4 РЕШЕНИЕ № 27 София, 26.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №159/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. А. М. – процесуален представител на ищеца Б. В. М. от[населено място], против въззивно решение №167/16.11.2009 г., по гр.д. № 421/2009 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к., с което е потвърдено решение №48/06.7.2009 г. по гр.д.№322/2009 г. по описа на Видинския районен съд в частта с която са отхвърлени претенциите за имуществени вреди по чл.200 КТ за лекарства и здр/авословна храна, както и за лихви. С определение №794/08.7.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпроса за приложението на чл.200, ал.3 КТ. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе съобрази следното: По точното приложение на закона по поставения в изложението въпрос: Разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ предвижда, че “Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително и пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване”.Съгласно текста на посочената разпоредба от общия обем на вредата се приспада само обезщетението/пенсията, получени от средствата на общественото осигуряване. Следователно приспадат се всички плащания по обществото осигуряване, но те не се отразяват на претенцията за действителните вреди, когато последните ги надвишават. Отговор за поставения въпрос по чл.290 ГПК е даден с решение 792/19.7.2010 г. по гр.д.№1114/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. В него е прието, че във връзка с имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане здравето на работника или служителя чл.212 КТ предвижда приложението на общото граж-*+*данско законодателство субсидиарно само доколкото въпросите за тази отговорност не са уредени в глава “Десета” от Кодекса на труда. Прието, че разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ намира приложение така както е посочено в нея, но за случаите, в които са претърпени неимуществени вреди и имуществени вреди от трудова злополука и професионално заболяване за направени от работника или служителя разходи за поддържащо лечение, усилена или диетична храна, придружител и др. подобни, които доколкото водят до намаляване на неговото имущество, е налице вреда/претърпяна загуба/, които се дължат от работодателя на основание чл.212 КТ, във връзка с чл.51, ал.1 ЗЗД. По основателността на касационната жалба. С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че с оглед разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ на ищеца не се следва пълния размер на претендираното и установеното по делото обезщетение за имуществени вреди. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че въззивната инстанция не е приложила правилно нормата на чл.200, ал.3 КТ и не е съобразила изводите си с разпоредбите на чл.212 КТ и чл.51, ал.1 ЗЗД. Сочи се и нарушение на чл.4, т.1 от Конвенция №37 на М.. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на претенцията в пълен размер. Претендират се разноски за трите инстанции. Постъпила е писмена защита от жалбоподателя. Ответникът по касация – [фирма] – Видин, не заявява становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба намира за установено следното: С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос съдът намира, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Отговорът на въпроса обосновава изводът на настоящата инстанция за основателност на касационната жалба. Досежно размера на търсеното обезщетение същият следва да се съобрази в данните от заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-медицинската експертизи. Поради това въззивното решение следва да се отмени и се постанови уважаване на претенциите в пълен размер. С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационния жалбоподател деловодни разноски за трите инстанции в размер на 1249 лева, а на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 68 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение трето от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №167/16.11.2009 г., по гр.д.№421/2009 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к., с което е потвърдено решение №48/06.7.2009 г. по гр.д.№322/2009 г. по описа на Видинския районен съд в частта с която са отхвърлени претенциите за имуществени вреди по чл.200 КТ за лекарства и здравословна храна, и за лихви, както и в частта, с първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която Б. В. М. е осъден да заплати на [фирма] – Видин, деловодни разноски в размер на 248,03 лева, и ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] – Видин, да заплати на Б. В. М., ЕГН – [ЕГН], ОТ[населено място], ж.к.”В. Л.” блок 108/3, ап.61, още сумата 1658/хиляда шестстотин петдесет и осем/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за усилена храна и лекарства, за периода от 01.8.2008 г. до 01.4.2009 г., на основание чл.200, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.3.2009 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 42/четиридесет и два/ лева, и деловодни разноски в размер на 1249/хиляда двеста четиридесет и девет/ лева. ОСЪЖДА [фирма] – Видин, да заплати на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 68/шестдесет и осем/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: