Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * придобивна давност * начало на давностен срок * възстановяване правото на собственост * подобрения * главен иск


3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 906/10 г.

С., 29.06.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и десета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

с участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 60/ 2010 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 616 от 5.07.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1289/ 13.10.2009 г. по гр.д.№ 222/ 2009 г. на Варненски окръжен съд, с което ищците И. Г. И. и Й. И. са признати за собственици на основание изтекла придобивна давност на имот пл.№ 144 по ПНИ в м.”Асфалтова база”, землището на [населено място], В. област, с площ на имота от 752 кв.м.
Касационната жалба е подадена от ответника А. Г., с оплакване за неправилно приложение на материалния закон относно възможността ищците да са придобили имота по давност.
Ищците оспорват жалбата като неоснователна, тъй като считат, че са станали собственици на имота на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато от завземането на имота през 1981 г. и до днес.
За да уважи иска въззивният съд е приел, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ за начало на давностния срок датата 22.11.1997 г. , както и че до постановяване на решението към 21.11.2007 г. е изтекъл 10 годишния срок на владение, необходим за придобиване на собствеността от ищците. По делото е безспорно установено, че имотът е възстановен на ответниците със заповед на кмета на общината от 12.07.2004 г., издадена по реда на §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса от кога в разглежданата хипотеза започва да тече придобивната давност за ищеца- от влизането в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, на която се е позовал възивният съд, или от възстановяването на имота в полза на ищеца, което е станало със заповедта от 12.07.2004 г.
С решения № 547/ 12.01.2011 г. по гр.д.№ 660/2010 г., ІІ г.о. на ВКС, р.№ 112/ 5.03.2010 г. по гр.д.№ 981/ 2009г. на ІІ г.о., р.№ 373/ 21.05.2010 г. по гр.д.№ 396/ 2009 г. на І г.о., р.№ 627 от 5.10.2010 г. по гр.д.№ 1623/ 2009г. на І г.о., р.№ 679/ 18.01.2011 г. по гр.д.№ 1645/ 2009 г. на І г.о. и др., всичките постановени по реда на чл.290 ГПК по поставения въпрос се формира постоянна и задължителна съдебна практика, която настоящият състав на ВКС споделя изцяло. Разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ е приета, за да защити собствениците на вече възстановените имоти от опасността същите да се придобият по давност от трети лица. Когато имотите се намират в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ възстановяването им, с което се извърша и точно индивидуализиране на имотите, става със заповед на кмета на общината, издадена по реда на §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Едва след издаването на тази заповед имотът се възстановява като годен обект на собственост, който би могъл да се придобие и по давност от трети лица, извън възстановения собственик. За такива случаи на възстановяване на собствеността след 22.11.1997 г. разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не намира приложение, като отношенията между лицето, на което е възстановен имота и владелеца следва да се уредят по общите правила за придобиване на недвижими имоти по давност.
С оглед на изложеното по настоящото дело следва да се приеме, че ищецът не е станал собственик на имота на основание давностно владение, тъй като началото на давностния срок следва да се свърже с датата 12.07.2004 г., когато имотът е възстановен на ответника със заповед на кмета на общината, издадена по реда на §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. От тази дата до предявяване на исковата молба, което е станало на 22.08.2008 г., не е изтекъл необходимият 10 годишен срок за придобиване на имота по давност, поради което искът е неоснователен и е следвало да се отхвърли. Постановеното в противния смисъл решение на въззивния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон и следва да се отмени, като се постанови ново решение по съществото на спора с отхвърляне на иска.
С оглед изхода на спора по главния иск се възстановява висящността и по обусловения от него иск за подобрения върху имота, извършени от ищеца, поради което и по аргумент от чл. 271, ал.2 ГПК по иска за подобрения делото следва да се върне за разглеждане от въззивния съд.
Водим от горното и на основание чл.290 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение




Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 1289/ 13.10.2009 г. по гр.д.№ 222/ 2009 г. на Варненски окръжен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. Г. И. и Й. Й. И. против А. Ж. Г. и Х. Д. Х. за признаване на ищците за собственици на имот пл.№ 144 по ПНИ в м.”Асфалтова база”, землището на [населено място], В. област, с площ на имота от 752 кв.м. и при граници- север- имот № 130, изток- път, юг-дере, запад - дере, както и искането за отмяна на нотариален акт № 22, том V, дело № 816/25.09.2006 г. на нотариус В. М..
Връща делото на Варненски окръжен съд за разглеждане на иска, предявен от И. Г. И. и Й. Й. И. за обезщетение за извършени подобрения в имота по чл.72 ЗС.
Осъжда И. Г. И.- ЕГН [ЕГН] и Й. Й. И.- ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], м. „Асфалтова база”, № 155, съдебен адрес [населено място], [улица], № 10, ет.2, ап.2, адвокат Х. Д. да заплатят на А. Ж. Г. разноски по делото в размер на 910 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: