на ответника поради факта,че към момента на извършване на приватизацията през 1997г.и включване на сградата в активите на „Д.””АД,тя вече е била възстановена по силата на закона на ищеца като наследник на Д. Недев,от когото е била одържавена.Ето защо е направен извод,че целият терен на национализирания имот,включително и тази част от него,върху която е построена сграда след одържавяването,подлежи на реституция,а държавата придобива качествата на суперфициар върху построеното.Относно застроената част от земята реституираният собственик не може да претендира заплащане на обезщетение за ползването й,тъй като това ползване не е без основание,а е с оглед правото на държавата да държи сградата като суперфициар в отчужденото място. Решението е неправилно.В случая е одържавен незастроен имот,който след отчуждаването е застроен.По изложените по-горе съображения се налага извод,че в тази хипотеза възстановяване на собственост по силата на ЗВСОНИ не настъпва,а доколкото се касае за частично застрояване неизяснен е останал въпросът дали от незастроената част,изключвайки прилежащите части от терена на сградата, може да се обособи самостоятелен парцел.Съдът е нарушил съществена процесуална норма –чл.195 ГПК,като не е упражнил правомощията си служебно да възложи допълнителна задача на вещото лице да отговори на този въпрос.Това нарушение представлява основание по чл.281 т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение и връщането му на въззивния съд за ново разглеждане поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 324 от 15.12.09г.,постановено по в. гр.дело № 527/09г.на Сливенския окръжен съд . ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.