Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 124

гр. София, 14.07.2020 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 1010/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2068/12.03.2020 г. на „ПЕРЛА 04“ ООД, представлявано от управителя С. С., чрез процесуалния представител адвокат М. Г., срещу определение № 63/18.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 56/2020 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив., с което е потвърдено определение № 92/17.01.2020 г., постановено по гр. д. № 149/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 118, ал. 1 и 2 ГПК, вр. чл. 104, т. 4 ГПК и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на разпоредбите на ГПК относно подсъдността.
В изложението на основанията за допускане касационно обжалване на въззивното определение се поддържа това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните въпроси: 1./ При предявена претенция за заплащане на извършени подобрения в имот на ответника, описването на отделните СМР и посочването на тяхната стойност в исковата молба, представлява ли предявяване на отделни претенции/искове; 2./ Как се определя родовата подсъдност при предявена претенция за заплащане на извършени в имот на ответника подобрения, когато общата цена на подобренията е над 25 000 лева, а стойността на всяко от посочените отделни видове СМР е под 25 000 лева.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен състав, II г.о., взе предвид следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение № 92/17.01.2020 г., постановено по гр. д. № 149/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 118, ал. 1 и 2 ГПК, вр. чл. 104, т. 4 ГПК поради родова неподсъдност на спора.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „ПЕРЛА 04“ ООД против В. К. С. иск за заплащане на сумата от 125 610.14 лева, от които главница в общ размер от 96 294 лева и мораторно обезщетение в общ размер от 29 316.14 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че претендираната сума представлява стойността на извършените от ищеца в имоти на ответницата подобрения /СМР/, конкретизирани по вид и размер в 40 пункта, от които в 32 пункта са посочени подобрения в притежавана от ответницата жилищна сграда и в 8 пункта – в собственото й дворно място.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба предмет на инициираното производство са 40 самостоятелни претенции за заплащане на извършени СМР, които представляват отделни искове. Като е приел, че по делото е налице обективно съединяване на искове, всеки от които е с цена под 25 000 лева, съдът е приел, че спорът е родово подсъден на районен съд. Посочил е, че макар и неконкретизирани по размер, при съобразяване размера на всяка от главниците, то и всяка от претенциите за заплащане на мораторно обезщетение за периода, посочен в исковата молба, е родово подсъден на районен съд. Предвид изложеното, въззивният съд е заключил, че повдигнатият спор е родово подсъден на Районен съд – Стара Загора, поради което е потвърдил първоинстанционното прекратително определение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение /определение/ да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма.
В конкретния случай поставените въпроси в хипотезата на чл.280,ал.1, т.3 ГПК, обобщено се свеждат до това, дали при предявена претенция за заплащане на извършени подобрения в имот на ответника, описването на отделните СМР и посочването на тяхната стойност в исковата молба,представлява предявени множество обективно съединени искове. По така поставения въпрос, касаещ начина на определяне на родовата подсъдност при обективно съединени искове за заплащане на подобрения, конкретизирани по пера в исковата молба, е налице константна практика на ВКС. Според нея посочените отделни видове СМР, за които се претендират направените разноски, не представляват множество отделни обективно съединени искове, а само уточнение на извършения ремонт, т. е. представляват конкретизация на един иск – за извършени подобрения, чийто общ размер се определя чрез сумиране стойностите на изброените в исковата молба СМР /определение № 475 от 19.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 326/2011 г., II г. о., ГК, определение № 172 от 23.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 82/2009 г., II т. о., ТК др./. В случая, независимо че стойностите на отделните ремонтни работи и подобрения в сградата и дворното място са посочени отделно, е предявена парична претенция за заплащане подобренията в имота в размер на 96294 лева /главница/ и надхвърля 25 000 лева, поради което при съобразяване разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК спорът е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК като се възприеме установената вече практика на ВКС по повдигнатия въпрос, която се споделя от настоящия състав. Обжалваното определение следва да се отмени като неправилно, а делото се върне на компетентния окръжен съд – Окръжен съд – Стара Загора за извършване на необходимите съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск за извършени подобрения и акцесорно съединения с него иск за мораторно обезщетение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 63/18.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 56/2020 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 63/18.02.2020 г. по ч. гр. д. № 56/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив и определение № 92/17.01.2020 г. по гр. д. № 149/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора за прекратяване на производството пред този съд и изпращане на делото на Районен съд – Стара Загора по подсъдност.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: