Р Е Ш Е Н И Е № 514 София, 12 декември 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2217/2011 година. Производството е образувано по искане от осъдения С. С. А. чрез адв. Т. Т. от АК-Разград, за възобновяване на внохд № 216/2011 год. по описа на ОС-Велико Търново, отмяна на постановеното по него решение № 97 от 08.06.2011 год., с което е потвърдена присъда № 47 от 02.03.2011 год. по нохд № 127/2008 год. на Районен съд-гр. Велико Търново и оправдаване на А., а при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или намаляване на наказанието като явно несправедливо. В искането се сочат основанията за възобновяване на делото по чл. 425, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК. Излагат се доводи, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са допуснали нарушение на процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение като са направили фактическите и правните си изводи при непълен и едностранчив прочит на доказателствата по делото. Нарушението е съществено, защото е довело до неправилното приложение на закона с осъждането на А. за несъставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК. В искането се твърди, че при приетите за установени фактически положения съдът, не се е съобразил с инкриминирания в обвинителния акт период от време на извършване на деянието и актуалната към този момент редакция на санкцията предвидена в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 НК. Поради това, той е приложил неправилно закона като е определил наказанието за престъплението в нарушение на принципа дефиниран в чл. 2, ал. 2 от НК, а именно: в рамките на санкцията на наказателния състав след изменението му /ред. ДВ, бр. 26/2010 год., който се явява по-неблагоприятен за осъдения и с това е утежнено наказателноправното му положение. Пред настоящия съдебен състав осъденият, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът даде заключение, че искането в частта по оплакването за неправилно приложение на закона при определяне на наказанието е основателно и следва да бъде уважено. В останалата си част искането е неоснователно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 47/02.03.2011 год. по нохд № 127/2008 год. на Великотърновския районен съд С. С. А. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, за периода от 18.03.2004 год. до 30.07.2004 год. в гр. В.Т., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Р. Ю. К., у Р. С. Т. и у А. О. О. относно същността, характера, условията и последиците на сключените с „Ти Би Ай кредит”ЕАД-София договори за покупка на стоки на лизинг, с което причинил имотна вреда на „Ти Би Ай кредит” на обща стойност 2338.28лв, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на една година и три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от наказанието времето, през което А. е бил задържан под стража, считано от 24.11.2004 год. до 27.12.2004 год. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимият наказание от три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години по споразумение влязло в сила на 02.10.2003 год. по нохд № 238/2003 год. на Великотърновския районен съд при определения по-горе режим и място на изтърпяване. С решение № 97/12.06.2011 год. по внохд № 216/2011 год. на Окръжен съд-Велико Търново, присъдата е потвърдена. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, а по същество и за основателно. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения и от двете съдебни инстанции са основателни. В мотивите към присъдата липсва задълбочена аргументация за наличието на обективните и субективните признаци на престъплението, за които е постановено осъждане и участието на А. в него. Допуснати са съществени процесуални нарушения изразяващи се в противоречия между диспозитива на присъдата и мотивите й по съществени въпроси, касаещи авторството на осъдения в отделните деяния, включени в приетото за установено продължавано престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Общата формулировка, изложена на л. 6, абз. 2 от мотивите на въззивното решение: „Районният съд подробно, за всяка една от извършените измами под формата на продължавано престъпление, по пунктове 1 до 42, е описал кой е сключвал договора, след чия намеса и с кого са контактували купувачите при изготвяне на договорите”, не е задоволителна и не кореспондира с изискването за ясни, точни и аргументирано посочени основания, поради които не се възприемат доводите, изложени в подкрепа на жалбата на осъдения срещу обжалвания от него пред въззивната инстанция съдебен акт. В същия аспект е и общата констатация отразена на л. 8, абз. 2 от мотивите: ”Възраженията на защитата на подсъдимите, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, настоящата инстанция не споделя…”. Тези изводи, обаче, не се споделят от настоящия съдебен състав. С диспозитива на присъдата подсъдимият С. А. е признат за виновен по чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, че е въвел и поддържал заблуждение у Р. Ю. Кабаалиев, Р. С. Т. и у А. О. О., с което е причинил имотна вреда на дружеството, но в мотивите липсват каквито и да било посочени за установени обстоятелства, защо съдът е приел, че А. е действал измамливо по отношение на Т. и въз основа на кои доказателствени материали. Посочените противоречия между диспозитива и мотивите на присъдата винаги представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на подсъдимия да разбере за кои деяния е осъден и по същество представлява основание за отмяна по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Въззивният съд като контролно-ревизионна инстанция и в изпълнение на задълженията си е следвало да забележи това съществено процесуално нарушение при проверката според изискването по чл. 314 НПК, да отмени обжалваната пред него присъда в тази част да върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, и като не го е сторил, е допуснал нарушението да не бъде отстранено. Впрочем, въпросът за съществуващото противоречие в обжалваната присъда не се изнася за първи път пред настоящия състав. От протокола на проведеното съдебно заседание по делото от ОС-В.Т. на 12.05.2011 год. е видно, че в пледоарията си защитникът на подсъдимия е обърнал внимание на въззивната инстанция за наличието му и е направил съответното искане съдът да упражни правомощията си по чл. 335, ал. 2 НПК, тъй като нарушението е неотстранимо от него, което не е получило отговор в постановеното решение, така както изисква разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК. Изложеното определя основателността на искането за възобновяване на делото и отмяна по реда на възобновяването по отношение на осъдения С. С. А. на решение № 97/08.06.2011 год. по внохд № 216/2011 год. на ВтОС и на присъда № 47/02.03.2011 год. по нохд № 127/2008 год. на РС-В.Т., с връщане на делото в тази част за ново разглеждане от последния съд, тъй като нарушението е допуснато там и там следва да бъде отстранено. Новото разглеждане на делото от Великотърновския районен съд ще позволи да се даде отговор и на наведените от защитата на осъдения пред настоящата инстанция оплаквания за нарушение на закона и за явна несправедливост на наказанието, ако такива се поддържат за в бъдеще в процеса. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 3, т. 2 от НПК, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 216/2011 год. по описа на ОС-Велико Търново, ОТМЕНЯВА постановеното по него решение № 97 от 08.06.2011 год. като ОТМЕНЯВА и присъда № 47 от 02.03.2011 год. по нохд № 127/2008 год. на Районен съд-гр. Велико Търново в частта, с която С. С. А. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг съдебен състав при РС-Велико Търново за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на настоящото решение указания. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: