Р Е Ш Е Н И Е № 441 Гр. София, 23 ноември 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА СВЕТЛА БУКОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА ФИЛИПОВА, като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 701 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия Р. И. П. срещу решение 154 от 04.05.2023 г., постановено по ВНОХД № 73/23 по описа на Апелативен съд - София. Заявено е касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Поддържа се, че наложеното наказание е явно несправедливо, което се извежда от предмета на престъплението – за сумата от 20 лв. и при опит по чл.18, от НК. Правилно е счетено, че деянието представлява опасен рецидив, но успоредно с това не са отчетени наличните при подсъдимия психиатрични проблеми, сочени и пред двете инстанции. Те представляват фактор, който е следвало да се съобразява при определяне размера на наказанието. Отмереният тригодишен срок на лишаване от свобода не би повлиял на опасността на подсъдимия дори и след изтърпяването му, поради което е било отправено искане за назначаването на психиатрична експертиза и според заключението й спрямо лицето да се определи задължително лечение в психиатрично заведение. Въз основа на това се иска отмяна на постановеното въззивно решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с указание за назначаването на съдебнопсихиатрична експертиза и постановяване на съобразено с нейното заключение решение. От повереника на частния обвинител И. Н. е постъпило писмено възражение с посочени доводи за неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че присъдата е справедлива, макар и занижена, като са отчетени всички обстоятелства по делото. Акцентирано е на вече приетата пред първата инстанция комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, според чието заключение Р. П. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Поради това се счита, че жалбата не следва да се уважава. Направено е искане за присъждане на разноски. В касационното съдебно заседание подсъдимият и защитникът му се явяват и поддържат жалбата срещу въззивната присъда с искане за отмяна на атакуваното решение поради показани от подсъдимия признаци на психически проблеми и явна лабилност. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага оставянето й без уважение. При постановяване на съдебния акт не са били допуснати процесуални нарушения, касаещи експертно изследване на подсъдимия, а наложеното му наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК много под минимално предвиденото за престъплението изнудване сочи за отчетени многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Не е нарушено и правилото на чл.13 от НПК, тъй като исканата експертиза е била назначена в хода на досъдебното производство и е била приета от първоинстанционния съд заедно с всички останали доказателства по реда на съкратеното съдебно следствие, като не са налице последващи обстоятелства, налагащи нова преценка за вменяемостта на подсъдимия по време на наказателния процес. Наличието на психически недостатък – лека умствена изостаналост и емоционална нестабилност на личността не е същинско заболяване и е преценено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Повереникът на частния обвинител също моли да не се уважава жалбата с оглед вече установената годност на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното, както и предвид реализиране на деянието при условията на опасен рецидив. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното: С присъда № 122 от 19.10.2022 г., постановена по нохд № 3850/2022 г. на СГС, 35 с-в подсъдимият Р. И. П. е признат за виновен в това, че на 19.04.2022 г. в гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 1Б, пред магазин, находящ се на адреса, с цел да набави за себе си имотна облага – парична сума в размер на 20 лв., чрез заплашване направил опит да принуди И. Й. Н. да извърши нещо противно на волята му – да му предаде паричната сума от 20 лв., и с това да му причини имотна вреда, като казал на Н., че ако не му предаде сумата, ще запали него и съпругата му – С. С. Н., като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини -Н. отказал да предаде сумата, и деянието е извършено при условията на чл.213а, ал.3, т.7 НК – представлява опасен рецидив /след осъждане по нохд № 3579/2008 г. на лишаване от свобода за срок от единадесет години за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3, вр. чл.115 НК/, поради което и на основание чл.214, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.7, вр. чл.29, ал.1, б. „а“, вр. чл.18, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по делото, считано от 20.04.2022 г. По въззивни жалби от защитника на подсъдимия и от повереника на частния обвинител е образувано въззивно производство пред САС, като с решение от 04.05.2022 г. по внохд № 73/2023 г. присъдата на СГС е потвърдена, а в тежест на подсъдимия са възложени направените във въззивното производство разноски за повереник на частния обвинител. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в указания законов срок срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Преценката й по същество сочи, че същата е неоснователна. На първо място, макар и заявено само като довод за налагане на по-леко наказание, оплакването за неуважено искане да се назначи съдебнопсихиатрично изследване на подсъдимия пред въззивния съд, следва да бъде разгледано приоритетно и като касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като то практически касае пропуск за изясняване в пълнота на обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия. Проследеният процесуален развой на делото сочи, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371, т.2 НПК след като подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът е обявил, че ще ползва направеното самопризнание при постановяване на присъдата с оглед преценката му за подкрепа на същото от събраните в досъдебното производство доказателства. Сред последните е и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.106-111 досъд. пр-во/, изготвена на 16.08.2022 г. след амбулаторно изследване на подсъдимия и приложените по делото относими за задачата на вещите лица материали. В заключението си експертите изрично са приели, че освидетелстваният Р. П. не страда от същинско психично заболяване- психоза, а има смесено разстройство на личността, изразяващо се в лека умствена изостаналост, емоционално нестабилна личност с диссоциални черти. Подчертано е, че личността му е дисхармонична с екстровертна поведенческа насоченост, с данни за изразена емоционална лабилност и импулсивност в поведението, снижен самоконтрол, неустойчивост, склонност към дисфории. Наред с това той е недооценъчен, с невъзможност за съответно на постъпките изпитване на чувство за вина и извличане на поука от собствения негативен опит и наличен траен стил на антисоциално поведение. Клинично манифестирани психотични симптоми не са били установени, поради което е счетено, че способността на лицето да възприема, преработва фактите и връзките им в реалността не е качествено нарушена и той е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както към инкриминираната дата, така и към тази на изследването му. Така даденото експертно заключение е било възприето от съдилищата и обсъдено наред с останалите доказателствени източници, поставени в основата на изводите за виновното реализиране на инкриминираното деяние, квалифицирано като опит за изнудване, за което е ангажирана отговорността на подсъдимия съобразно повдигнатото обвинение. При въззивното атакуване на постановената присъда основният акцент в жалбата от защитника е бил поставен върху справедливостта на наказанието, което е счетено за несъответно както на пренебрежително малкия размер на желаната облага – сумата от 20 лв. и на ниския интензитет на принудата, така и на психичния недостатък, констатиран при подсъдимия като налагащ допълнително смекчаване на отговорността му. Поискано е било и назначаването на допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, която да даде отговор на въпроса налага ли се принудително лечение в подходящо заведение, каквото е налице към затвора- гр. Ловеч САС е приел, че за изясняване на обстоятелствата по делото и за правилното му решаване не се налага събиране на доказателства, включително и назначаването на експертиза, тъй като такава е изготвена, а при обсъждането на доказателствата по делото се е съгласил с изводите на първата инстанция за установената по делото вменяемост на подсъдимия, позволяваща ангажирането на отговорността му. Така направените изводи на съда са правилни и не сочат на допуснато процесуално нарушение, касаещо изясняването в пълнота на значимите за делото обстоятелства. На първо място естеството на проведеното съкратено съдебно следствие не предполага събирането на доказателства за факти, свързани с обстоятелствената част на обвинителния акт, в която несъмнено се включва и установеното съзнателно реализиране на деянието от подсъдимия, като признанието му обхваща и тази субективна характеристика на деянието. Направеното в присъствието на защитник свободно волеизявление за признание на всички посочени факти е било ясно и недвусмислено заявено пред съда, без да е породило впоследствие основателно съмнение в годността му, поради което и не е било наложително провеждането на ново експертно изследване. Такова не се е налагало не само с оглед близкия времеви период на провеждане на въззивното производство, но и при липсата на заявени от страните или констатирани от съда данни, сочещи настъпила междувременно промяна в психичното състояние на подсъдимия. На следващо място във въззивната жалба искането в тази насока е било направено не с оглед оспорените изводи на вещите лица, на които е основано и претендираното намаляване на наказанието, а само за да се прецени нуждата от постановяване на лечение при изпълнение на наказанието, за което е посочена и възможността за това в рамките на болнично заведение в затвора. Преценката на съда за липсата на необходимост от уважаване на така направеното искане несъмнено не сочи на процесуален пропуск и не налага на това основание отмяна на постановеното въззивно решение, тъй като възможността за произнасяне по жалбата е била налична въз основа на вече изготвеното и оценено като компетентно дадено в досъдебното производство заключение по КСППЕ, което е надлежно приобщено към доказателствените материали и не е било оспорено от страните като неактуално. В същото не са направени констатации за наличието на тежка психопатия или разстройство на съзнанието при подсъдимия, което не изключва вменяемостта, като липсват и данни за негова зависимост към наркотични вещества /а само вредна употреба на психоактивни вещества/, което да обоснове постановяването на съответни медицински грижи по реда на чл.40, ал.4 от НК. Конкретни нови и останали неоценени експертно факти в подкрепа на твърдението за психическа лабилност не се сочат и пред касационната инстанция. Поради това е неоснователно и оплакването за такъв съществен пропуск в постановеното от САС решение. При липсата на обсъденото процесуално нарушение и в рамките на фактите, признати от подсъдимия, правилно въззивният съд е утвърдил преценката на първата инстанция за реализирано от подсъдимия от обективна и субективна страна на престъпление по чл. 214, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.7, вр. чл.18, ал.1 НК, като се е съгласил и с отмереното по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието ефективно изпълнение е постановено при строг режим съобразно чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС. Основното оплакване за явна несправедливост на така определеното наказание в касационната жалба е основано на недостатъчно отчитане значимостта на експертното заключение относно психичното състояние на подсъдимия при индивидуализацията на отговорността. Изложените от въззивния съд съображения в тази насока действително не съдържат подробен анализ, а по-скоро пълно съгласие с изводите на първата инстанция за правилно обсъждане на фактите, касаещи личността на подсъдимия и обществената опасност на деянието при определяне на наказанието по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а отказът допълнително да се отчете направеното самопризнание е обоснован с това, че то не е допринесло съществено за разкриване на престъплението. Липсата на изричен отговор по основния защитен довод, касаещ експертната констатация за психичен недостатък при подсъдимия в процесния случай не може да се счете, че е довело до определянето на явно несправедливо наказание именно поради факта на прилагане института на смекчената отговорност по чл.55 НК, преценен като по-благоприятен за лицето на основание чл.58а, ал.4 НК. Предпоставките за това са били отчетени от първата инстанция най-вече с оглед ниския интензитет на упражнената принуда, изразила се в отправената заплаха за запалване, малкия размер на целяната облага, а така също и квалифицирането на деянието като опит. Несъмнено към тези обстоятелства следва да се отнесе и установената от експертите лека умствена изостаналост и емоционална нестабилност на личността с диссоциални черти, довела до снижен самоконтрол и недооценъчно поведение. Това обаче не дава основание за още по-голямо смекчаване на отговорността, доколкото именно тези особености в психологическия профил на лицето са и обусловили конкретната проявна форма на неправомерното му поведение и са очертали степента на обществената му опасност като налагаща извод, че и най-лекото предвидено наказание в процесния случай би се явило прекомерно. Очевидно е, че при законоустановения минимум на същото от пет години, определянето на тригодишен срок за лишаване от свобода в пълен обем отчита и посочения психичен недостатък на подсъдимия. По-голямо снизхождение би било неоправдано, доколкото е несъответно на установените по делото завишаващи укоримостта на извършеното фактори, неотразяващи се на квалификацията на деянието, а именно демонстрираното на публично място физически агресивно поведение на подсъдимия и изявената упоритост при исканата неправомерна облага, провокирала страхови изживявания не само у пострадалия, но и у трети лица в близост до мястото на престъплението. В отговор на защитните доводи за невъзможността да бъде въздействано спрямо него поправително с този срок на наказанието, следва да се посочи, че именно необходимостта да се предпази обществото налага изолирането му за достатъчен времеви период, през който би се упражнявало възпитателно въздействие спрямо него, съобразено и със състоянието му, без да отпада грижата за здравето му при наличието на предпоставките за това по реда по ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Поради тези съображения въззивната инстанция счете, че определеното с присъдата наказание от три години лишаване от свобода е справедливо и съответстващо в пълна степен и на установеното му психично състояние, като с оглед последното не е налице пречка при изпълнение на наказанието да се полагат съответните медицински грижи. При изхода на делото направеното от повереника на частния обвинител искане за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено, тъй като пред ВКС е осъществено активно процесуално представителство, а договореното възнаграждение е установено в размер на 750 лв. според приложения договор за правна защита и съдействие. Сумата следва да бъде възложена в тежест на подсъдимия. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 154/04.05.2023 г. по внохд № 73/2023 г. по описа на САС. ОСЪЖДА подсъдимия Р. И. П. с ЕГН [ЕГН] да заплати на И. Й. Н. с ЕГН [ЕГН] направените пред ВКС разноски за процесуално представителство в размер на 750 лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.