3 Р Е Ш Е Н И Е № 240 София, 02.07. 2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1204 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С молба от 30.12.2013 година, подадена от Е. С. М. от [населено място] се иска отмяна на основание чл. 300, ал.1, т. 5 ГПК на решение № 227 от 25.11.2013 г. по гр.д. № 291/2013 г. на Кърджалийски окръжен съд, потвърждаващо решение № 57 от 29.04.2013 г. по гр.д. № 172/2012 г. на Кърджалийски районен съд. Поддържа се, че молителката е била лишена от възможност за участие в производството по делото – проведено е било открито съдебно заседание на 25.10.2013 г. въпреки невъзможността на страната да се яви за датата на насрочване на делото лично или чрез повереник. Ответниците по молбата за отмяна О. И. Х. и С. Д. Г. не вземат становище. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т.5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна предвид следните съображения: Съгласно чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Извършените в производството по гр.д. № 291/2013 г. на Кърджалийски окръжен съд съдопроизводствени действия не дават основание да се приеме, че молителката Е. С. М. е била лишена от участие в делото. Гражданско дело № 291/2013 г. е образувано по въззивна жалба на Е. С. М. против решение № 57 от 29.04.2013 г. по гр.д. № 172/2012 г. на Кърджалийски районен съд. С жалбата не са направени доказателствени искания пред въззивният съд. С молба от 23.10.2013 г. процесуалният представител на въззивницата адвокат В. К. Б. е поискала отлагане на делото, тъй като има служебен ангажимент на датата на провеждане на заседанието, а доверителката и е с влошено здравословно състояние. Със същата молба е поискан отвод на съдебния състав на основание чл. 22, ал.1, т.5 ГПК, тъй като членове от състава са участвали при решаване на други дела между същите страни, което буди поради съмнение в безпристрастността им. Направено е и искане за изпращане на делото за разглеждане от Пловдивски окръжен съд, където е постоянния адрес на въззивницата. Представени са служебна бележка от 10.10.2013 г., издадена от управителя на МБАЛ „К.”, [населено място], удостоверяваща, че Е. С. М. е приета на лечение на 09.10.2013 г. в клиника по ортопедия и травматология, а на 14.10.2013 г. и предстои оперативно лечение, както и заповед № РД-14-5 от 15.10.2013 г., с която Директорът на И. при Б. е командировал адвокат В. К. Б. за срок от един ден – на 25.10.2013 г. за провеждане на лекционен курс в Технически университет [населено място]. В проведеното на 25.10.2013 г. съдебно заседание, съдът е дал ход на делото в отсъствие на въззивницата. Молбата за отлагане на делото е оставена без уважение. Прието е, че страната е била своевременно уведомена за датата на насрочване на делото (на 02.10.2013г.), поради което е разполагала с възможност и достатъчно време да организира защитата си по делото – служебните ангажименти на процесуалният и представител, възникнали след призоваването на страната са могли да бъдат съобразени своевременно, а представената служебна бележка за заболяване на въззивницата не удостоверява обстоятелствата по Наредбата за медицинската експертиза. Така извършените съдопроизводствени действия не сочат за допуснати нарушения, довели до лишаване на страната от възможност за участие в делото. За проведеното на 25.10.2013 г. съдебно заседание молителката е бил редовно призована, поради което ход на делото е даден в съответствие с чл. 142, ал.1 ГПК. Неоснователен е и доводът, че страната е била лишена от възможност за участие, тъй като делото не е било отложено въпреки направеното искане за това. Съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК съдът отлага делото когато не само страната, но и пълномощникът и не могат да се явят поради неотстраними причини, каквито не са били установени. Представената служебна бележка от 10.10.2013 г. от МБАЛ „К.”, [населено място] не съдържа отбелязване, че заболяването на лицето ще препятства явяването му пред съда на 25.10.2013 г., поради което, в съответствие с чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г.), съдът е дал ход на делото при наличие на процесуалните предпоставки за това, без да е допуснато ограничение на правото на страната за участие в съдебния процес. Не са представени и убедителни доказателства за невъзможност за явяване по делото и на процесуалния и представител, който е бил уведомен своевременно за датата на провеждане на заседанието и е разполагал с възможност да организира допълнителните си ангажименти извън задълженията до договора за мандат. Изложените в молбата за отмяна оплаквания за допуснати съдопроизводствени нарушения не съставляват основания за отмяна в кръга на изчерпателно изброените в чл. 303, ал.1 ГПК. Оставените без уважение в проведеното на 25.10.2013 г. искания за отвод на съдебния състав и за изпращане на делото п подсъдност в друг съдебен район не рефлектират върху възможността на страната да участва в производството по делото. Извършените съдопроизводствени действия нямат връзка и с решението на спора по същество - не е направено искане за представяне на доказателства по искането за отвод на съдебния състав; член от състава не е участвал при решаване на делото в друга инстанция, а произнасянето по спор между същите страни по друго дело не съставлява основание за отвод по чл. 22, ал.1, т.5 ГПК; постоянното местожителство на ищеца по иск с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС няма отношение към подсъдността на делото, а ищцата не разполага с възражение за местна неподсъдност, която след подаване на исковата молба е стабилизирана, т.е. дори и при допуснато нарушение на чл. 142, ал.2 ГПК, то това не е дало отражение върху правото на защита на страната при събиране на доказателства, въз основа на които съдът е формирал изводите си за фактите по делото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 8 от 30.12.2013 година, подадена от Е. С. М. от [населено място] за отмяна на решение № 227 от 25.11.2013 г. по гр.д. № 291/2013 г. на Кърджалийски окръжен съд на основание чл. 300, ал.1, т. 5 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: