3 Р Е Ш Е Н И Е № 237 София, 13.12.2017 година Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА При участието на секретаря :А.Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1407/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, образувано по молба на И. Г. Д. за отмяна на влeзлите в сила решения от №420 от 16.10.2013г. по гр.д. №477/13г. на Софийски окръжен съд и решение №115 от 06.03.2014г. по гр.д. №383 на Софийски окръжен съд . Молбата за отмяна е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, същата е процесуално допустима. Ответникът по молбата- А. И. А. e на становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, на което се позовава молителят, предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила. С този способ се постига отмяна на неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор. С т.5 на ТР ОСГТК №7/14г. по тълкуване на основанието по т.4 на чл.303 ГПК е прието, че идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на текста, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Или както е пояснено в мотивите на цитираното тълкувателно решение, противоречие следва да бъде налице в диспозитива, не в мотивите на акта т.е. обусловената претенция имплицитно следва да съдържа в диспозитива произнасяне по обуславящата претенция като решенията, именно по обуславящия спор си противоречат. С оглед така установената дефинитивност, включително и с тълкувателна практика на ВКС,страната не сочи доводи, обосноваващи извод за наличие на поддържаното от нея основание за отмяна. За да обоснове предпоставките на нормата, молителят е поддържал, че сочените от него постановени съдебни актове по гр.д. №477/13г. на Софийски окръжен съд и решението по гр.д. №383/13г. на Софийски окръжен съд си противоречат, тъй като са „ издадени в гражданско производство и са свързани с едни и същи ищец и ответник, като исковете били общо за три броя записи на заповед на стойност 9000лв”. Освен това, страната е посочила, че по граждански дела с едни и същи страни, делата следва да бъдат разглеждани общо, включително и в касационно производство. В заключение е споменато, че при наличие на писмени доказателства – 3бр. записи на заповед, собственоръчно подписани от ответника за установяване на паричните отношения на страните, допускането на свидетели по чл.164 ГПК било процесуално нарушение. Така заявените доводи не обосновават извод за наличие предпоставките на поддържаното основание за отмяна. Извън това, че изложеното е неотносимо към основанието по чл. 303, т.4 ГПК и фактически невярно е общо изводимото твърдение на молителя за идентичност на предмета на споровете по сравняваните съдебни актове. С постановеното решение на СОС по гр.д. №477/13г. и потвърденото от него решение на Самоковски районен съд, е формирана сила на пресъдено нещо по предмет – претенция с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 2000лв. – невърнат заем, получен на 16.09.2007г. и невърнат заем от 2000лв., получен на 16.07.2007г. Тези искове с ищец - настоящият молител и ответник - А. А., са били отхвърлени с постановените еднозначни решения на съдилищата. Соченото като противоречиво решение гр.д. 282/13г. на СОС е постановено след отмяна на решението на Самоковски районен съд и е с предмет- предявен иск по чл.422 ГПК- за признаване за установено, че А. дължи на Д. сумата 5000лв. по запис на заповед от 20.07.2009г. Този иск също е бил отхвърлен от състава на СОС, след отмяна на решението на първостепенния съд. Или правният резултат и по двете сравнявани решения е отхвърляне на предявените от И. Д. против А. А. искове, т.е. дори и да е налице фактически идентитет на споровете, а това в настоящият случай очевидно не е така, то отново не би било налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. От изложеното следва, че сравняваните съдебни актове са постановени по различни правни спорове, изведено от претенции, касаещи различни искове, с различен предмет, като исковете са отхвърлени. Този извод се налага и от това, че представените по гр.д. 477/13г. на СОС записи на заповед не са идентични със записа на заповед, третиран по сравняваният съдебен акт Или, след като диспозитивите на решенията са формирали сила на пресъдено нещо по различен предмет, в чийто предметен обхват не се съдържа и противоречиво произнасяне по едни и същи факти, то не се обосновава извод за наличие на основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Т.е. не е налице обективен идентитет на споровете по сочените като противоречиви актове, а и не се установява с тях да са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Следователно, не е налице отменителното основание по чл.303, ал.1 т.4 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Г. Д. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влeзлите в сила решения: решение №420 от 16.10.2013г по гр.д. № 477/13г.. на Софийски окръжен съд и решение №115 от 06.03.2014г. по гр.д. №383 на Софийски окръжен съд . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: