Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * придобивна давност * нищожност на договор за продажба


1

Р Е Ш Е Н И Е

№92

С., 21.06.2013 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 327 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано и по касационна жалба на В. С. Г., чрез пълномощника й адвокат М. К., против решение от 19.12.2011 г., постановено по гр.д. № 1923 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-а гражданско отделение, с което е потвърдено решение от 18.11.2011 г. по гр.д. № 32066/2009 г. на Софийски районен съд, 64-ти състав за допускане на делба на апартамент № * в [населено място],[жк][жилищен адрес] между съделителите и при права в съсобствеността: Б. Ц. С. – * ид.ч. и В. С. Г. – * ид.ч.
В касационната жалба са наведени доводи за необоснованост на изводите по отношение отхвърляне възражението за придобивна давност и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново за отхвърляне на иска за делба, като се присъдят и направените разноски.
Ответникът по касационната жалба Б. Ц. С. поддържа, че въззивното решение е обосновано и правилно и следва да бъде оставено в сила.
С определение № 643 от 14.12.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието му с Тълкувателно решение № 1/6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за необходимостта от демонстриране на намерението за своене спрямо съсобственик, когато фактическата власт е установена като владение на целия имот въз основа на договор с лице, което не е собственик на имота.
В случая ищцата Б. С. е основала иска за делба на твърденията, че е наследила * ид.ч. от апартамента от баща си Ц. С., а ответницата е придобила собствеността въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, н.д. № */* г., който договор е обявен за нищожен досежно правата на Б. С. с решение по гр.д. № 10697/95 г. на Софийски районен съд, 43-ти състав. Ответницата В. Г. е заявила възражение за придобивна давност за периода 19.12.1995 г. – 6.03.2010 г. В. съд е установил, че Б. С. е придобила по наследство от баща си Ц. С., починал на 17.04.1988 г. * ид.ч. от процесния имот. С н.а. № *, том *, н.д. № */* г. тя и майка й продали апартамента на Д. Л. Л., а на 19.12.1995 г. същия го продал на В. Г. с нотариален акт № * по н.д. № */* г., като на 31.10.1995 г. била вписана искова молба на Б. С. против Д. Л. за обявяване нищожността на сключения с нотариален акт № *, н.д. № */* г. договор за продажба на * ид.ч. от имота, по която е образувано гр.д. № 10697/95 г. на СРС, 43 състав и решението, с което иска е уважен е влязло в сила на 15.12.2005 г. Обсъдени са свидетелските показания, установяващи, че в претендирания период фактическата власт върху апартамента е упражнявана от В. Г., която извършвала ремонти, а през определени периоди от време го отдавала под наем. Въз основа на тези факти въззивният съд е направил извод, че В. Г. е закупила имота след вписване на исковата молба на ищцата срещу праводателя й, поради което е обвързана от силата на пресъдено нещо /чл.220, ал.1 ГПК-отм./, че * ид.ч. е останала собственост на Б. С.. Изложени са и съображения, че за да придобие идеалната й част, тя е следвало да манифестира по отношение на нея намерение за своене, а по делото не е установено В. Г. да е уведомила Б. С., че владее и нейната идеална част и че е променила анимуса си, поради което не е било необходимо ищцата да е предприела действия по смущаване на владението на ответницата.

Изводите на въззивният съд, че относно необходимостта да се демонстрира намерението за своене спрямо ищцата, която е следвало да бъде уведомена за променения анимус противоречат на указанията в Тълкувателно решение № 1/6.08.2012 г., по т.д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, с което е прието, че в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. В случая В. Г. е установила фактическа власт въз основа на договор за покупко-продажба, което основание предпоставя качеството й на владелец на целия имот, включително и на собствената на ищцата *, поради което липсва превръщане на държането във владение чрез едностранни действия /interversio possessionеs/, а съответно и необходимост от демонстриране на промяната в намерението, с което се упражнява фактическата власт спрямо ищцата.
Ответницата е придобила владението на 19.12.1995 г. по време на висящия процес между ищцата Б. С. и праводателя й Д. Л. и след вписване на исковата молба за установяване нищожността на придобивното основание на Д. Л. и съответно същата е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила на 15.12.2005 г. решение за прогласяване нищожността на договора на праводателя й за * ид.ч. от имота. Предявения иск за нищожност обаче не е прекъснал владението й. Според практиката на ВКС – например решение № 374 от 15.06.2010 г., ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 4354/2008 г. – прекъсването на придобивната давност за вещно право или вещ се постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми, както и на ония искове, например исковете за делба, с които страната се домогва и да установи наличието на самата съсобственост между определени лица, както това става с решението по допускането на делбата. Влязлото в сила решение е за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, поради противоречие със закона и обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат нищожността на направеното от Б. С. волеизявление за продажба на * ид.ч. от имота, поради нарушение на чл.73, ал.2 СК от 1985 г. /сега отм./, но не и дали Б. С. е собственик на тази * ид.ч., доколкото при спор по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД е без значение дали прехвърлителят по договора е собственик или не на вещта, предмет на същия.
Следователно от 19.12.1995 г. в полза на В. Г. е започнала да тече придобивна давност, като десетгодишния давностен срок е изтекъл на 19.12.2005 г., от който момент ответницата се счита за собственик на имота, след като в настоящия процес се е позовала на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС.
С оглед изложеното атакуваното решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отхвърляне на предявения иск.
На основание чл.78, ал.3 ГПК Б. С. следва да възстанови на В. Г. направените по делото разноски, включително и заплатеното възнаграждение за адвокат М. К., в размер общо на 140030 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 19.12.2011 г., постановено по гр.д. № 1923 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-а гражданско отделение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Ц. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, ап.*, адвокат Ц. П. против В. С. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк] [улица][жилищен адрес]0, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат М. К. иск за съдебна делба на апартамент № *, находящ се в [населено място],[жк]-ри микрорайон, бл.* /стар блок */, вх.*, ет.*, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, застрноен на * кв.м., при съседи: стълбище, двор, П. м. П. и Д. Т. Г., заедно с избено помещение № *, при съседи: коридор, бул.”Д” и помещение за смет, заедно с * % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА Б. Ц. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, ап.*, адвокат Ц. П. да заплати на основание чл.*, ал.* ГПК на В. С. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк] [улица][жилищен адрес]0, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат М. К. разноски за съдебното производство в размер на 1400.30 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: