Р Е Ш Е Н И Е №.26 Гр. София, 01 юни 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП СТ. АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 812/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава 23 от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия К. Т. К., чрез упълномощения му защитник, адв. М. В. срещу въззивно решение на Апелативен съд – гр.Пловдив № 127/13.08.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 285/2020 г., по описа на същия съд. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 – 3 от НПК и се прави искане за отмяна на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда и при формиране на вътрешното му убеждение по фактите, и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно – за намаляване на наложеното наказание до размер, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 от НК и условно осъждане. В подкрепа на оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се твърди надценяване на тежестта на показанията на свидетеля Б. Ц. и поставянето им в основата на осъдителната присъда, като изолирано доказателство и безмотивно игнориране на обясненията на подсъдимия, без да се отчете двояката им правна природа, като средство за защита и като доказателствено средство. Навежда се и довод за неправилна оценка на показанията на свидетеля Г. Д. и превратното им възприемане. В жалбата се сочи неизпълнение от контролираните съдилища на указанията на апелативната инстанция в производство по чл.243, ал.5 от НПК за събиране на доказателства, като същите са сведени до назначаването на допълнителна агро-техническа експертиза, която не е допринесла за изясняване на обективната истина по делото. Отделно се застъпва становище за субективна несъставомерност на деянието, поради това, че обвинението касае договорни отношения между търговци по доставка на стока / ечемик за малц/ и не осъществява състав на престъпление. Защитата излага съображения и за проявена пристрастност от съдебните състави на контролираните окръжен и апелативен съд, съответно първият, поради възобновяване на съдебното следствие с предварително формирано становище по вината на дееца, а апелативната инстанция, поради непровеждане на тайно съвещание след приключване на въззивното съдебно производство. В подкрепа на алтернативното искане за намаляване на наложеното наказание се сочи недооценка на смекчаващите обстоятелства и неприлагане на разпоредбата на чл.55 от НК при наличието на законовите предпоставки за това. От упълномощения защитник на подсъдимия К., адв. Н. в срока и по реда на чл.351, ал.4 от НПК е постъпило допълнение към касационната жалба на адв. В., с допълнителна аргументация на наведените в същата касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият К. се представлява от упълномощените защитници адв. В. и адв. Н.. Защитникът на подсъдимия, адв. В. поддържа касационната жалба с релевираните оплаквания и съображенията, изложени в тяхна подкрепа. Акцентира върху отказа на апелативния съд да уважи доказателствените искания на защитата, като не е проявил активност за издирване на свидетел, посочен от подсъдимия за доказване на неговата невинност. На това основание поддържа искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с цел разпит на същия свидетел, поискан от неговия подзащитен. Подържа и искането за намаляване на наказанието на подсъдимия, при условията на чл.55 от НК, както и за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Упълномощеният защитник на подсъдимия, адв. Н. пледира за неправилна оценка на доказателствената съвкупност, чрез отдаване превес на обвинителните доказателства и игнориране на събраните в полза на подсъдимия. Намира наложеното наказание за явно несправедливо, с оглед данните по делото за стабилното му семейно му и социално положение, както и поради ниската му лична обществена опасност и счита, че целите на наказанието спрямо него успешно биха могли да бъдат постигнати с прилагане на института на условното осъждане. В този смисъл моли да се отмени решението на въззивния съд и делото да се върне за ново разглеждане на апелативната инстанция, алтернативно да се намали наложеното наказание, като се отмени ефективното осъждане. Гражданският ищец „В.“ Е., представлявано от Г. Ц., чрез пълномощника Б. Ц., пред ВКС се представлява от повереник адв. Б., който намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли да се остави в сила решението на въззивния съд в гражданската му част, като постановено при вярна оценка на доказателствата и правилно приложение на материалния закон. Гражданският ищец, чрез упълномощения представител на управителя на дружеството, Б. Ц. подкрепя становището на повереника. Прокурорът от ВКП застъпва становище за неоснователност на касационната жалба на защитата и за оставяне в сила на решението на апелативния съд като правилно и законосъобразно, поради това, че доводите на защитата не намират подкрепа в материалите по делото, както и поради заявено в жалбата оплакване за необоснованост на съдебния акт на въззивния съд, което не подлежи на проверка от ВКС. Подсъдимият К. пред ВКС, в лична защита заявява, че посоченият от него свидетел е заемал отговорна длъжност в ответното дружество и се е разпореждал с голямо количество стока, поради което показанията му са от значение за обвинението. В последната си дума заявява, че се счита за невинен и моли да се отмени въззивното решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347 ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 44/31.10.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 429/2018 г., по описа на Окръжен съд -гр.Стара Загора, наказателен състав, подсъдимият К. Т. К. е признат за виновен в това, че в периода от 31.10.2014 г. до 13.02.2015 г., в [населено място], обл. Стара Загора чрез четири отделни деяния противозаконно присвоил чужди движими вещи в особено големи размери, които владеел на основание договор от 18.08.2014 г., сключен между „В.“ Е., [населено място] и „Т.-1“ Е. [населено място], а именно 703.70 тона ечемик, собственост на „В.“ Е., на обща стойност 200 219.70 лв., като деянието е извършено при условията на продължавано престъпление и представлява особено тежък случай, поради което и на осн. чл.206, ал.4, вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години, при първоначален строг режим и конфискация на част от имуществото, подробно описана в присъдата. Със същата присъда , на осн. чл.37, ал.1, т.7 от НК, подсъдимият К. е лишен от право да упражнява длъжността управител на търговско дружество за срок от две години. С присъдата на окръжния съд подсъдимият К. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец „В.“ Е. , представлявано от Г. Ц. Ц. сумата от 200 219. 70 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от деянието по чл.206, ал.4 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, до пълното й изплащане, считано от датата на деянието, както и направените по делото разноски са възложени в негова тежест. С въззивно решение на Апелативен съд –гр.Пловдив № 127/13.08.2020 г., по в.н.о.х.д. № 285/2020 г., присъдата на Окръжен съд- Стара Загора, № 44/31.10.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 429/2018 г. е изменена като деянието е преквалифицирано по чл.206, ал.3, вр. чл.26, ал.1 от НК и наложеното наказание лишаване от свобода е намалено на четири години, при първоначален общ режим на изтърпяване, а допълнителното наказание конфискация е било отменено. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба на подсъдимия, чрез упълномощения защитник е подадена в срока по чл.350, ал.2 от НПК от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество се прецени за частично основателна, но не на всички посочени от защитата основания. ВКС намери оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения /същото изисква приоритетен отговор, поради последиците, които законът предвижда при установяване на основателност на доводите от жалбата в негова подкрепа, отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане / за неоснователно. Същото се поддържа с доводи за допуснати нарушения в доказателствената дейност на съда при оценката на гласните доказателства, които са опорочили формирането на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението. Възражението от жалбата, че осъдителната присъда е постановена изолирано на базата на показанията, изходящи от свидетеля Б. Ц., пълномощник на управителя на дружеството „В.“ Е. не почива на обективен прочит на атакуваното решение, поради което е неоснователно. Въззивният съд е изпълнил стриктно задължението си по чл.14, ал.1 от НПК за всестранен обективен и пълен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, като дейността му по оценка на релевантните доказателства е изцяло в съответствие с изискванията на процесуалният закон. Прочитът на въззивното решение установява, че фактическата обстановка по делото е възприета посредством комплексен анализ на всички относими към обвинението гласни доказателства, които са оценени съобразно действителното им съдържание и съответна доказателствена тежест, като съдът не е допуснал определени доказателства да бъдат надценени или подценени, в нарушение на чл.14, ал.2 от НПК. Цялостната дейност на апелативния съд по оценката на гласните доказателства е правно издържана и в съответствие със задълженията му по чл.13 и чл.107, ал.5 от НПК. Правилно въззивният съд е базирал фактическите си изводи в решението на показанията на свидетеля Ц. от съдебно заседание пред окръжния съд, и на заявеното от него в проведената очна ставка с подсъдимия, в хода на въззивното съдебно следствие. Показанията на свидетеля Ц. от досъдебното производство не са били приобщавани към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК, поради което и съдът не е следвало да съпоставя дадените от него в съдебно заседание, с депозираните на досъдебното производство, доколкото последните, при липсата на прочит от съда по надлежния процесуален ред, не съставляват част от подлежащата на обсъждане доказателствена съвкупност. В този смисъл възражението от жалбата на подсъдимия, че въззивният съд не е отчел показания на Ц., дадени на досъдебното производство и не ги е съобразил при установяването на фактите по делото е напълно неоснователно и в разрез с принципа за непосредствеността, като основен принцип в наказателния процес /чл.18 от НПК/. Аналогични съображения могат да бъдат изложени и по повод възражението за показанията на свидетеля Д., доколкото депозираните от него на досъдебното производство не са приобщени към доказателствата по делото чрез прочитане по реда на чл.281 от НПК, поради което не представляват годно доказателство, което да подлежи на проверка и обсъждане от въззивния съд при възприемането на правно значимите факти. По отношение показанията на свидетеля Д. следва да се посочи, че същите по естеството си представляват пряк доказателствен източник в частта относно проведения разговор между подсъдимия и свидетеля Ц. относно липсващия в склада на „Б.“ Е. ечемик. Съгласно фактите по делото свидетелят е присъствал на срещата между двамата и лично е възприел съдържанието на разговора, поради което данните от показанията му нямат характер на производно доказателство и не е налице процесуална пречка да бъдат поставени в основата на фактическите изводи на съда / в отговор на възраженията на защитата за естеството на цитираните гласни доказателства /. Показанията на свидетеля Ц. са анализирани подробно, както чрез съпоставка с останалите гласни и писмени доказателства и заключенията на агро-техническите експертизи, /кредитирани от съда / както и са оценявани критично от към обективност и достоверност, предвид изключителната заинтересованост на този свидетел от изхода на делото като пълномощник на ощетеното търговско дружество, което е конституирано и като граждански ищец. Въззивният съд е посочил доказателствата, които кореспондират с показанията на свидетеля Ц., на което основание им е дал кредит на доверие, доколкото свидетелите, които депозират показания в унисон с тези на Ц. са свързани както с гражданския ищец, така и с подсъдимия. Не почива на обективна основа възражението от жалбата за неправилна интерпретация на показанията на свидетелката П., служител в дружеството на подсъдимия, за това, че е съобщавала информация за качеството на ечемика, /доставян на подсъдимия К. от дружеството „Т. -1“ Е./ на служител във „В.“ Е., чийто разпит като свидетел не е бил обезпечен от съдилищата по фактите. От разпита на същата свидетелка пред окръжния съд се установява, че комуникацията й с това лице / с неустановено точно име - Ж. или Ж., съобразно фактите, приети от апелативния съд / е била само относно количеството на приеманата стока, ечемик, като данните, които му е съобщавала са били „единствено относно теглото на натоварените камиони“ / л.37 на гърба от с.пр. по н.о.х.д. № 429/18 г./ С оглед горното, обясненията на подсъдимия, които са в обратен смисъл са останали неподкрепени от други доказателства и законосъобразно въззивният съд ги е оценил като необективни в тази им част, поради което не може да търпи упрек за неправилната им оценка. В този смисъл доводите от жалбата, че отказът на решаващите съдилища да допуснат като свидетел неустановеното по делото лице са накърнили правото на защита на подсъдимия и са довели до невъзможност да защити позицията си по обвинението, са неоснователни. По отношение съображенията от касационната жалба, касаещи неправилно възприети факти, които защитата оспорва по същество, същите представляват оплакване за необоснованост, което е извън пределите на касационната проверка и не подлежи на контрол от ВКС, който е съд „по правото“ и проверява правилността на формиране на вътрешното убеждение на контролираните съдилища по фактите, а не и съдържанието на установените факти, по същество. Възприетата от апелативния съд фактическа обстановка е надлежно аргументирана и правно издържана като доказателствен прочит, респективно - вътрешното убеждение на съда по фактите е формирано в съответствие с изискванията на процесуалния закон, което определя и неоснователността на оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение. Неоснователни са и доводите за неизпълнение от прокурора, изготвил обвинителния акт по делото на указанията на съда в производство по чл.423, ал.5 и сл. от НПК, с което е отменено прекратяването на наказателното производство срещу подсъдимия. Съдебният контрол върху постановленията на прокурора по реда на чл.423 от НПК се отнася само до законосъобразността на прекратяването на наказателното производство и не е релевантен към дейността на съда след внасянето на обвинителния акт по делото в хода на образуваното съдебно производство. От друга страна, указанията на апелативния съд са били в насока отмяна на прекратяването, което е в разрез със защитната теза и не е аргумент в подкрепа на искането на защитата от касационната жалба. Възраженията за нарушение на принципа за безпристрастност от решаващите съдилища също са неоснователни. Правомощието на съда по чл.302 от НПК да възобнови съдебното следствие е законова възможност, и не представлява процесуално нарушение, упражнява се по преценка на съда и не може да се разглежда като проява на пристрастност. Наложеното на подсъдимия наказание конфискация е отменено от въззивния съд, което е в негова полза и също сочи на неоснователност на оплакването. Доводите относно дейността на въззивния съд / непровеждане на тайно съвещание/ не намират опора в материалите по делото, с оглед съдържанието на съдебния протокол от съдебното заседание на 24.07.2020 г., в който е отразено, че съдът след проведено тайно съвещание е постановил, че ще произнесе съдебния си акт в законоустановения срок. За защитата е съществувала процесуална възможност за поправка на протокола, в случай на необективно отразяване на действията на съдебния състав, каквото искане по делото не е налице, поради което и процесуалният документ, който е изготвен следва да се приеме за обективно отражение на действията на съдебния състав. С оглед изложеното, не се установи доказателствената дейност на въззивния съд да е осъществена в нарушение на процесуалния закон, което да е довело и до пороци при формирането на вътрешното му убеждение по фактите. Фактическите изводи на съда относно неправомерното разпореждане от подсъдимия с повереното му количество ечемик, собственост на дружеството „В.“ Е. са базирани на вярна оценка на наличните доказателства и обективната им интерпретация съобразно действителното им съдържание, поради което упрекът на защитата в обратна насока, не може да бъде споделен. По оплакването за нарушение на материалния закон: В жалбата се оспорва субективната съставомерност на деянието, с доводи, че същото представлява търговски спор във връзка с неуредени търговски отношения между подсъдимия като управител на „В.“ Е. и дружеството „Т.-1“ Е., по сключен между тях договор за преработка на ечемик в малц. Възражението е неоснователно. При установените факти, материалният закон е приложен правилно. Въззивният съд е преквалифицирал деянието на подсъдимия по чл.206, ал.3 от НК, като е приел, че не е налице особено тежък случай, поради което вярната правна квалификация е за обсебване в големи размери при условията на продължавано престъпление. Правните изводи на контролирания въззивен съд са верни и законосъобразни. Съгласно фактите по делото, подсъдимият К. като управител на „В.“ Е. е получил от „Т.-1“ Е. 2 453.69 тона пивоварен ечемик, който по силата на сключения между дружествата договор е следвало да преработи в малц / 1 846 тона / , който да предостави на „Т.-1“ Е. , като цената по договора ще бъде изплатена от възложителя при производството на цялото количество малц. Подсъдимият преработил част от получената стока, в количество 900 тона малц, чрез дружеството Б. Е., като отношенията между двете дружества за това количество били уредени съгласно договора / чрез постигнато споразумение между трите дружества /. Останалото получено количество пивоварен ечемик, подсъдимият К. продал на две търговски дружества - „Ин агро“Е., [населено място], с пълномощник Е. И. и на ЕТ „А. – Т. А.“ , като друга част заменил с дружеството „Х.“ Е.. Разпореждането с непреработеното количество ечемик било извършено без уведомление на дружеството „В.“ Е., като подсъдимият не предоставил на „В.“ Е. останалото договорено количество малц, както и не възстановил стойността на продадения и заменен ечемик. Като причина за частичното неизпълнение на договора, подсъдимият заявил на пълномощника на „Т.-1“ Е., Б. Ц., че е продал част от ечемика, като с получените средства се е разпоредил по друга сделка и не разполагал с тях. При тези фактически данни подсъдимият К. е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.206 ал.3 от НК, като противозаконно се разпоредил като със свое с повереното му чуждо имущество, което владеел на валидно правно основание - договор за преработка на ечемик в малц, без знанието и съгласието на неговия собственик. За съставомерността на деянието са ирелевантни обстоятелствата относно качеството на стоката, с която подсъдимият се е разпоредил, предвид факта, че се е разпоредил с нея като със своя – извършил е продажбата й на трети лица, които не са страни по договора, както и е присвоил получената от продажбата стойност изцяло. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.206, ал.3 от НК, престъпно своене, е осъществено с разпореждането от страна на подсъдимия на предоставената му по силата на договор чужда стока като със своя и отказът му да я върне на подсъдимия в първоначален или преработен вид. Причините за разпореждането и мотивите на подсъдимия за това нямат отношение към субективната съставомерност на деянието, като биха били релевантни спрямо реализацията на наказателната му отговорност. Субективната страна на деянието е осъществена, предвид установеното поведение на подсъдимия, изразяващо се в активни действия по разпореждане с повереното му имущество, / продажба, замяна, последваща продажба/ като в отношенията с дружествата, на които стоката е продадена или заменена подсъдимият се е представял като неин собственик. От фактите по делото е установено, че проверката на качеството на ечемика е извършвана от подсъдимия, непосредствено след получаването му, както и в договора е съществувала клауза за защита, в случай на доставка на некачествена стока. Подсъдимият не се е възползвал от тази правна възможност и не е уведомил доставчика за отклоненията в състава на зърното, които препятствали употребата му по предназначение, за преработка в малц. Вместо това е извършил съзнателно разпореждане с поверената му за преработка стока, като е отказал да я върне на собственика й, в първоначален или преработен вид. При тези фактически данни поведението на подсъдимия по противозаконно разпореждане с чуждо имущество, което владеел на основание договор за преработка, като със свое осъществява фактическия състав на обсебването. Доколкото стойността на имуществото е в големи размери и подсъдимият се е разпоредил с четири отделни деяния, в различни времеви периоди, квалификацията е в големи размери и при условията на продължавано престъпление. Гражданската отговорност на подсъдимия е ангажирана на основание извършеното деяние и в рамките на причинените вреди, до стойността на обсебеното имущество, поради което материалният закон и в гражданската част на въззивното решение е приложен правилно. По оплакването за явна несправедливост на наказанието: Въззивният съд е изменил присъдата на първата инстанция, като е преквалифицирал деянието в по -леко наказуемо и е намалил наложеното наказание на подсъдимия от шест на четири години лишаване от свобода, както и е отменил присъдата в частта, с която е наложено допълнителното наказание конфискация, предвидено факултативно в разпоредбата на чл.206, ал.3 от НК.ВКС намира оплакването на подсъдимия по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за основателно, като счита, че съответно на извършеното деяние се явява наказание в размер на три години лишаване от свобода, с което успешно биха се постигнали целите на наказанието по чл.36 от НК. Съображенията на ВКС за редуциране на размера на санкцията е по-голямата относителна тежест на смекчаващите обстоятелства, които съществено преобладават над отегчаващите, до степен да наложат определяне на наказание в минимален размер, в рамките на специалния санкционен минимум, което кореспондира с тежестта на престъплението. Правилно е становището на ПлАС, че наказателната отговорност на дееца следва да се осъществи при условията на чл.54 от НК и предпоставки за прилагане на привилегированата разпоредба на чл.55 от НК спрямо извършеното деяние, не са налице. Смекчаващите обстоятелства не са многобройни, не е налице изключително смекчаващо обстоятелство, както и минимално предвиденото наказание по чл.206, ал.3 от НК не е прекомерно тежко спрямо извършеното деяние. От друга страна личността на подсъдимия К. е преимуществено положително характеризирана, деецът е с ниска лична обществена опасност и за поправянето и превъзпитанието му не се налага определяне на по-висок размер на санкцията от минималния по закон. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, последващите осъждания, които апелативният съд е посочил в решението, са ирелевантни към наказателната му отговорност по настоящото дело, поради което нямат правна стойност за определяне размера на санкцията за процесното деяние. К. е семейно и трудово ангажирана личност, в хода на наказателното производство е депозирал подробни обяснения по обвинението, в рамките на защитната си позиция, както и наказателното производство спрямо него е продължително водено, деянието е извършено за период от шест години преди постановяването на настоящото решение, което винаги следва да се отчита като обстоятелство в полза на дееца.Като отегчаващ отговорността факт правилно въззивният съд е отчел механизма на деянието, при условията на продължавана престъпна дейност, чрез четири отделни деяния и стойността на обсебеното имущество, което покрива квалификацията особено големи размери. ВКС намира, че тежестта на отегчаващите обстоятелства е относително ниска, което позволява наказанието на подсъдимия да бъде отмерено в рамките на минимума. Цялостната характеристика на инкриминираната престъпна дейност не разкрива особена тежест, предвид поведението на подсъдимия, който е комуникирал с представителя на ощетеното дружество, документално е поемал отговорността за извършеното от него разпореждане и в определена степен е съдействал за уреждане на имуществените отношения между тях. В заключение ВКС намери, че за постигане справедливост на санкцията, наказанието на подсъдимия следва да се намали до минимума от три години лишаване от свобода, като изтърпяването му се отложи с пет годишен изпитателен срок. Максималният размер на изпитателния срок е необходим за преоценка на поведението на дееца и се явява съответен на тежестта на деянието. С оглед изложеното решението на въззивния съд следва да се измени в частта относно наказанието, съобразно изложеното по-горе, като в останалата част следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн.чл.354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение на Апелативен съд – гр.Пловдив, № 127/13.08.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 285/2020 г., в частта относно наказанието, като НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия К. Т. К. за извършено от него престъпление по чл.206, ал.3, вр.чл.26, ал.1 от НК, от четири на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на осн. чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода с ПЕТ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, считано от влизане на присъдата в сила. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: