2 Р Е Ш Е Н И Е № 197 гр. София, 19.10.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 60238 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор А. П., чрез юрисконсулт З. Н., против въззивното решение № 546 от 25 март 2016 г., постановено по гр.д. № 604/2016 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което се отменя решение № 7309 от 28 октомври 2015 г., постановено по гр.д. № 18004/2014 г. по описа на Софийския градски съд в частта му за отхвърляне на иска по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ на Д. В. Х. против дружеството за сумата над 35000 лева до сумата от 72000 лева, и в частта, с която Х. е осъдена да заплати на дружеството разноски над сумата от 1544 лева, вместо което дружеството е осъдено да заплати на Х. допълнително сумата от 37000 лева обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени в резултат на настъпило на 20 април 2014 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от същата дата, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която предявеният от Х. против дружеството иск е уважен за разликата между 20000 лева и 35000 лева, и е отхвърлен за сумата над 72000 лева до предявения размер от 100000 лева, и в тежест на дружеството са определени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 354 от 28 март 2017 г. по настоящото дело, за да бъде извършена проверка противоречиво разрешаван ли е въпросът може ли заключението на вещото лице да почива на предположения, и за да се даде отговор на въпроса може ли чрез свидетелски показания да се установяват обстоятелства по делото, в т.ч. травматични увреждания и последици за здравето на пострадало лице, имащи значение за определянето на размера на застрахователното обезщетение, за установяването на които се изискват специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В обжалваното решение въззивният съд приема, че последица за здравето на ищцата от произшествието е зарастване фрагментите на счупените лицеви кости, но с промяна на захапката и затрудняване говора на детето – тези негативни промени съдебният състав приема за доказани въз основа на заключението на експертизата, изготвено без осъществен преглед на ищцата, но установяващо принципна възможност за усложнения от такъв характер предвид тежестта на травмата на костите на лицевия череп и свидетелските показания, доказващи възникването на тези усложнения. По първия въпрос касаторът счита, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с разрешението, дадено от Върховния съд в решение № 1072 по гр.д. № 4267/1956 г., І г.о., според което заключението на вещото лице трябва да почива на обективни данни, а не на предположения, като заключението, изградено на предположения, води до необоснованост както на самото заключение, така и на съдебното решение, изградено върху него. Трайната съдебна практика (която и настоящият съдебен състав споделя) определя, че заключението на експерта не може да съдържа само крайния извод по поставената задача, а трябва да бъде основано на конкретни данни - събрани чрез извършените от вещото лице проучвания, като например оглед на място, проверка на документи, намиращи се у трето за спора лице и др., или предоставени от страните чрез представените от тях доказателствени средства - свидетели, писмени доказателства и др. Че заключението на вещото лице следва да почива на обективни данни, следва и от дадените от ВКС разрешения по реда на чл. 290 ГПК. Така в решение № 314 по гр. д. № 392/2011 г., II г. о., се приема, че когато в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания или са представени доказателства, преценката на които изисква специални знания, по делото задължително следва да се изслуша експертно заключение, освен ако страната, чиято е доказателствената тежест, изрично се откаже от него или не внесе разноските по експертизата. Същевременно, в решение № 58 по гр. д. № 408/2010 г., I г. о., е подчертано, че по аргумент от чл. 201 ГПК заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано, като експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи. И това е така, защото целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Следователно правилно е тълкуването на правния въпрос, дадено в цитираното решение на ВС, а разбирането на въззивния съд, че вредата може да се установи въз основа на принципна възможност за наличие на съответни усложнения, без извършване на преглед на ищцата, е неправилно. По втория въпрос следва да се вземе предвид, че съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Назначаването на експертиза се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. Вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. След като съдията няма необходимите специални знания, той не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси (вкл. медицински), за които няма нужната квалификация и образование. При положение, че е налице твърдение за последици за здравето на увреденото лице, в причинна връзка с деликта, съдът не може да изгради становище, без предварително да постави на обсъждане този въпрос, предвид необходимостта от изясняването му с помощта на специални знания. Свидетелски показания за травматични увреждания и последици за здравето на пострадало лице, имащи значение за определянето на размера на застрахователното обезщетение, могат да бъдат съобразявани от експерта при изготвяне заключението му, а в случаите, когато свидетелят притежава съответните специални знания, показанията му следва да се ценят с оглед с всички останали доказателства по делото. К. съд приема, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба, което налага неговото обезсилване и връщане на делото на въззивния съд за отстраняване на недостатъците й. Като вреди от пътнотранспортното произшествие в исковата молба са посочени продължителен период на провеждано лечение, включващ десетдневен болничен престой, две оперативни намеси под пълна упойка, състояние на постоянна интензивна болка за целия период, тежко влияние върху живота на детето – до премахването на фиксиращите елементи на челюстите тя е приемала единствено течни храни, тъй като дъвченето е било невъзможно, следоперативните периоди са били особено тежки поради интензивните болки, детето за целия период е било обгрижвано от родителите си, наличие на белези по лицето, които карат детето да се чувства потиснато, да изпитва притеснение и срам при контакти с връстници, и то в период на социално съзряване, непосещаване училище за значителен период от време, изпитване на чувство за несигурност, изолираност и понижено самочувствие. Поддържа се, че независимо, че понастоящем физическите увреди са отшумели, психологическата травма ще преследва ищцата през целия й живот. В искането за експертиза се поставя въпросът по медицинска прогноза възможно ли е травмите да предизвикат последващи патологични медицински състояния и от какъв характер. В отговора на исковата молба дружеството-ответник е посочило, че въпросът е формулиран прекалено общо, като в обстоятелствената част на исковата молба не са посочени конкретни патологични състояния, от които се твърди, че пострадалата страда. Според неоспореното от страните заключение на вещото лице лекар, дадено след запознаване с материалите по делото и приложената медицинска документация, от тежката травма на костите на лицевия череп с течение на времето може да се получи промяна на дъвкателния захват и фонетиката на говорната реч. Според свидетелските показания на бащата на пострадалата, понастоящем детето е с обратна захапка и затруднен говор, с поставени скоби в устата. Негативните последици за здравето на ищцата се подчертават като факт и в отговора на въззивната жалба на застрахователя, и във въззивната й жалба, а въпросът е третиран и в отговора на застрахователя по въззивната жалба на ищцата. При това положение е явно, че в процеса е било въведено твърдение за неблагоприятна медицинска прогноза за патологични медицински състояния, следствие от претърпените травми, без да са развити съображенията на ищцата в тази насока. Такова е и разбирането на ответното дружество, след като в отговора на исковата молба се сочи липсата на конкретизация на патологичните състояния. При това положение съдът е следвало да остави исковата молба без движение, като укаже на ищцата да изложи обстоятелствата във връзка с твърденията за неблагоприятни последици за здравето й вследствие на травмите от пътнотранспортното произшествие. Тъй като порокът на исковата молба не е измежду онези пороци, които могат да бъдат отстранени пред касационната инстанция, въззивното решение следва да бъде обезсилено в обжалваната му част и делото върнато на въззивния съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия. Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 546 от 25 март 2016 г., постановено по гр.д. № 604/2016 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в обжалваната му част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния апелативен съд в [населено място]. ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: