О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 55 София, 05 юни 2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при становището на прокурора от ВКП Димитър Генчев, като изслуша докладваното от съдия Паунова ч.н.д. № 539/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК. Образувано е по депозирана касационна частна жалба срещу разпореждане от 12.04.2017 г. на съдия-докладчик по в.ч.н.д. № 13/2017 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, с което е върната на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК касационната жалба на В. Й. К. срещу определение № 76 от 27.02.2017 г. по в.ч.н.д. № 13/2017 г. на Апелативен съд – гр. Велико Търново. В частната жалба се изтъква, че определението на въззивния съд е сред актовете посочени в чл. 346 от НПК, подлежащи на касационно обжалване. Становището на прокурора при ВКП е, че жалбата е неоснователна, тъй като съдията от въззивната инстанция правилно е преценил, по смисъла на чл. 351, ал. 4, т. 3, вр. чл. 346 от НПК, че атакуваното определение не може да бъде предмет на касационно производство и законосъобразно е върнал същата на подателя като недопустима. Посочено е, че постановеният съдебен акт на Апелативен съд – гр. Велико Търново не подлежи на проверка по касационен ред. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С разпореждане от 12.04.2017 г. на съдия-докладчик по в.ч.н.д. № 13/2017 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново е върната касационната жалба на осъдения В. Й. К., срещу определение № 76 от 27.02.2017 г. по същото дело, с което е потвърдено определение № 67 от 14.12.2016 г. на Окръжен съд – гр. Габрово, постановено по ч.н.д. № 139/2016 г. С последното е оставено без уважение искането на осъдения В. К. за групиране на наложените му наказания по осъдителни присъди срещу него и определяне на едно общо наказание на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Съдебният акт, постановен от Апелативен съд – гр. Велико Търново като въззивна инстанция в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК не попада сред подлежащите на касационна проверка актове, предвидени в нормата на чл. 346, т. 1 – т. 4 от НПК. Определенията на окръжните или апелативните съдилища не могат да бъдат обжалвани по касационен ред освен в две хипотези. Едната е предвидена в нормата на чл. 346, т. 3 от НПК, но според нея определенията по чл. 306, ал. 1 от НПК следва да са постановени в случаите на нова присъда. Другата, предвидена в чл. 346, т. 4 от НПК, касае определения, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Въпросното въззивно определение не може да бъде счетено нито за акт по чл. 346, т. 3 от НПК, тъй като не е постановено за първи път във въззивната инстанция вследствие на постановена нова присъда, нито за такова по чл. 346, т. 4 от НПК, с което се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Настоящият случай не попада в тези хипотези, поради което правилно и законосъобразно подадената касационна жалба е била върната по реда на чл. 351, ал. 4, т. 3, вр. чл. 346 от НПК. Следва да се посочи, че жалбата на осъдения, която е счетена за касационна такава и администрирана по съответния ред, първоначално е постъпила във ВКС и с писмена резолюция на председателя на наказателната колегия на ВКС е изпратена на първоинстанционния съд ОС – гр. Габрово по компетентност с оглед разпоредбата на чл. 424, ал. 3 от НПК. Получилият въпросната жалба председател на ОС – гр. Габрово разпоредил същата да бъде изпратена, ведно с делото, на основание чл. 424, ал. 3 от НПК по компетентност на АС – гр. Велико Търново. Въпреки горепосочените действия по администриране на жалбата като искане за възобновяване до компетентния с оглед чл. 424, ал. 1 от НПК съответен апелативен съд, съдията-докладчик по в.ч.н.д. № 13/2017 г. на АС – гр. Велико Търново не възприел същата за искане по реда на Глава тридесет и трета от НПК и постановил разпореждането от 12.04.2017 г., с което върнал въпросната жалба като недопустима касационна такава. Именно това разпореждане станало предмет на настоящото касационно частно производство, образувано по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира, че на основание чл. 351, ал. 5 от НПК частната жалбата срещу разпореждането за връщане следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а разпореждането – оставено в сила, доколкото компетентният съд правилно приел, че определението не подлежи на касационен контрол. В същото време, жалба, с вх. № 3454 от 28.03.2017 г. на ВКС, ведно с делото, следва да бъде изпратена до АС – гр. Велико Търново за преценка по допустимост с оглед разпоредбата на чл. 424, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 419, ал. 1 от НПК. О П Р Е Д Е Л И: Оставя в сила разпореждане от 12.04.2017 г. на съдия-докладчик по в.ч.н.д. № 13/2017 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, с което е била върната касационна жалба против постановеното по делото определение № 76 от 27.02.2017 г. Изпраща жалба, с вх. № 3454 от 28.03.2017 г. на ВКС, ведно с делото, на АС – гр. Велико Търново по компетентност с оглед чл. 424, ал. 3 от НПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.