Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 04 ноември 2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурор Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 201/2022г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба и допълнение към нея, подадени от подсъдимия А. Е. А., чрез неговия защитник – адв. Д. Б., срещу присъда от 05.10.2021г., постановена по в.н.о.х.д. № 12/2021г. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана. В жалбата и допълнението към нея се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция не е направила подробен и задълбочен анализ на доказателствения материал. Сочи се, че авторството на деянието не е доказано по категоричен начин, независимо от събраните доказателства при второто разглеждане на делото от въззивната инстанция. В подкрепа се заявява, че заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза и показанията на единствения свидетел – очевидец по делото, са в пълно противоречие с извода на въззивната инстанция за авторството на подсъдимия. Касаторът сочи, че по делото липсват доказателства за наличието на мотив. Релевират се доводи и за явна несправедливост на наказанието. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимия А.. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия А. А. – адв. Б., поддържа касационната жалба и моли за уважаването й. Позовава се на липсата на мотив за извършване на престъплението и недоказаност авторството на подс. А.. Моли съда да отмени обжалваната присъда. Представителят на прокуратурата пледира за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че не е допуснато нарушение в анализа и оценката на доказателствата. Твърди, че след повторно проведеното съдебно следствие във въззивната инстанция са събрани достатъчно допълнителни доказателства, в подкрепа на обвинението. Намира за неоснователни твърденията на защитата за липсата на мотив за извършване на престъплението. Според прокурора, въззивният съд при постановяване на обжалвания съдебен акт не е допуснал нарушения на закона, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Моли съда да остави в сила въззивната присъда. Подсъдимият моли да бъде отменена осъдителната присъда. Върховният касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 35 от 17.10.2019г., постановена по н.о.х.д. № 1057/2019г. по описа на районен съд – гр. Монтана, подсъдимият А. Е. А. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал. 1 от НК. Със същата присъда е отхвърлен и предявеният граждански иск от “фирма“ за причинени имуществени вреди в размер на 2470лв. По протест на прокурор от Районна прокуратура – гр. Монтана и жалба на частния обвинител и граждански ищец “фирма“, въззивният съд отменя изцяло първоинстанционната присъда и с присъда от 17.02.2020г., постановена по в.н.о.х.д. № 95/2019г., по описа на Окръжен съд – гр. Монтана, признава подсъдимия А. Е. А., за виновен в извършване на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК отлага за срок от три години. Подсъдимият А. А. е осъден да заплати на “фирма“ обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди в размер 2470лв., ведно със законна лихва, считано от датата на деянието.В тежест на подсъдимия А. А. са присъдени разноските по делото. Въззивната присъда е проверена по касационен ред и с решение № 154 от 03.02.2021г., постановено по н.д. 688/2020г. на I н.о. на ВКС, е отменена и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на разпоредителното заседание по чл. 327 от НПК. При новото разглеждане на делото с въззивна присъда от 05.10.2021г. по в.н.о.х.д № 12/2021г. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана, първоинстанционната присъда е отменена изцяло, като вместо нея е постановено: подсъдимият А. Е. А. е признат за виновен, за това, че на 01.04.2017г. около три часа, в [населено място] зад сервиз “фирма“ и [улица] противозаконно унищожил чужди движими вещи – стъклата, фаровете, един мигач и четири гуми на лек автомобил марка „марка“, модел /модел/, рег. [рег.номер на МПС] , собственост на “фирма“, като причинил щета в размер на 2 470 лв. – престъпление по чл.216, ал.1 от НК и на основание и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият А. А. е оправдан по обвинението по чл. 216 от НК, за унищожаване на лек автомобил марка „марка“, модел „модел“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на “фирма“. С присъдата подсъдимият А. е осъден да заплати на “фирма“ обезщетение по предявения граждански иск за причинените с престъплението имуществени вреди, в размер на 2 470 лв., ведно със законна лихва, считано от деня на увреждането и разноските по делото. Касационната жалба е допустима и основателна. Атакуваният съдебен акт е нова въззивна присъда, чието съдържание следва да отговаря на изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК. Същата е постановена от окръжния съд след изпълнение на указанията, дадени с отменителното касационно решение. Въззивната инстанция е провела съдебно следствие, като е извършила разпит на свидетелите П. П., И. Г., В. В. и А. И., назначила е съдебномедицинска експертиза и е приела нови писмени доказателства. В акта си контролираният съд е възприел нова фактическа обстановка, различна от първоначално установената, като е отразил с кои фактически констатации на първия съд не е съгласен. Също така, е дал своя оценка на доказателствената съвкупност. Съдът е извел и правни изводи, различни от тези направени от РС - Монтана. Основателни са оплакванията на касатора за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения в дейността му по оценка на доказателствената съвкупност, макар преобладаващо изложената в жалбата аргументацията да сочи на твърдения за необоснованост на съдения акт, което не е касационно основание. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. На първо място, съдът при формиране на изводите си по фактите, се е позовал на доказателства, установяващи се от доказателствени източници, които не е събрал по предвидения в НПК процесуален ред. Въззивният съд е провел допълнителен разпит на св.П. П., без такъв да е допуснат с нарочен акт. С определение от 16.03.2021г., постановено по реда на чл.327 от НПК, окръжният съд се е произнесъл по доказателствата и е допуснал провеждането на въззивно съдебно следствие, като е назначил съдебномедицинска експертиза. В обстоятелствената част на определението, в изпълнение указанията, дадени от ВКС е приел за необходимо да извърши допълнителен разпит на св.П., но такъв не е допуснат, видно от диспозитива на определението. Липсва и последващ акт, касателно допускането на проведения допълнителен разпит. По отношение на свидетелите И. Г., В. В. и А. И. е необходимо да се посочи, че същите са разпитани за първи път в хода на въззивното съдебно следствие, но отново без съдът да постанови акт - определение, с който да се произнесе относно допустимостта на техните разпити в качеството на свидетели. Резолюцията на съда поставена на л.32 от внохд №12/21г. , с която се указва да се призоват горните лица, макар и написано „като свидетели“ не е надлежен акт, с който се допускане събирането на доказателства. В съдебното заседание, в което са разпитани горепосочените лица, съдът е следвало първо да ги допусне до разпит с надлежен акт, а след това да пристъпи към провеждането му. По-нататък, в мотивите си/л.96 от въззивното производство/ окръжният съд се е позовал на приета по делото справка от ОДЧ - Монтана, намираща се на л.32 от въззивното производство във връзка с изясняване на съществен по делото въпрос – относно времето на оставяне на кръвта върху лекия автомобил. Безспорно тази справка притежава характеристиките на писмено доказателства, което съдът може да цени в подкрепа на своите фактически изводи, но невярно е отразеното в мотивите, че тя е приета по делото. Същата е получена и входирана в ОС – Монтана на 19.05.2021г., но не се констатира приемането й като писмено доказателство в проведените след тази дата две съдебни заседания. В последното по делото заседание от 05.10.2021г., съдът е приел само материалите, получени от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Обобщено, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е формирал фактическите си и правни изводи въз основа на доказателствени материали, които не е събрал по надлежно установения процесуален ред. На второ място, съдът е допуснал процесуални нарушения и в аналитичната си дейност. Независимо, че е подложил на анализ всички доказателства (без оглед на горните процесуални пороци), е налице непълнота в оценъчната дейност. Обсъдени са доказателствата, установяващи се от гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, като съдът е изложил мотиви, за да кредитира едни от тях и не даде вяра на други. При оценката на обясненията на подсъдимия, въззивната инстанция е изпълнила указанията на ВКС, като се е съобразила с особеностите на този източник на доказателства, а именно, че те от една страна са средство за защита, а от друга доказателствено средство наред с всички останали. Също така е извършила проверка за достоверността им чрез други способи на НПК. Анализирани са писмените доказателства/включително и негодно събраните/, като дадената им оценка е с оглед на тяхното действително съдържание. Също така в изпълнение указанията, дадени с отменителното решение въззивната инстанция е назначила съдебно-медицинска експертиза със задачи: да се установи какво е времето на съсирване на човешката кръв на открито, като се съобразят атмосферните условия към момента на деянието; да се установи възможно ли е кръвта на подсъдимия да остане течна и несъсирена, ако е била във външна среда в продължение на около осем часа. Заключението на експерта и неговите устни разяснения са обсъдени, като са изложени мотиви, за да го кредитира с доверие. Независимо, че горното сочи на изпълнени от въззивния съд задължения относно доказателствения процес, внимателният прочит на мотиви в тази им частта установява допуснати непълноти, както и извършена оценка без доказателствата да са съпоставени в тяхната взаимна връзка, поради което не са преодоляни някои противоречия, както и са останали неизяснение по несъмнен начин съществени елементи от предмета на доказване. Оценявайки относимите за изясняване времето на извършване на деянието доказателства, съдът е приел, че то е осъществено 01.04.2017г. на около 02,26ч. Констатирал е, че огледът на местопроизшествието е започнал в 03.10ч., видно от протокола за оглед. От друга страна, предвид заключението на горепосочената експертиза е приел за установено, че подсъдимият е с нормален хемостазеологичен статус, времето на съсирване на кръвта е около пет минути, както и, че кървенето спира след образуване на трайния съсирек, независимо от оставащата ранена повърхност. Също така е приел за установено, че намерените следи от червеникава течност по автомобила(кръв, която е оставено от подсъдимия), са иззети от най-голямото петно, от което са се стичали капки, напоила два тампона. Тези констатации съдът е извел въз основа показанията св.П. П. – участвал в качеството на технически помощник при извършване огледа на местопроизшествието и иззел веществените доказателства. Свидетелят е заявил пред въззивната инстанция, че според него течността е била кръв и, че при изземването й не е използвал метода за вземане на засъхнали следи от повърхности. От горното е видно, че е налице противоречие по отношение на приетото за установено досежно времето на оставяне на кръвта върху автомобила, времето в което е взет материала за изследване, състоянието в което е била намерена кръвта, предвид времето на съсирване. Съдът е обсъдил горните доказателства, съответните доказателствени средства и способи за доказване, поотделно и изолирано, без да ги оцени в тяхната взаимна връзка и една тогава да направи съответните доказателствени изводи. Независимо от безспорната установеност на факта, че кръвта намерена по лекия автомобил е оставена от подсъдимия, изясняването на горната проблематиката и нейната доказателствена обезпеченост, е съществено за установяването на значимите релевантни факти относно времето на извършване на деянието, състоянието на кръвта към момента на изземването й, до кои момент е възможно да бъде взета по начина описан от св.П.. Това ще обезпечи и възможността съдът да направи и съответните правните изводи. На следващо място, съдът е изложил подробни мотиви защо приема версията на подсъдимия(че кръвта е оставена осем часа преди инкриминираното време), подкрепена от показанията на неговия брат, за опровергана. Извършил е проверка на тази версия, чрез другите доказателства, като е акцентирал на „ключовото“ според него разположение на автомобилите. В принципен аспект съдът е изпълнил задълженията си да провери обясненията на подсъдимия, да мотивира своите изводи, влючително крайните такива - за защитна позиция на подс.А.. Съдът обаче е акцентирал в изводите си на опроверганата версия на подсъдимия, а негово задължение е да направи доказателствени изводи, които по категоричен начин да установяват приетите релевантни факти и по-точно тези, които обуславят фактическите му изводи – че на приетата дата и час, подсъдимият е оставил кръвта върху лекия автомобил „марка“ и тя не е била съсирена. Само по този начин ще бъдат обезпечени и надлежни правни изводи по отношение на всички съставомерни елементи. Горното налага извод за допуснати от ОС – Монтана съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, за отстраняване на горепосочените процесуални нарушения, касаещи събирането и оценката на доказателствата. Ето защо, останалите доводи на касатора за нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанието не подлежат на разглеждане от касационния състав. След отстраняване на процесуалните нарушения, въззивният съд е необходимо да направени съответните изводи по фактите и съобразно тях правилно да приложи материалния закон. Водим от горното, Върховния касационен съд, Наказателна колегия, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 05.10.2021г. , постановена по внохд № 12/21г. по описа на Окръжен съд – Монтана. ВРЪЩА делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав, от стадия на заседанието по допускане на доказателства по чл.327 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: