Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Орешарова гр.дело № 4581/2021год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Б. Д. Е. за отмяна на влязло в сила решение №10 от 13.02.2020год. на ВКС, IV-то г.о., постановено по гр.дело №939/2019год., с което е отменено решение №1889/18.07.2018год., на Софийския апелативен съд, постановено по гр.дело №4447/2017год., 10-ти състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр. последно ЗЗД във вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД, като вместо него е постановено друго, с което е признато за установено в отношенията между Д. С. М., Ю. М. И., С. Л. А., Д. М. А. /починал в хода на процеса и заместен от неговите законни наследници С. Л. А. и В. Д. Т./, Б. Д. Е., че договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.03.2010год., извършен с нот. акт №68, т.І, рег.№1066, дело №60/2020год. на нотариус, вписан под номер 63 в регистъра на НК, район на действие-Районен съд Перник, вписан в службата по вписвания с рег.№773 на 26.03.2020год., акт№66, том ІІІ, дело №407/2010год., с който С. Л. А. и Д. М. А. са прехвърлили на Б. Д. Е. правото на собственост на недвижим имот, представляващ подробно индивидуализиран апартамент с продажна цена от 45 000лв., е нищожен като привиден, прикриващ действителните купувачи по договора. С решението на основание чл.17, ал.1 ЗЗД е прието за установено по отношение на Д. С. М., Ю. М. И., С. Л. А., Д. М. А. /починал в хода на процеса и заместен от неговите законни наследници С. Л. А. и В. Д. Т./, Б. Д. Е., че по горепосочения договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.03.2010год., действителните купувачи са Д. С. М. и Ю. М. И., а не Б. Д. Е..
В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Иска се отмяна на влязло в сила решение №10 от 13.02.2020год. на ВКС, IV-то г.о., постановено по гр.дело №939/2019год. и да се върне делото за ново разглеждане. Представя доказателства, които молителят счита за относими към соченото отменително основание и които смята, че са нови писмени доказателства. Молителят сочи, че се е снабдил с тях на 10.02.2021год., когато брокерката по оспорваната сделка Ж. К. /свидетел по делото/ след разчистване на архивите й му е предоставила оригинал на предварителен договор от 26.02.2010год., сключен между молителя и продавачите на процесния недвижим имот. Твърди, че не е разполагал с екземпляр от този договор, тъй като цялата документация е била при ищцата Д. М., която е била и адвокат по сделката, а ответницата С. А. е отрекла сключването на предварителен договор с молителя като купувач, поради което не е изискан от нея. Представя се и нотариална покана с рег.№362, том І, акт.4 на нотариус А. Ц., с рег.№576, с район на действие РС Брезник, изпратена от продавачите Д. и С. А. до молителя, съдържаща изявление за разваляне на предварителния договор от 26.02.2010год. за продажба на недвижимия имот и със заверен препис от която се е снабдил, след като му е предадена на 17.02.2021год. Твърди, че не е могъл да я представи по делото, защото всички документи по сделката са била при ищцата като негов адвокат. Излага съображения, че едва сега е станало възможно да се снабди с посочените доказателства, които смята, че са нови и от съществено значение за спора.
Ответниците по молбата Д. С. М. и Ю. М. И., чрез адв.М. в отговор изразяват становище за недопустимост на молбата като подадена след срока, а по същество я оспорват като неоснователна, тъй като представените доказателства-предварителен договор и нотариална покана за развалянето му представляват индиция, че продавачите не са имали намерение да продадат недвижимия имот на молителя и сделката е нищожна поради извършена персонална симулация. Претендират разноски.
Ответниците по молбата С. Л. А. и В. Д. Т. не са заявили становище по нея.
С определение от 05.01.2022год., по настоящото гр.дело е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание, подадената от Б. Д. Е., чрез адв. Д. молба от 05.05.2021год. за отмяна на влязло в сила решение №10 от 13.02.2020год. на ВКС, ІVг.о., постановено по гр.дело №939/2019год.
В открито съдебно заседание, молителят, чрез своя пълномощник адв. Д. поддържа молбата за отмяна на посоченото решение и моли да се отмени и да се върне делото за ново разглеждане.
В открито съдебно заседание ответницата по молбата Д. М. и като пълномощник на ответника Ю. И. поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Отвениците по молбата С. Л. А. и В. Д. Т. не са заявили становище в откритото съдебно заседание по делото.
Върховният касационен съд, състав на III гр. отд., при данните по делото намира следното:
Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, следва да са налице кумулативно дадените предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. При посоченото основание за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 ГПК се касае за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната, а е следствие от невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.
Към молбата си за отмяна Б. Е. представя като ново писмено доказателство предварителен договор от 26.02.2010 г. за покупко-продажба на процесния имот, сключен между него и продавачите, както и нотариална покана с рег. № 362, том І, акт. 4 на нотариус А. Ц., рег. № 576, с район на действие РС-Брезник, изпратена от продавачите до молителя и съдържаща изявление за разваляне на предварителния договор. За така представените писмени доказателство следва да се прецени дали отговарят на кумулативните изисквания – да е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, да е от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото, като ако писменото доказателство е било представено пред решаващия съд, той би направил различни правни изводи.
В случая приложените от молителя документи не биха могли да обусловят различен изход на делото. Възражението на молителя Б. Е., че между него и продавачите е сключен предварителен договор за продажба на процесния имот, е наведено по делото след подаването на отговора на исковата молба, поради което е обхванато от преклузията на чл. 133 ГПК. Житейски нелогично е да се приеме, че пропускът на страната по предварителния договор да посочи, че такъв съществува, се дължи на особени непредвидени обстоятелства, за да се изключи действието на тази преклузия. Следователно този договор изобщо не е станал част от предмета на спора и не може да представлява основание за отмяна на постановеното решение. За да приеме, че договорът за покупко продажба, сключен между ответниците е нищожен, като привиден по отношение на купувача по сделката и че действителните купувачи на имота са ищците по делото, съдът е приел наличието освен на признанието на фактите, на които се позовават ищците, направено от ответниците продавачи по сделката, в това число и признанието на иска, също така и, че всички събрани по делото свидетелските показания, които в случая са допустими, на свидетелите, които имат непосредствени впечатления за отношенията между страните след като са очевидци и са присъствали на предварителните разговори, относно волята на страните, целта на договора и на цялата процедура по сключването му, включително и относно мотивите молителят да бъде вписан като купувач и които показания не са противоречиви и напълно съответстват на признанието на иска и в тази връзка представените към молбата за отмяна предварителен договор и нотариална покана за развалянето му, достигнала до молителя, като купувач не могат да обосноват промяна на крайния резултат относно действителния купувач по сделката, установен при съвкупната преценка на доказателствата по делото. Представената нотариална покана също е неотносима към делото. Тя би могла да има отношение към евентуални облигационни претенции между авторите й и Б. Е. за посочената в нея неустойка, но няма доказателствено значение за предмета на спора. В производството по реда на чл.303 ГПК съдът не проверява правилността на решението и в каквато основна насока са доводите на молителя с оглед на представените доказателства към молбата за отмяна, а единствено проверява наличието на поддържания от страната конкретен фактически състав по чл.303, ал.1 ГПК. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че липсва соченото от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
При този изход на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на адв. М., осъществила безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.3 ЗА за ответника по молбата Ю. М. И. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 500лв., определено с оглед на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Д. Е. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №10 от 13.02.2020год. на ВКС, IV-то г.о., постановено по гр.дело №939/2019год.
ОСЪЖДА Б. Д. Е., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на адвокат Д. С. М., ПАК с ЕГН [ЕГН] сумата от 500лв.- възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: