Р Е Ш Е Н И Е № 74 София, 26.06.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …десети юни …… две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря …НАТАЛИЯ ТАКЕВА ……… и на прокурора …СТЕЛИАНА АТАНАСОВА ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 242.. по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Бургаската апелативна прокуратура срещу решение № 191/ 17.02.2020 г. по внохд № 219/2019 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 29/ 29.01.2019 г. по нохд № 395/2018 г. на Бургаския окръжен съд. В протеста, поддържан в съдебно заседание от прокурора при Върховната касационна прокуратура, са развити съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на закона. По същество се иска съдебният акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Подсъдимият Б. Й. Й. и неговите защитници, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите в протеста и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С решението си Бургаският апелативен съд потвърдил изцяло присъдата на Бургаския окръжен съд, с която подсъдимият Б. Й. е признат за невиновен в това, че на 11.07.2016 г. по непредпазливост причинил смъртта на П. П. П. вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда и е оправдан по обвинението по чл. 124 ал.1, вр. чл. 130 ал.1 от НК. В касационния протест се настоява, че решението на съда относно причината за смъртта на пострадалия и приетата възможност тя да се дължи на алкохолна интоксикация не почива на събраните доказателства и е резултат от превратна оценка на заключението на съдебно-медицинската експертиза. Върховният касационен съд намира подадения протест за основателен. По делото са безспорно установени всички обстоятелства по отношение мястото и времето на инцидента, действията на подсъдимия, механизма на причинените на пострадалия наранявания и техния медико-биологичен характер, момента на настъпване на смъртта му. Спори се единствено за причините за настъпването на фаталния изход и дали смъртта е в пряка причинна връзка с нанесената от подсъдимия лека телесна на пострадалия П.. Първоинстанционният съд е приел, че причината за смъртта на П. не е установена еднозначно, категорично и безалтернативно, а въззивният съд се е съгласил с посочения извод. Сторил е това без да осъществи собствен анализ на доказателствената съвкупност, в частност на заключенията на изслушаните по делото експертизи и дадените от вещите лица разяснения в съдебно заседание, като се е задоволил почти дословно да препише съображенията, изложени в мотивите към първоинстанционната присъда. Не е отделил внимание и на възраженията, наведени във въззивния протест, отнасящи се до съществения спор между страните по делото относно причината за смъртта на пострадалия. Въпросите относно характера на телесното увреждане и причината за смъртта са сред тези, за чието изясняване на необходими специални знания, с които съдът поначало не разполага, поради което процесуалният закон изисква в тези случаи да се назначи и изслуша съответна съдебно-медицинска експертиза. Нейното заключение обаче не е нито доказателство по смисъла на чл. 104 от НПК, нито доказателствено средство за установяване на факти от обективната действителност, поради което няма обвързващ характер за съда. Съдът е длъжен да обсъди експертното заключение и да посочи дали и защо го приема, съотв. отхвърля. Видно е от съдържанието на решението, че Бургаският апелативен съд е споделил тезата на първата инстанция за неустановеност на причината за смъртта на пострадалия, позовавайки се на експертното заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза, което давало две различни по възможност причини, чието вероятностно съотношение не е конкретизирано. Касационният състав не споделя този извод и счита за основателно възражението в касационния протест, че заключението на тази експертиза е оценено превратно, като по същество съдът е дал решаващ приоритет на минималната по тежест вероятност на алкохолната интоксикация като причина за смъртта. Ако бе извършил анализ на това заключение и на устните разяснения на експертите и ги бе съпоставил с показанията на свидетелите Л. и А. П. съдът би установил, че експертите сочат с висока степен на вероятност кръвозагубата като непосредствена причина за смъртта, а алкохолната интоксикация на практика е изключена. Няма никакво съмнение, че поради компрометиране на кръвната проба е невъзможно да се установи точната концентрация на алкохол в кръвта на П., но този доказателствен дефицит е могло да бъде преодолян чрез обективен анализ на експертното заключение и на другите събрани доказателства, който Бургаският апелативен съд не е извършил, а се е задоволил само декларативно да отбележи, че споделя всички приети от първата инстанция фактически положения. В тази връзка следва да се посочи, че не е обсъдено и на практика е пренебрегнато подробно мотивираното в съдебно заседание становище на вещото лице, токсиколога д-р А., че според него алкохолната концентрация в кръвта на П. е под 3 промила и не би могла да доведе до смърт. Не е обърнато внимание и на разясненията на в.л. д-р М., че за да е безспорно, че причината за смъртта е интоксикация следва да е точно определено не само алкохолното съдържание, но и едновременно с това да липсва друга болестна или травматична причина. Не са анализирани в контекста на експертното заключение и показанията на свидетелите Л. и А.Й. за състоянието на пострадалия преди удара по главата му и непосредствено след това, за количеството на поетия алкохол, за дългогодишната алкохолна злоупотреба и нейното отражение върху възможността за интоксикация на организма, за продължителното и значително по количество кръвотечение от раната на главата. Затова Върховният касационен съд намира, че липсата на собствен доказателствен анализ и на отговор на възраженията във въззивния протест, с които са оспорени фактическите изводи на първата инстанция, правят невъзможна проверката за начина, по който въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение по отношение на един от основните въпроси, включен в предмета на доказване- причината за смъртта и причинната й връзка с действия на подсъдимия. Допуснатите нарушения на процесуалния закон са съществени и налагат атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 191/ 17.02.2020 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 219/2019 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :