Р Е Ш Е Н И Е № 147 София, 14.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юни двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 151/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от К. С.-прокурор в Апелативна прокуратура-Б. против въззивно решение на Апелативен съд-Б. № 80/3.10.2012 г., постановено по гр. д. № 207/2012 г. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение на Окръжен съд-Бургас № 41/27.04.2012 г., постановено по гр. д. № 1481/2011 г., с което Прокуратура на РБ е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ да заплати на Х. Н. Е. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], област Б. сумата 27 500.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди във връзка с повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 116, т. 9 и т. 10 НК и чл. 325, ал. 2 НК, наказателното преследване по които е прекратено, ведно със сумата 9 697.15 лв. законна лихва върху главницата, считано от 17.08.2008 г. до 16.08.2011 г., законна лихва върху главницата, считано от 17.08.2011 г. до окончателното изплащане на главницата и сумата 1 036.22 лв. съдебно-деловодни разноски. С жалбата са заявени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост във връзка с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Счита се, че размерът на обезщетението следва да се намали под присъдения от двете инстанции размер. За ответника по касация Х. Н. Е. жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат С. П. от Б.. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 400/29.03.2013 г., постановено по настоящото дело на Върховния касационен съд в настоящия състав е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по повдигнатия от касатора материалноправен въпрос от значение за изхода на спора между страните, а именно: Как се прилага принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, по който правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд-р. ІІ на ППлВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Въззивният съд е възприел определения от първоинстанционния съд размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди без да съобрази, че по въведените с исковата молба и уточнението на исковата молба фактически основания на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, а именно: претърпени душевни страдания и притеснения, свързани с накърняване на доброто име, честта и достойнството на ищеца по повод повдигнатите срещу него обвинения за извършени тежки престъпления, наказателното производство по които е прекратено, както и претърпени душевни страдания, притеснения и стрес в резултат на дългия период на наказателното производство, ангажираните от ищеца доказателства не обосновават присъдения размер на дължимото му обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 27 500 лв. В тази връзка не е изпълнена доказателствената тежест за установяване твърденията за променено физическо и психическо здраве на ищеца след повдигането на обвиненията. Липсва представена по делото медицинска документация за причинени здравословни или психически проблеми, пряка и непосредствена последица от увреждането. Показанията на брата на ищеца-единствен негов свидетел по делото е следвало да се преценяват съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК. Съдът не е съобразил и не е обсъдил възражението на ответната страна за съпричиняване на увреждането по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ във връзка с противоправното поведение на ищеца, за което няма спор по делото, че е участвал в групата, нахлула в дома на пострадалия с намерение да се саморазправя с последния, в резултат на което е настъпил и вредоносния резултат. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че размерът на обезщетението е определен в нарушение на материалния закон и при необоснованост, основания за частична касационна отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК за разликата между сумата 15 000 лв. и присъдения размер от 27 500 лв., за която разлика следва да се постанови отхвърлителен резултат по иска за обезщетение на неимуществени вреди, съответно за размера, в който е уважен акцесорния иск за лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, респ. в частта за разноските, поради което и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение № 80/3.10.2012 г., постановено по гр. д. № 207/2012 г., с което е потвърдено решението на Бургаски окръжен съд № 41/27.04.2012 г., постановено по гр. д. № 1481/2011 г. в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБ да заплати на Х. Н. Е. обезщетение за неимуществени вреди за сумата 12 500.00 лв., като разлика между сумата 15 000.00 лв. до присъдения размер от 27 500 лв., в частта на присъдената законна лихва за периода от 17.08.2008 г. до 16.08.2011 г. за сумата 4 407.80 лв., като разлика между сумата 5 289.35 лв. до присъдения размер от 9 697.15 лв., както и в частта за разноските за сумата 439.22 лв., като разлика между сумата 597 лв. до присъдения размер от 1 036.22 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Н. Е. ЕГН [ЕГН] от [населено място]¸ [община], област Б. против Прокуратура на Република България обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за сумата 12 500 лв., като разлика между сумата 15 000.00 лв. и присъдения размер от 27 500.00 лв., за присъждане на законна лихва върху главницата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 17.08.2008 г. до 16.08.2011 г. в размер на сумата 4 407.80 лв., като разлика между сумата 5 289.35 лв. и присъдения размер от 9 697.15 лв., както и в частта за разноските за сумата 439.22 лв., като разлика между сумата 597 лв. и присъдения размер от 1 036.22 лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: