Р Е Ш Е Н И Е № 66 гр. София, 01.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Н. т.д. № 650 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Ц. Г. и Т. В. Г., срещу решение №2057 от 27.10.2015г. по в.гр.д. №2100/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което се потвърждава решение №5210/11.07.2014г., постановено по гр.д. №15274/2012г. на СГС, ГО, І - 2 състав, в частта, с която всеки от предявените искове от Т. Ц. Г. и Т. В. Г. срещу ЗК [фирма] за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на техния син Ц. Т. Г. при ПТП, настъпило на 26.09.2012г. е отхвърлен за разликата от сумата 75 000 лева до сумата 200 000 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите считат, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, като не са взети предвид критериите, установени със задължителните разяснения в ППВС №4/1968г. Поддържат, че първоинстанционният съд неправилно е разгледал преклудирано възражение за съпричиняване, съответно въззивният съд неправилно е потвърдил решението в тази част. Молят да се отмени въззивното решение в обжалваната част и да бъде осъден ответникът да заплати разликите над присъдените суми до пълния претендиран размер на обезщетенията за неимуществени вреди. Претендират и присъждане на разноски.
Ответникът ЗК [фирма] оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че от събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че пострадалият доброволно и след като е знаел, че водачът е под въздействие на алкохол, се е съгласил да бъде превозван от този водач, при наличие на изрична нормативно регламентирана забрана за това. Твърди, че с поведението си пострадалият сам себе си е поставил в риск, с което е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредоносния резултат. С оглед на това счита претендираните от касаторите парични суми за обезвреда на имуществени вреди за прекомерни и недоказани.
С определение №875 от 17.11.2016г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно наличието на съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на починалия при ПТП от 26.09.2012г. Ц. Т. Г. възлиза на 150 000 лева, но е намерил за правилна преценката на първоинстанционния съд, че обезщетенията следва да бъдат намалени наполовина поради установено съпричиняване от страна на пострадалия. За да намали обезщетението, Софийски апелативен съд е счел за основателно възражението на ответника - застраховател, че пострадалият Ц. Г. е допринесъл за настъпване на собствената си смърт като се е качил в лек автомобил, управляван от водач в нетрезво състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.67 промила. Въззивният съд е споделил изцяло извода на първоинстанционния съд за основателност на възражението за съпричиняване, основан на заключението на медицинската експертиза по делото, съгласно което признаците на средна степен на алкохолно опиване / от 1.5 до 2.5 промила/ са много по – видими и забележими от признаците при лека степен на опиване. Поради това съдът е приел, че реакциите и действията на водача С. П., причинил процесното ПТП, са били такива, че от тях е било видно, че той употребил алкохол над допустимата норма. След като е преценил, че приносът на пострадалия възлиза на 50 %, въззивният съд е споделил преценката на първоинстанционнния съд, че определеното обезщетение следва да се редуцира от 150 000 лв. на 75000 лв. и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете по чл.226 ал.1 от КЗ за разликата над 75 000 лв. до 150 000 лв. за всеки от ищците.
Решението е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС и е частично неправилно. Съгласно решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. №35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. №596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д. №1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д. №44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д. №316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Съгласно т.7 от Тълкувателно решение №1 от 23.12.2015г. на ВКС по тълк. дело №1/2014г., ОСТК налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса, в случая застрахователя.
В случая въззивният съд правилно е приел като своевременно въведено от ответното дружество възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Ц. Г.. С постановеното по реда на чл.290 ал.1 от ГПК решение №98/29.06.2016г. по т.д.№1499/15г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че надлежно възражение за съпричиняване по чл.51 ал.2 от ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл.147 т.1 от ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. Приносът на пострадалия трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл.51 ал.2 от ЗЗД, също трябва да са конкретни. Ако застрахователят не е могъл да узнае за тях преди изтичане на срока за отговор на исковата молба, те могат да бъдат наведени в първоинстанционното производство и след изтичането на този срок, тъй като съгласно чл.147 т.1 от ГПК до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. След като възражението за принос на пострадалия по чл.51 ал.2 от ЗЗД може да се основава само на конкретни факти, страната не може да го направи преди да е могла да узнае за тях. В тази насока е и даденото разяснение в мотивационната част на т.4 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което общото правило за преклузия по чл.133 вр. чл.131 ал.2 т.5 от ГПК с изтичане на срока за отговор на исковата молба се отнася само за възражения, основани на факти, съществуващи и узнати към този момент.
В настоящата хипотеза ответното застрахователно дружество е направило още с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалият не е бил с поставен обезопасителен колан, с което е нарушил разпоредбата на чл.137а от ЗДВП и е допринесъл в значителна степен за получените от него травми. Това възражение е счетено от въззивния съд за неоснователно. В първото съдебно заседание пълномощникът на ответното дружество е поискал да му бъде дадена възможност да се запознае с приетите в същото съдебно заседание нови писмени доказателства, представени от ищците с молба от 17.06.2013г., за да направи съответни доказателствени искания. На 19.07.2013г. ответното дружество е депозирало молба със становище по представените от ищците писмени доказателства, като в същата е направило и ново възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалият се е съгласил да бъде превозван от водач, употребил алкохол в тъмната част на денонощието. Тези процесуални действия на ответника са осъществени в съответствие с разпоредбите на чл.144 и чл.147 т.1 от ГПК, поради което заявените в молбата от 19.07.2013г. доказателствени искания и възражение за съпричиняване правилно са разгледани от първата и въззивната инстанция като своевременно предявени.
Основателни обаче са оплакванията в касационната жалба, че изводите на въззивния съд за съпричиняване на вредите от пострадалия Ц. Г. не почиват на събраните по делото доказателства, а са изградени върху предположения. От събраните по делото доказателства се установява, че по време на реализиране на произшествието от 26.09.2012г. Ц. Г. е пътувал на задната лява седалка в лек автомобил, управляван от водача С. П.. От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена въз основа на данните в приетото по делото д.п.№430/2012г. на РУ – К., се установява, че съгласно протокол №321/26.10.2012г. за извършена химическа експертиза в кръвта на водача С. В. П. е установено наличие на етилов алкохол в концентрация 1,67 промила. По делото обаче не е установено по несъмнен начин, че преди да се качи в автомобила Ц. Г. е знаел за нетрезвото състояние на водача. Няма събрани в съдебното производство доказателства, че преди процесното ПТП С. П. е употребявал алкохол в присъствието на Ц. Г. или че последният е разбрал по друг начин, че С. П. е употребил алкохол и то над законоустановения минимум. Въпреки липсата на доказателства за конкретен принос на пострадалия, въззивният съд е изходил от обичайната житейска логика и е приел, че качването в автомобила, управляван от лице със средна степен на алкохолно опиване, е достатъчно, за да се отчете съпричиняване. При това съдът не е съобразил и всички данни от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, съгласно което характеристиките на средна степен на алкохолно опиване / повишено настроение, склонност към гневни реакции, неясен говор и др./ зависят в изключителна степен от индивидуалните особености на лицето – възраст, телесно и психично състояние, моментно състояние на организма, прием на храна. В тази връзка неправилно не са кредитирани и показанията на разпитаните по делото свидетели В. и Д., които са разговаряли със С. П. непосредствено преди произшествието и твърдят, че не са забелязали у него признаци за употреба на алкохол. Основавайки своите правни изводи на предположението за това, че употребата на алкохол над законоустановения минимум от страна на водача С. П. е била очевидна, въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като е намалил полагащото се на касаторите обезщетение за неимуществени вреди съразмерно на недоказания принос. При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ не подлежи на редуциране и се дължи в пълния определен от въззивния съд размер - 150 000 лева за всеки от ищците, доколкото срещу решението в тази му част не е подадена жалба от ответното дружество.
Неоснователни са доводите на касаторите за определяне на обезщетението в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Споделяйки изводите на СГС относно размера на обезщетението Софийски апелативен съд е взел предвид, че първоинстанционният съд е съобразил указаните в ППВС №4/1968г. критерии и всички обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост”. Отчетени са момента на настъпване на вредите, социално - икономическите условия в страната към този момент, близките отношения на обич и привързаност между починалия и неговите родители и тежките психологически последици за родителите от загубата на техния син. Поради това настоящият състав на ВКС споделя становището на въззивната инстанция, че сумата 150 000 лв. съставлява справедливо обезщетение за претърпените от всеки от касаторите неимуществени вреди.
Поради това на всеки от касаторите – ищци по предявените искове следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2012г. до окончателното плащане. В частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над 150 000 лева до 200 000 лева, решението е правилно и следва да се остави в сила.
В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което ЗК [фирма], е осъдено да заплати на всеки от ищците сумата от 75 000 лева, решението на Софийски апелативен съд не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от касаторите разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съразмерно с уважената част от жалбата, в размер общо на 2418 лева.
При този изход спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата, доколкото същият е представляван в касационното производство от юрисконсулт, който е депозирал писмен отговор на касационната жалба. Същите следва да бъдат определени от съда съобразно редакцията на чл.78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/2017г./, съгласно която присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Поради изложеното всеки от касаторите следва да бъде осъден да заплати на ЗК [фирма] юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лева, съобразно вида на делото и неговата фактическа и правна сложност.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на касаторите адвокат С. Ч., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 13344 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 12 000 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от иска.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2057 от 27.10.2015г. по в.гр.д. №2100/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, в частта, с която е потвърдено решение №5210/11.07.2014г., постановено по гр.д. №15274/2012г. на СГС, ГО, І - 2 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Т. Ц. Г. и Т. В. Г. срещу ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син Ц. Г. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 26.09.2012г., за разликата над уважения размер от 75 000 лева до размера от 150 000 лева, както и в частта, с която ищците Т. Ц. Г. и Т. В. Г. са осъдени да заплатят на ЗК [фирма] разноски за разликата над сумата 1778,25 лева /хиляда седемстотин седемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/ до размера от 4 445,63 лева /четири хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ на Т. Ц. Г. с [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Б., обл. В., [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.8, чрез адвокат С. Ч., сумата 75 000 лева /седемдесет и пет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решението по в.гр.д. №2100/2015г. на САС/ за неимуществени вреди от смъртта на Ц. Т. Г. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 26.09.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2012г. до окончателното плащане, както и сумата 2418 лева /две хиляди четиристотин и осемнадесет лева / - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ на Т. В. Г. с [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Б., обл. В., [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.8, чрез адвокат С. Ч., сумата 75000 лева /седемдесет и пет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решението по в.гр.д. №2100/2015г. на САС/ за неимуществени вреди от смъртта на Ц. Т. Г. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 26.09.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2012г. до окончателното плащане, както и сумата 2418 лева /две хиляди четиристотин и осемнадесет лева / - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2057 от 27.10.2015г. по в.гр.д. №2100/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, в частта, с която е потвърдено решение №5210/11.07.2014г., постановено по гр.д. №15274/2012г. на СГС, ГО, І - 2 състав, в частта, с която всеки от предявените от Т. Ц. Г. и Т. В. Г. срещу ЗК [фирма] искове за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на техния син Ц. Т. Г. при ПТП, настъпило на 26.09.2012г., е отхвърлен за разликата от сумата 150 000 лева до сумата 200 000 лева.
Решението е постановено при участието на В. Ц. П. като трето лице – помагач на страната на ответното дружество.
ОСЪЖДА всеки от ищците Т. Ц. Г. и Т. В. Г. да заплати на ЗК [фирма] разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева / сто лева/.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на адвокат С. Ч., адрес [населено място], [улица], ет.8, сумата 13 344 лева /тринадесет хиляди триста четиридесет и четири лева/ - адвокатско възнаграждение за първа и въззивна инстанция, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗК [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|