4 Р Е Ш Е Н И Е № 22 [населено място] , 04,08,2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в открито съдебно заседание на десети февруари , през две хиляди и четиринадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1727 / 2013 год.,за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] против решение № 314 / 03.12.2012 год. по гр.д.№ 460 / 2012 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 153 / 17.07.2012 год.,постановено по гр.д.№608/2011 год. на Великотърновски окръжен съд.Със същото е уважен предявеният от Д. А. Р. против касатора иск,с посочено правно основание чл.267 КЗ, за осъждане застрахователното дружество да заплати на ищеца сумата от 26 090,13 лв.,в качеството му на водач на застрахован при същото лек автомобил по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „, причинил увреждане,за което и с уважен граждански иск в образувано наказателно производство Д. Р. е бил осъден да заплати на пострадалите физически лица обезщетение за неимуществени вреди в същия размер. Касаторът счита,че постановеното решение е неправилно , поради постановяването му при погрешно възприета правна квалификация по чл.267 КЗ и в противоречие с материалния закон – чл.229 КЗ / действителна правна квалификация на иска /,която разпоредба и за предявяването на суброгаторен иск на застрахования към застрахователя предпоставя удовлетворяване на пострадалите от последния, изрично отричано като предпоставка за предявяването на иска от ищеца. Ответната страна - Д. Р. - оспорва касационната жалба, като поддържа изложените от въззивния съд мотиви за неприложимост на чл.229 КЗ в правоотношението по задължителна / предвид спецификите й спрямо доброволната,уредена в Глава ХХ на КЗ / застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите „ / Глава ХХІV / . С определение № 792/ 23.10.2013 год., касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос : Допустимо ли е делинквент,застрахован при условията на задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ и осъден от пострадалите за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от ПТП по негова вина,да претендира от застрахователя си по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ изплащането му в своя полза и без предходно да е удовлетворил пострадалите ? – допуснат в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,доколкото Глава ХХІV не съдържа норма, идентична на чл.229 КЗ, находящ се в Глава ХХ на КЗ и с оглед преценимото между същите съотношение - общи към специални правни норми . Върховен касационен съд, в съответствие с доводите и възраженията на страните и съгласно правомощията си по чл.293 ГПК, намира следното : Ищецът - Д. Р. - осъден в наказателно производство , в качеството на делинквент, причинил ПТП , за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на пострадалите лица в претендирания с настоящия иск размер,изрично потвърждавайки факта,че не е заплатил същото,претендира заплащането му от ответника, като застраховател на гражданската му отговорност на собственик на увреждащия автомобил,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„. Въззивният съд е приел, че правното основание на иска е чл.267 КЗ – норма уреждаща единствено обхвата на дължимото от застрахователя обезщетение и като не е счел приложима разпоредбата на чл.229 КЗ , като находяща се в Глава ХХ „Гражданска отговорност„и относима , според него,само към доброволната,а не и към задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „, е уважил иска. Позовал се е и на задължителната сила на мотивите на съдебното решение,с което е ангажирана отговорността на ищеца,в отношенията между същия и застрахователното дружество, конституирано като трето лице - помагач, с оглед което и липса на спор между страните по отношение останалите предпоставки за разглеждането на иска : валидно застрахователно правоотношение,основанието и размера на отговорността на делинквента / влязла в сила присъда – чл.300 ГПК /. Искът не е предявен за осъждане ответника да заплати на ищеца под условие, че последният изплати изцяло или частично присъденото на пострадалите обезщетение , в идентичен на размера на предявената претенция срещу ЗД [фирма] . По правния въпрос: Застраховката „Гражданска отговорност„ е вид имуществена застраховка,чиято основна специфика се състои в обекта , респ.предмета на застраховане.Обект на застраховане е гражданската отговорност /договорна или деликтна / на застрахования,за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, с оглед което предмет на застраховане е не актива на застрахованото лице, а пасива му. Общите разпоредби относно застраховката „ Гражданска отговорност „ са уредени в Глава ХХ на КЗ, съдържаща и нормата на чл.229 КЗ. Липсва основание за тълкуване приложимост на разпоредбите на Глава ХХ единствено по отношение на доброволните имуществени застраховки „ Гражданска отговорност„,тъй като съдържащата се в нея обща уредба не конфронтира със специфики на задължителните застраховки „Гражданска отговорност „ относими към хипотезите на реализиране отговорността на застрахователя,каквато се съдържа и в чл.229 КЗ. Приложимостта на Глава ХХ към ЗЗ „ ГО ” се извежда както от изричното уреждане на относима само към задължителните застраховки „ ГО „ специфика в рамките на същата глава / така чл.226 ал.3 КЗ /, така и от анализа на изведените самостоятелно специфики на задължителните застраховки „Гражданска отговорност „, уредени в Глава ХХІІІ на КЗ.Видно е,че същите касаят задължителността на сключването им и уреденият изричен контрол върху сключването на договори за задължителна застраховка,вкл. особени правила за контрола върху сключване на ЗЗ „Гражданска отговорност на автомобилистите „ , специфики относно подновяването на застраховката и невъзможността за отказ на застрахователя да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност„.Като подвид на застраховката „ Гражданска отговорност „ уредбата на задължителната такава,вкл. ЗЗ „Гражданска отговорност”на автомобилистите не съдържа специфики предпоставящи неприложимост на хипотезите за реализиране отговорността на застрахователя / по пряк иск на пострадалия, респ. иск на делинквента по реда на чл.229 КЗ / съгласно общите разпоредби , нито съдържа уредени изрично от законодателя различни от посочените правни основания на предявими срещу застрахователя искове.Застрахователят по ЗЗ „ГО„ удовлетворявайки увредените фактически заплаща чужд дълг, макар отговорността му да следва директно от закона и затова не би могла да се разширява с хипотези,непредвидени изрично в същия.Застрахованият има уредено от закона право на иск срещу застрахователя единствено в хипотезата на чл.229 КЗ,при изричната предпоставка да е предходно удовлетворил увредените. Несъобразяването й открива пътя на неоснователното обогатяване на делинквента,вече осъден от увредените по реда на чл.45 и сл. ЗЗД ,тъй като за тях не съществува повторно право на иск за събиране на събраното от него обезщетение. Нещо повече – за същите остава открит / в рамките на погасителната давност / пътя на прекия иск срещу застрахователя и същият би се оказал в положение да заплати двойно. С оглед преждеизложеното отговорът на поставения правен въпрос е: Не отговаря на задължителния елемент от хипотезиса на чл.229 КЗ предявен от делинквента ,застрахован при условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и осъден от пострадалите за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от ПТП по негова вина, иск срещу застрахователя му по задължителната застраховка „Гражданска отговорност „ за изплащане от последния на дължимото обезщетение в негова /на делинквента/ полза,щом предходно същият не е удовлетворил пострадалите.Това обуславя отхвърлянето на иска по чл.229 КЗ като неоснователен. С оглед отговора на правния въпрос,въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено,като предявеният от Д. А. Р. иск с правно основание чл.229 КЗ бъде отхвърлен.Не се касае за недопустимо съдебно решение,доколкото е разгледан иск на застрахования срещу застрахователя,с изрична и единствена уредба в чл. 229 КЗ,а за неправилна правна квалификация,но без отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса.Неправилно и в противоречие с чл.229 КЗ,обаче,въззивният състав е игнорирал задължителна предпоставка за уважаването на иска - удовлетворяването на пострадалите от ПТП , обуславящо неправилност на постановения акт . Ищецът – касатор не е заявил претенция за възмездяване на понесените в касационното производство разноски . Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 314 / 03.12.2012 год. по гр.д.№ 460 / 2012 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 153 / 17.07.2012 год.,постановено по гр.д.№608/2011 год. на Великотърновски окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. А. Р. против ЗД [фирма] иск с правно основание чл.229 КЗ , за сумата от 26 090,13 лева , като неоснователен. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :