Р Е Ш Е Н И Е № 50115 гр. София, 07.11.2023г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 19 октомври , две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1792/22 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД “- [населено място] ЕИК[ЕИК] , с която е обжалвано решение № 277 от 07.06.2022 г. по в.т.д. № 132 /22 на Апелативен съд-Пловдив, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение по т.д. № 706/2020 г. на ОС-Пловдив в отхвърлителната част, касаторът е осъден да заплати на ищеца Я. Г. Я. ЕГН: [ЕГН] на основание чл.226 от КЗ/отм./ сумата от 20 000 лева–обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Н. Р.-негов вуйчо/брат на майката на ищеца/ , като следствие от ПТП на 06.11.2015 г., ведно със законната лихва от 06.11.2017 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските. В КЖ се развиват доводи и оплаквания в насока на незаконосъобразност и необоснованост на изводите на въззивния съд за наличие на изключителна близост в отношенията между ищеца и неговия вуйчо-загинал при процесното ПТП като предпоставка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по т.д. № 1/2016 година на ОСНГТК да се приеме, че ищецът е активно легитимиран да получи обезщетяване, от страна на застрахователя на ГО на водача на МПС, на претърпените болки и страдания от загубата на своя вуйчо. Твърди се в КЖ, че става въпрос за нормалната връзка на привързаност и уважение между ищеца и неговия вуйчо , характерна за този род роднинска близост. Не е налице особено близка трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца/ на 58 г.към датата на смъртта на Г. Н. Р./ с починалия на 73 г негов вуйчо, който е живял в отделна къща, имал е и свое семейство. Ето защо и доколкото, съгласно ТР 1/2016 на ОСГНТК , само по изключение и при доказана изключителна близост се присъжда застрахователно обезщетение на лица, извън кръга на най-близките роднини по права линия и преживял съпруг, то искът следва да се счете за неоснователен-от установените обстоятелства за близост между племеник и вуйчо се отнасят до отношения от преди много десетилетия, когато и двамата са били непълнолетни младежи, а към дата на ПТП не се доказват изключителна близост в техните роднински отношения, от която в следствие на загубата на единия за другия да са настъпили имуществени вреди/душевни страдания/, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната връзка такива. Тези доводи и оплаквания се поддържат от представителя на дружеството-касатор и в проведеното открито съдебно заседание в касационното производство. Ответникът по жалбата Я. Г. Я. не депозира писмен отговор със становище по нея . От страна на третото лице-помагач на ответника по иска Й. Е. П. е депозиран писмен отговор след изтичане на законовия срок за това. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови решението си, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпилата смърт на неговия вуйчо – Г. Н. Р., като родствената връзка се установява от представеното удостоверение изх. № 151/21.11.2019г. на [населено място], общ.С.. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. [рег.номер на МПС] – Й. Е. П., който е нарушил правилата за движение по пътищата / механизмът на ПТП, подробно описан в първоинстанционното решение, не се оспорва във въззивното производство/. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановената и влязла в сила присъда №33/11.04.2017г. по НОХД №2649/2016г. на ОС Пловдив. Налице е причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Установен, според съда, е и специфичният елемент на визираната в чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ функционална отговорност на застрахователя- валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица от 23.03.2015г., валидна от 29.03.2015г. до 28.03.2016г. Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетяване на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД е приложим принципа за справедливост- чл.52 от ЗЗД, който се прилага при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. Относно интензитета на претърпените от ищеца страдания от смъртта на неговия вуйчо, въззивният съд се е позовал на събраните по делото гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и във връзка едно с друго, а именно: От показанията на свидетелите Р. и П., според съда, се установявали действително създадена трайна емоционална връзка между пострадалото лице и неговия племенник – ищец по делото. От показанията на първия свидетел, който се явява първи братовчед на загиналия при ПТП , се установявало, че ищецът и починалият му вуйчо са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка. От страна на съда се подчертава, че този свидетел е почти връстник на Г. Р. и домът му е в непосредствена близост с дома на починалия и ищеца и притежава непосредствени впечатления от отношенията между двамата и от периода на детството на ищеца Я.. Свидетелят установява, че, когато Я. е бил на 8 месеца, семейството му е било напуснато от бащата и е бил отгледан от Г. Р.. Към онзи момент Я. и майка му са живеели в едно домакинство с вуйчото и са се отделили в собствена, но непосредствено близка къща, когато последният се е оженил /преди 20 – 25 години/. Бащинските грижи по отношение на Я. са били изцяло поети от Р., а в зрялата възраст на ищеца двамата, вуйчо и племенник, са закупили селскостопански машини и заедно са работели. Починалият Г. Р. е нямал собствени деца. Според показанията на този свидетел, в зрялата си възраст ищецът е бил много привързан към вуйчо си и тежко е приел неговата загуба. В същия смисъл са и показанията на свидетеля П. – приятел на дъщерята на ищеца. Според съда, въпреки че показанията на този свидетел за предходни отношения между ищеца /в неговата детска възраст/ и починалия Г. се основават на разказаното му от семейството, то същият притежавал непосредствени впечатления за отношенията между ищеца и неговия вуйчо преди смъртта на последния в насока на наличие на много близки отношения между двамата-чести контакти помежду им и чести гостувания в съседните къщи. Свидетелят установявал, че ищецът „доста емоционално“ бил възприел смъртта на своя вуйчо и понастоящем преживявал този факт трудно, като относно тази загуба свидетелят прави паралел със загубата от смъртта на собствената си майка и обяснявал, че по този начин Я. възприема смъртта на своя вуйчо – т.е. – като смърт на родител. От друга страна в противоположната насока са показанията на свидетелката Я. Р. – съпруга на загиналия при ПТП. Същата твърди, че през последните години съпругът й и Я. не са поддържали контакти-грижи за Г. е упражнявала само нейната дъщеря /доведена дъщеря на същия./. От показанията на тази свидетелка обаче става ясно за създадени влошени отношения между нея самата и семейството на Я. Я. , поради което , според съда, възниквало съмнение за тяхната предубеденост. В тази насока съдът е преценил и факта на водено друго дело от нейната дъщеря срещу същия ответник за застрахователно обезщетение. С оглед изложеното, въззивният съд е кредитирал , като непосредствени и убедителни показанията на първите двама свидетели - като на незаинтересовани от изхода на делото лица. Според съда, тези гласни доказателства водели до заключението, че създадената емоционална връзка между ищеца и починалия му вуйчо е така силно изразена, че представлява „изключение“ и надхвърля пределите на традиционно установената фамилна близост за посочения вид родствена връзка. Това изключение е в резултат от особени житейски обстоятелства и ситуация, които са станали причина между починалия и неговия племенник да се породи особена близост. Особената близост не е само сходна, но изпълваща отношенията между родител и дете, доколкото Г. е подпомагал своята сестра при отглеждането на ищеца в неговата детска и ранна възраст, а и същият нямал собствени деца, което, според съда, е способствало за създаването на по-близка връзка между двамата от традиционно установената между вуйчо и племенник. Ето защо, според съда, в случая са установени не само традиционните близки отношения между вуйчо и племенник, но и други традиционни за българския бит отношения, при които, отношението и грижите на вуйчото към племенника, са ако не заместващи, то поне дублиращи родителските – бащините грижи и отношение. Поради това неочакваната смърт на родственик се е отразила и изключително неблагоприятно върху състоянието на ищеца, според гласните доказателства. Ето защо, според въззивният съд справедлив паричен еквивалент за претърпените от ищеца болки и страдания, свързани със загубата на изключително близък човек, е сумата от 20 000 лв. Това обезщетение, според съда, съответства на уредения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. По отношение на останалите доводи на въззиваемата пред ПАС страна са изложени следните съображения: Неоснователно, според съда, е изразеното от въззиваемата страна становище, че Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК не намира приложение, тъй като не урежда правоотношения, които са заварени. Сключването на договора за застраховка и настъпването на застрахователното събитие преди приемане на тълкувателното решение не изключва приложението му. По аргумент на разпоредбите на чл.46 от ЗНА, предмет на тълкуване е правната разпоредба. Тълкувателните решения не са нормативни актове, а теорията ги възприема като източник на правото, доколкото тълкувателните решения косвено са задължителни за всички правни субекти. Тълкувателните решения служат за уеднаквяване на съдебната практика, с оглед гарантирането на правилното и еднакво приложение на законите спрямо всички, независимо от момента на настъпване на юридическия факт. С ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК не се изоставя даденото тълкуване с Постановление №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г., а се разширява даденото с посочените тълкувателни актове тълкуване. Тълкувателното решение не е свързано с промяна на тълкувана правна норма или свързани с нея други правни норми, за да се уеднаквява действието на тълкувателното решение с действието на променената правна норма. За неоснователно е прието и възражението на ответното дружество за приложимост на разпоредбата на пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018г./, касаеща размера на обезщетението. Съгласно пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 – разширеният кръг лица, се определя в размер до 5 000лв. Невъзможността обезщетението за неимуществени вреди за разширения кръг правоимащи да се ограничава с лимитни стойности, според съда, се извежда от принципите на справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, от които следва, че обезщетението за неимуществени вреди възмездява страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредените, вследствие смъртта на техен близък. По отговора на правния въпрос: Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, принципно материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и само по изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци само когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,и в тези случаи е справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; Следователно за получаването от този кръг правоимащи на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК: например-Р № 17/16.03.2021 г. по т.д. №291/20 на ВКС,Второ т.о. и Р №92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/19 на Второ т.о., както и всички постановени понастоящем съдебни решения на ВКС се приема, че особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства , обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини напр.- заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др./ така Р №92/ 17.11.2020 година по т. д. № 1275/2019г./ , а за връзката между братята и сестрите – например-израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., както и горецитираното). По основателността на касационната жалба, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: Касационната жалба е основателна. Необоснован се явява изводът на въззивния съд, че между ищеца и неговия загинал при процесното ПТП вуйчо е съществувала особено силна връзка и че поради това първият е понесъл неимуществени вреди, болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Подобен извод не би могъл да бъде направен от събраните по делото доказателства и установени от тях гореизложени факти. Последните разкриват нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между двамата племенник и вуйчо. Не се установява понасянето на душевни болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал всеки от смъртта на свой близък. Същите, обаче, не могат да се преценят като предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в задължителната съдебна практика, тъй като не водят до извод за изключителността на емоционалната връзка. Става въпрос за нормалната връзка на привързаност и уважение между ищеца и неговия вуйчо, характерна за този род роднинска близост. Ищецът е бил на 58 г.към датата на смъртта на вуйчо му Г. Н. Р.. Последният е бил 73 годишен към датата на ПТП, живял е в отделна къща, имал е свое семейство. Установените обстоятелства за близост между племенник и вуйчо се отнасят до отношения налични преди много десетилетия, когато и двамата са били деца. Към дата на ПТП не се установява изключителна близост в техните роднински отношения, от която в следствие на загубата на единия, за другия да са настъпили неимуществени вреди/душевни страдания/, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната роднинска връзка такива. Ето защо, не са налице предпоставките за уважаване на исковата претенция, с оглед на което, след отмяна на въззивното решение, искът следва да бъде отхвърлен.Това е така, доколкото, съгласно ТР 1/2016 на ОСГНТК, само по изключение и при доказана изключителна близост се присъжда застрахователно обезщетение на лица, извън кръга на най-близките роднини по права линия и преживял съпруг. Ето защо, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира, че така предявеният иск се явява недоказан по основание. Като е приел обратното, въззивният състав е постановил решение, което се явява необосновано и в нарушение на материалния закон-чл.52 ЗЗД, с оглед на което същото следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен. В полза на касатора се дължат разноските му пред настоящата и предходните две инстанция , в общ размер на : 450 лева- държавни такси и депозит за разпит на свидетел и 600 лева-юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и пред трите инстанции от юрисконсулт, съгласно чл.78 ал.8 ГПК, съобразно направеното искане в тази насока и представения списък по чл.80 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 277 от 07.06.2022 г. по в.т.д. № 132 /22 на Апелативен съд-Пловдив, включително и в частта за присъдените в тежест на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД “- [населено място] ЕИК[ЕИК] съдебноделоводни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Я. Г. Я. ЕГН: [ЕГН] на основание чл.226 от КЗ/отм./ срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД “- [населено място] ЕИК[ЕИК] за сумата от 20 000 лева–обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Н. Р.-негов вуйчо в следствие от ПТП на 06.11.2015 г. ОСЪЖДА Я. Г. Я. ЕГН: [ЕГН] да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД “- [населено място] ЕИК 121076907 сумата от общо 1050 лева- разноски /държавни такси и депозит за разпит на свидетел и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и пред трите инстанции/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.