4 Р Е Ш Е Н И Е № 137 гр. София, 12.06.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми април през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 468 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. Г. Ц. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. И., против въззивното решение № 1816 от 29 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 2319 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г., с което е отменено решение № 804 от 11 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 3345 по описа на Софийския градски съд за 2009 г. и вместо него е отхвърлен искът на Ц. против Н. И. С., П. Т. С., М. Г. Г. – тримата от [населено място] и Д. Т. Г. от [населено място], за признаване за установено, че при извършване на покупко-продажба на апартамент в [населено място] между Н. С., П. С. и Й. Т. С. (починала в хода на производството и заместена от М. Г.) в качеството им на продавачи и Д. Г. в качеството й на купувач, Г. е действала като подставено лице, а действителните купувачи са К. Ц. и Д. Г. Г., и Ц. е осъден да заплати разноски по делото. Касационното обжалване е допуснато с определение № 69 от 16 януари 2013 г. при условията на т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, поради вероятността обжалваното решение да е недопустимо. Относимите обстоятелства са следните: С договор за банков кредит от 8 август 2006 г. на ищеца К. Ц. е отпусната сумата от 53300 лева, от които 29700 лева за частично финансиране на покупка на имот, и остатъкът от 23600 лева за ремонт и довършителни дейности по апартамента. Кредитът се обезпечава чрез учредяване на ипотека върху имот на Д. Г.. Кредитът е погасен от Д. Ц. (Г.). С нотариален акт от 16 август 200* г. Н. С., Й. С. и П. С. продали на Д. Г. жилище. В нотариалния акт е записано, че продажната цена е предоставена като банков кредит на К. Ц., предназначен за частично финансиране покупката на недвижимия имот в полза на Д. Г.. С нотариално заверена декларация от същата дата Д. Г. заявява, че имотът е закупен изцяло със средства на Д. и К. Ц., придобит по време на брака им и със заем от банка на името на К. Ц., и Д. и К. Ц. са действителните собственици на имота. Предявен е иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, пр. последно ЗЗД от К. Ц. против Д. Г. и продавачките на апартамента, а Д. Г. е конституирана като помагач на страната на ищеца. В исковата молба се сочи, че ответницата Г. се явила като страна по сделката, без да придобива права по нея, което обстоятелство се установява от изрично подписана от нея декларация. Искът е предявен след прекратяване на брака на К. и Д. Ц.. Не се спори, че купувачката Д. Г. е майка на бившата съпруга Д.. В отговора на исковата молба продавачите С. сочат, че отношенията между ищеца и тъща му преди и при сключване на сделката, както и мотивите, поради които той е дал тези пари, не ги засягат и са ирелевантни. Подчертава се, че е налице валидно сключена сделка между продавачите и купувач, при която собствеността е прехвърлена, а цената е платена изцяло. В отговора на купувачката по оспорения нотариален акт Д. Г. също се поддържа, че продавачите не са обвързани по никакъв начин от описаните в исковата молба отношения – те си получили парите и прехвърлили имота най-добросъвестно. Други доводи по отношенията между продавачите и купувачката по договора за покупко-продажба в първата инстанция не са поддържани. Във въззивната жалба, предявена от продавачите по договора С. се изтъква отново, че отношенията между ищеца и тъща му във връзка със сделката и мотивите, поради които ищецът е дал парите, не ги засягат. Заявено е, че безспорна по делото е единствено първата описана сделка – продажбата с нотариален акт. В отговора на касационната жалба продавачите обосновават интереса си да обжалват първоинстанционното решение с обстоятелството, че са привлечени като страна по делото от ищеца, направили са значителни разноски и отмененото първоинстанционно решение е неблагоприятно за тях, тъй като обявява нищожността на сделката за покупко-продажба на недвижим имот със съответните законови последици. К. съд приема, че обжалваното съдебно решение е недопустимо поради липса на правен интерес у продавачите по сделката С. да обжалват първоинстанционното решение. Претенцията на ищеца е, че правоотношенията между страните следва да се квалифицират като такива по договор, сключен чрез подставено лице на страната на купувача. При персоналната симулация две страни постигат съгласие да сключат договор, но искат да прикрият кой е действителният купувач, поради което се уговарят като страна по договора да бъде записано лице, което привидно изпълнява ролята на едната от страните. При този вид симулация подлежат на установяване три сделки: между продавача и действителния купувач, която е желана, но прикрита; между продавача и привидния купувач, изразена в нотариалния акт, която е привидна и като такава - нищожна, и между действителния и привидния купувачи - упълномощаването от първия на втория да придобие имота; както и специалната цел - да се укрие страната по сделката на страната на купувача. Продавачът по персонално симулираната сделка е участник в съдебното производство, тъй като е страна по сочената за нищожна явна сделка. Макар той да е страна както по привидната, така и по прикритата сделка, със сключването на привидната и прикритата сделки и изпълнението по първата, правата и интересите му в правоотношението са изчерпани. Ако привидната сделка е сключена и паричната престация е осъществена, отношенията между явната страна по сделката и действителния купувач, не засягат права и интереси на продавача. Такива права и интереси биха били налице, съответно биха могли да бъдат заявени в процес по разкриване на персонална симулация, само в случай, че по определени причини сделката е следвало да бъде сключена именно с този купувач и продавачът заяви тези обстоятелства. Липсата на заявени такива права и интереси с отговора на исковата молба или най-късно в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд прави обжалването на позитивно за действителния купувач първоинстанционно решение недопустимо от страна на продавача. Само по себе си конституирането на продавача като страна по делото не води до правото да се обжалва позитивно за действителния купувач първоинстанционно решение (в отклонение от правилото, че с право да обжалва решението разполага всяка от страните по първоинстанционното производство), тъй като правата и интересите на продавача не са застрашени – в случай, че привидността е установена, на мястото на привидния купувач ще бъде вписан действителният такъв, но това няма да доведе до накърняване на коя да е от сферите на интерес на продавача. Проявлението на интереса от намесата в чужда правна сфера се доказва чрез някакъв вид увреда на този, който иска да разкрие, респективно – да се противопостави на разкриването, на симулацията. Обжалването на първоинстанционното решение от продавача би довело до намеса в правна сделка между други лица, без той да има възможност изобщо да защити свое материално право или интерес. При тези съображения следва да се приеме, че ответниците по иска С. не са имали правен интерес да подадат въззивна жалба, поради което постановеното въззивно решение следва да се обезсили и въззивното производство да се прекрати. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 1816 от 29 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 2319 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г. ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по в.гр.д. № 2319 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г. Решението е постановено при участието на Д. Г. Г. от [населено място] като трето лице – помагач на страната на К. Г. Ц.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: