Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.9Р Е Ш Е Н И Е
№ 60200
София, 13.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
при участието на секретаря Райна Пенкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 2774 /2020 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 170 от 11.03.2021 г. по касационната жалба на „Енерго-про-продажби“ АД, Варна, е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 397 /10.03.2020 г. по гр. д. № 287 /2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5497 /09.12.2019 г. по гр. д. № 9727 /2019 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по повдигнатите от жалбоподателя материалноправни въпроси: при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД; има ли право доставчикът на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл.98а, ал.2,т.6 и чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не е предвиден ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл.98а,ал.2,т.6 ЗЕ; Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието на чл.48,чл.49,чл.50, чл.51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., за които въпроси е прието, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, с което е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По повдигнатите материалноправни въпроси настоящият състав споделя установената практика на ВКС, отразена в посочените от жалбоподателя решение № 150 /26.06.2019 г. по гр.д. № 4160 /2018 г., на ВКС, ІII г.о. и решение № 124 /18.06.2019 г. по гр.д. № 2991 /2018 г. на ВКС, ІII г.о. по изложените в тях съображения.
Според приетото с решението по гр.д. № 4160 /2018 г.: чл.183 ЗЗД е приложим при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл.183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл.318 и сл. ТЗ). И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент), а за купувача – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите, когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия.
Според приетото с решението по гр.д. № 2991 /2018 г.: Касае се за договор за продажба /доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/.
След влизане в сила на чл.83,ал.1,т.6,чл.98а,ал.2,т.6 от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя /решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156 /2016 г. на Второ т.о. на ВКС/. Ето защо трябва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г. и са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а,ал.1,т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Ответникът по касационната жалба К. Л. С. оспорва касационната жалба и излага доводи за правилността на въззивното решение.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Между страните има валидно сключен договор за продажба на ел. енергия при действащите публично известни Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия, като ищецът се явява битов клиент по смисъла на §1 т.2а ДР ЗЕ на ответното дружество. От констативен протокол се установява, че на 31.05.2018 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца, като са констатирани показания на измервателното устройство (СТИ), подробно описани в протокола, а в скрития регистър 1.8.3. се съдържа записване за преминала ел. енергия, а при отчитането на електромера е установена грешка, поради което същият е бил демонтиран и подменен с нов, а старият - поставен в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба и изпратен за експертиза. Посочени са показанията на тарифите; установено е отсъствие на механични дефекти на кутията, клемите, клемния блок на електромера, а при софтуерното четене е установена намеса в тарифната схема на електромера така, че действително потребената енергия е отчетена в невизуализираната на дисплея тарифа, като е констатирано, че електромерът е съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност на измерването на ел. енергия. Въз основа на горното е изготвено становище за начисление на ел. енергия, като е посочено че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, за което ищецът е бил уведомен. По делото е представена справка за потреблението на ищеца и приложена фактура за начисляване на процесната сума, представляваща незаплатена, но потребена ел. енергия за процесния обект на потребление за сочения едногодишен период. Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, е прието за установено, че процесният СТИ е от одобрен тип, преминал метрологичната проверка; при неманипулирана схема на присъединяване на абонат към ел. разпределителната мрежа следва цялото количество потребявана ел. енергия да преминава през измервателната схема на СТИ; в протокола не е констатирана намеса в схемата на присъединяване. Следователно, отчетените в тарифа ТЗ-1.8.3 количества ел. енергия са преминали през измервателната схема и са били регистрирани в тарифа ТЗ, която по заводска настройка не се визуализира.
Въззивният съд е приел като безспорно, че ищецът се явява клиент на ответното дружество и потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е бил монтиран процесният електромер, се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответника са били в договорни отношения за доставка на ел. енергия, уредени при публично обявени ОУ. Съгласно разпоредбата на чл.83,ал.1,т.6 от Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от СТИ. В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83,т.1,б.„г” ЗИД ЗЕ, обн. ДВ бр. 54 /2012 (в сила от 17.07.2012 г.), с нормата на чл.98а,ал.2,т. 6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел. енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ. С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнено задължението по чл.98а,ал.2,т.6 и чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия. Предвидените в чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) са приети от ДКЕВР с Протокол № 147 /14.10.2013 (ДВ бр. 98 /12.11.2013). Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21,ал.1 ЗЕ и чл.83,ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2,ал.1, вр. чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания. По аргумент от чл.5,ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013 г. Ето защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98 /12.11.2013 г./ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер. С решение № 1500 /6.02.2017 г. 5-членен състав на ВАС по адм. д. № 2385 /2016 г. (обн. ДВ 15 /14.02.2017 г.) е обезсилил в една част и отменил в друга решение № 12897 /1.12.2015 г. по адм.д. № 9462 /2014 г. на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 /14.10.2013 г. на ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., с изключение на чл.48,чл.49,чл.50 и чл.51 от този акт.
Така въззивният съд е достигнал до извод, че към момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48,чл.49,чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, но същевременно е приел, че няма действащи правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. Изложени са съображения, че поради съществуващата законова делегация в чл.83,ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване. Предвид изложеното, при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон (ЗЕ), в регулирането на които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Следователно, недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги. Предвид отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ, визиращ процедурата, по която се установява неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, въззивният съд е приел, че след 14.02.2017 г. не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.
Процесната корекция е била извършена през м. май 2018 г., т.е. след 14.02.2017 г. и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена специалната процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл. 48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява незаконосъобразна. Доколкото с решение № 2315 /21.02.2018 г. по адм. д. № 3879 /2017 г. на ВАС, потвърдено с решение № 13691 /8.11.2018 г. по адм. д. № 4785 /2018 г. на 5-членен състав на ВАС, са отменени и останалите действащи след решение № 1500 /6.02.2017 г. по адм. д. № 2385 /2016 г. на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51, т. е. ПИКЕЕ са отменени в цялост. Решението на Петчленния състав на ВАС е постановено на 8.11.2018 г., т.е. след начисляването на корекцията и към датата на постановяване на настоящото решение същото е влязло в законна сила, затова като новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено от въззивния съд. С оглед на това, е прието, че представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка, са съставени в нарушение на закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадените отговори на материалноправните въпроси настоящият състав приема за основателен довода на жалбоподателя, че въззивният съд е приел в нарушение на материалния закон, че не е доказано по несъмнен начин, че отчетената в средството за търговско измерване (СТИ) електроенергия е потребена, нито начина на отчитане на електроенергията в регистър 1.8.4 на електромера, независимо, че вещото лице въз основа на преценка на представените по делото доказателства поддържа, че това се дължи на неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ и че натрупаното количество електроенергия в регистър 1.8.4. е възможно да бъде отразено там само вследствие на човешка намеса. Вещото лице пояснява, че е извършено неправомерно софтуерно претарифиране по отделните регистри чрез въздействие през инфрачервения порт на електромера. То е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими регистри на електромера. Софтуерното проникване и въздействие през инфрачервения порт на електромера е за пренасочване на показания в паметта на електромера от видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.4., който не се визуализира на дисплея при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща.
С оглед дадените отговори на материалноправните въпроси настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивния съд, че не е доказана консумацията на отчетената електроенергия за 6 965.89 лева, поради това, че разпоредбите на чл.1 - 47 и чл.52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385 /2016 г. (обн. ДВ, бр. 15 /14.02.2017 г.) преди техническата проверка на електромера на обекта на 31.05.2018 г., поради това, че в действащите общи условия липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране, т.е. поради липсата на правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените все още разпоредби на ПИКЕЕ (чл.48 – чл.51).
От дадените отговори на правните въпроси следва, че са неправилни изводите на въззивния съд, че при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено; че общите правила за доказване на определени факти са неприложими и че представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка, са съставени в нарушение на закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.
Настоящият състав приема, че основание за дължимостта на цената на действително потребената от ищеца електроенергия не са констатации, установени при проверка, извършена по реда и при действието на чл.47 ПИКЕЕ.
Основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е възприел приетото по делото заключение на СТЕ, изготвено въз основа на преценка на представените по делото доказателства за технически измервания, без да обоснове защо приема, че установени със заключението факти и причинни връзки не са доказани, или са опровергани с други доказателства по делото.
В резултат на това въззивният съд необосновано съдът е приел, че не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество електроенергия в неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.4) е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети електроенергия.
Поради изложеното настоящият състав приема, че изводът на въззивния съд, че отчетената в регистъра 1.8.4 на електромера електроенергия не е била потребена (не е преминала през електромера след монтирането му на обекта на ищеца) и че не е прехвърлена в неговия (на електромера) невизуализиран регистър 1.8.4 в резултат на извършено външно неправомерно софтуерно вмешателство (препрограмиране), е формиран при допуснато процесуално нарушение и е необоснован. И че този извод е довел до неправилния извод, че за ищеца (абоната) К. Л. С. не е възникнало задължение да заплати потребената електрическа енергия.
Настоящият състав приема, че по делото няма преки доказателства при монтажа на електромера нарочно да са проверени и изрично отразени в документ показанията на отчетен регистър 1.8.4, но от това не следва, че тези показания не са били нулеви. В заключението на вещото лице е установено, че монтираният електромер е бил нов, неизползван. Според натрупания човешки опит производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на пазара неизползвани, т.е. на практика с нулеви показатели. Тази човешка презумпция би била неприложима, ако например по делото имаше данни уредът да е използван за друг потребител, на когото да се е отчитала електроенергия по този регистър или при когото електромерът да е бил манипулиран, и преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен.
От изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано, поради което касационната жалба е основателна и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК, неправилното въззивно решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на други съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество, като предявеният отрицателен установителен иск бъде отхвърлен, тъй като от обсъденото по-горе следва извод, че ответникът по иска „Енерго-про Продажби“ АД е доказал вземането си за начислената продажна цена за потребената от ищеца К. Л. С. електроенергия.
С оглед изхода от спора е основателно искането на касационния жалбоподател „Енерго-про Продажби“ АД, Варна ответникът К. Л. С. да бъде осъден да му заплати разноски за всички инстанции по делото и е неоснователно искането на ответника К. Л. С. за присъждането на разноски.
Искането на „Енерго-про Продажби“ АД е за присъждането на сумата 5 568.64 лева, посочени в списък за разноски. К. Л. С. иска намаляването на сумата поради прекомерност. Искането за намаляване се отнася до адвокатските възнаграждение за процесуално представителство, които са в размер на по 1 620 лева за всяка една инстанция и отделно 240 лева за частна жалба, сумите включват ДДС. Останалите суми са за държавни такси и възнаграждение на вещо лице, които не подлежат на намаляване.
Предвид цената на иска, минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция, определено съгласно чл.7,ал.2,т.3 от НМРАВ, е в размер на 678.29 лева. Настоящият състав приема, че делото се отличава с правна сложност, което е видно и от съдържанието на касационната жалба и изложението за допускане на касационно обжалване и от отговора, представени в настоящата инстанция. Поради което намира искането по чл.78,ал.5 ГПК за основателно до размера 1 000 лева, към които след добавяне на ДДС се получава сумата 1200 лева. Пред ВКС жалбоподателят е бил представляван от адвокат, поради което не са налице основания за намаляване на възнаграждението по чл.9 от Наредбата. Съгласно чл.7,ал.1,т.7 от Наредбата не са налице основания за намаляване на възнаграждението по частната жалба, претендирано в размер на 240 лева, което е по-малко от 1 /3 от размера за отделна инстанция (400 лева).
Така се получава сумата 3 840 за адвокатско възнаграждение и общо сумата 4 324.24 лева, за които искането за присъждане е основателно.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 397 /10.03.2020 г. по гр. д. № 287 /2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5497 /09.12.2019 г. по гр. д. № 9727 /2019 г. на Варненския районен съд.
Вместо това постановява:
Отхвърля предявения от К. Л. С. срещу „Енерго-про-продажби“ АД, Варна, отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за установяване несъществуването на задължението на К. Л. С. към „Енерго-про-продажби“ АД, Варна, за сумата 6 965.89 лева (шест хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и 89 ст.), представляваща цена на потребена електрическа енергия за периода от 01.06.2017 г. до 31.05.2018 г.
Осъжда К. Л. С. да заплати на „Енерго-про-продажби“ АД, Варна сумата 4 324.24 лева (четири хиляди триста двадесет и четири лева и 24 ст.) разноски за всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.