Р Е Ш Е Н И Е № 319 гр.София,24 ноември 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА с участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ от ВКП, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 971/2015 г. по описа на трето наказателно отделение на ВКС Производството е по Глава Тридесет и трета от НПК, образувано е по искане на осъдения Л. Б. С. [ЕГН] на основание чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на НОХД № 3059/2006 г. на Софийски градски съд и за отмяна на постановената по него присъда № 11 от 11.04.2007 год. С присъдата подсъдимият Л. Б. С. е признат за виновен, че на 20.08.1998 год. в 16,00 часа, в [населено място] в[жк] е отнел чужди движими вещи на обща стойност 538 272 неденоминирани лева от владението на Е. Х. Г. с намерение да ги присвои като за това употребил сила и деянието е извършено при опасен рецидив и на основание чл. 199, ал. 1 т.4 от НК и вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, във вр. с чл. 55 от НК, ал. 1,т.1 от НК му е наложено наказание четири години лишаване от свобода като е оправдан по обвинението вр. с чл. 20, ал. 2 от НК - да е извършил деянието с неустановено по делото лице , в съучастие като съизвършител / под прякор”М.”/. Приложен е чл. 59, ал.1 от НК - приспаднато е задържането под стража считано от 21.08.98 год. до 19.07.2000 год. Съгласно чл. 25, ал.1 вр. с чл. 23, ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода между наложеното с тази присъда наказание и наказанието по нохд№59/00 год. на СРС. Определен е строг режим на изтърпяване наказанието, в затвор. Присъдени са разноски 453 лв. и държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист. Присъдата е влязла в сила като необжалвана/ непротестирана/ по въззивен ред в рамките на предвиденият за това петнадесетдневен срок. В саморъчно изложен текст осъденият изтъква, че производството по цитираното дело пред първата инстанция е протекло в негово отсъствие, той не е знаел за процеса и е бил лишен от правото да участва лично при разглеждане на делото. Иска се отмяна по реда на възобновяването и повторно разглеждане на делото. В съдебното заседание пред ВКС осъденият Л. С. и служебният му защитник адвокат А. Д. от САК, назначена от състава на ВКС на основание чл. 94, ал. 1,т.6 от НПК поддържат искането с аргументи за нарушаване правото на лично участие на С. при разглеждането на делото; той е узнал за влязлата в сила присъда едва на датата, когато е бил задържан в изпълнение на ЕЗА; съдът от първата инстанция не е положил всички необходими процесуални инструменти за да издири адреса на С. и да го призове в съдебното производство. В своя лична защита осъденият С. заявява, че по време на разглеждане на делото се е намирал извън страната и не е могъл да участва в разглеждане на делото. В последната си дума моли съда да възобнови наказателното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като съдът е спазил правилата на задочното производство по чл. 269, ал. 3 от НПК. Осъденият е участвал лично и със служебен защитник на досъдебното производство при привличането му като обвиняем по чл. 199, ал. 1,т.4 от НК; той е бил уведомен и за воденото срещу него съдебно производство, но след внасяне на делото с обвинителен акт в съда се е укрил. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е допустимо. Направено е от процесуално легитимирана страна и има за предмет непроверен по касационен ред съдебен акт по чл. 419, ал. 1 от НПК. Спазен е шестмесечният срок по чл. 423, ал. 1 от НПК за подаване на искането, считано от датата на узнаване от осъдения С. за влязлата в сила присъда по нохд №3059/2006 г. на Софийски градски съд. От приложените по делото доказателства / спр. писмо от 04.04.2015 год. на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество”, при МВР, писмо от 06.04.2015 год. на Отдел ”Противодействие на криминалната престъпност” при СДВР и от материалите по издадената на 22.06.2011 год. от Районната прокуратура гр.София ЕЗА/ е видно, че осъденият е задържан на 04.04.2015 год., при влизането му в страната на ГКПП Калотина, в изпълнение на издадената ЕЗА и на 06.04.2015 год. е приведен в Затвора гр.София за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено му по влязлата в сила присъда по нохд № 3059/2006 г. на Софийски градски съд, групирано с наказанието по нохд №59/02 год. на РС гр.Своге. Разгледано по същество, искането е неоснователно. От материалите по делото / спр. на стр.77-78 от сд.д. № 459/98 год. на НСл.Сл. /, се изяснява, че Л. Б. С. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 17.03.1999 год. по сл.д. № 459/98 год. на НСл.Сл. за престъпление по чл. 199, ал. 1 т.4 от НК и вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, вр. с чл. 20, ал. 2от НК / спр. на стр.77-78 от сд.д. /, за това, че в съучастие с неустановено по делото лице, като съизвършител, на 20.08.1998 год. в 16,00 часа в [населено място], в района на[жк] е отнел чужди движими вещи на обща стойност 538 272 неденоминирани лева от владението на Е. Х. Г. с намерение да ги присвои като за това е употребил сила /дръпнал синджира от врата на пострадалата/ и деянието е извършено при опасен рецидив. Постановлението за привличане е предявено лично и в присъствието на служебен защитник на обвиняемия – адв.К. С. от САК. Материалите по следственото дело ведно с обвинителен акт са внесени в съда и е образувано нохд №982/99 год. на Софийски градски съд, препис от който му е връчен лично; съдебното производството е проведено с неговото лично участие като е призоваван на адреса на който е бил регистриран; участвал е и служебен защитник - адв. Т. М. от САК; с присъда от 10.09.1999 год. по нохд №982/99 год. на Софийски градски съд е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест години, а по първоначалното обвинение във вр. с чл. 20, ал.2 от НК за съучастие в съизвършителство с неустановено по делото лице е оправдан. По въззивна жалба на подс.С. срещу осъдителната присъда е образувано внохд №64/2000 год. на САС, по което с решение от 06.06.2000 год. присъдата е отменена и делото е върнато в досъдебната фаза. След връщането на делото в досъдебната фаза по сл.д№ 189/00 год. на 7 ТО –Ст.Сл.Сл. С. не е бил намерен на адреса, на който е бил призоваван с данни, че го е напуснал и производството в досъдебната фаза е проведено по реда на чл.217а от НПК в отсъствие на обвиняемия при участието на назначен от разследващия орган служебен защитник – адв. К. Д.. Без промяна в характера и основанието на обвинението материалите по делото ведно с обвинителен акт са внесени в съда за втори път като е образувано нохд №3985/2004 год. на СГС, по което с разпореждане на съдията-докладчик от 27.01.2005 год. съдебното производство е прекратено и делото - върнато в досъдебната фаза за „щателно издирване на местонахождението на обвиняемия С. с оглед осигуряване на личното му участие в процеса.” Последващите процесуални действия по сл.д№ 189/00 год. на 7 ТО –Ст.Сл.Сл. отново са били в отсъствие на обвиняемия, тъй като издирването на местонахождението му чрез релевантните институции ГДИН, НСС, СДВР -„Адресна регистрация” и сектор „Български документи за самоличност” са останали безрезултатни. В негово отсъствие и при участието на служебен защитник е повдигнато обвинение с постановление от 26.10.2005 год. по сл.д№ 189/00 год. на 7 ТО – С.Сл.Сл. за същото престъпление, без промяна нито във фактите на обвинението, нито в правната им квалификация, в сравнение с обвинението по което е привлечен присъствено с постановление от 17.03.1999 год. по сл.д. № 459/98 год. на НСл.Сл. Материалите от следственото дело отново са внесени с обвинителен акт в съда и е образувано последващо производство по нохд№ 5221/2005 год. на СГС - прекратено с протоколно определение от 18.05.2006 год. с връщане на делото отново на досъдебното производство – този път с указание „за отделяне на материалите срещу неизвестното по делото лице – съучастник на подсъдимия”. Без промяна в обвинението срещу С., с обвинителен акт, със същото съдържание съгласно първоначалния обвинителен акт, който му е бил връчен лично при първото разглеждане на делото, е образувано нохд№ 3059/06 год. по описа на СГС; въпреки щателното издирване на С., който бил обявен и за общонационално издирване с Бюлетин №277/05.10.02 год. на СДП, не е било установено местоживеенето му в страната или извън нея; в неговото отсъствие по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.3 от НПК е проведено съдебното следствие при участието на служебен защитник адвокат Танков от САК и е обявена осъдителната присъда. От анализа на данните по делото следва да се изведе, че съдът правилно е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК като на основание чл. 94, ал. 1,т.8 от НПК му е назначил служебен защитник. Проведено е щателно издирване , което е останало безрезултатно след потвърждение на информацията от писмените доказателства на л.20,л.23-26, л.47,л.56 –л.59, че в резултат на издирването подсъдимият не е открит на известния по делото постоянен и настоящ негов адрес; не се е намирал в следствените арести и местата за лишаване от свобода по време на разглеждане на делото; не е имало легална информация за напускане на страната и установяването му на адрес в чужбина. При тези данни обективно не е могло да се осъществи изпълнението на процедурата по чл. 254 от НПК за връчване на препис от обвинителния акт и за призоваване на подсъдимия с оглед осигуряване на личното му участие в съдебното разглеждане на делото като неучастието на подсъдимия в процеса не може да се вмени в пропуски на решаващия съд да осигури упражняването на това право от подсъдимия С.. Проследяването на системата от процесуалните действия, извършени от решаващата първа съдебна инстанция мотивира настоящият състав на ВКС да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. За основателността на искането за възобновяване по чл. 423, ал.1 от НПК не е достатъчно да се установи единствено, че делото е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи още и, че осъденото лице не е било запознато с характера и причините на повдигнатото срещу него обвинение поради обстоятелства, които са извън неговата воля. Следва обективно да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му в процеса не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липсата на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или на съда. В настоящия случай осъденият е бил информиран за наказателното преследване за инкриминираното деяние, тъй като е участвал лично и със защитник при първото разглеждане на делото в досъдебната фаза по сл.д. № 459/98 год. на НСл.Сл.; привлечен е присъствено и при участието на защитник като обвиняем по обвинението, което не е претърпяло промяна и в хода на разгледаното впоследствие в негово отсъствие досъдебно и съдебно производство; той е бил запознат не само с обвинението срещу него, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняем, които са му били разяснения от разследващия орган; подсъдимият е участвал лично във въззивното производство по внохд №64/2000 год. на САС, инициирано по негова жалба и е узнал за решението, с което присъдата е била отменена, а делото - върнато в досъдебната фаза и въпреки знанието си за създадената висящност на процеса С. е напуснал известния на органите на разследването и съда негов адрес в страната, без да уведоми съдебните власти за новото си местонахождение. Ето защо, верен е изводът, че с това си поведение С. съзнателно се е лишил от възможността на участва лично в процеса. Съществен аргумент за извода, че С. е бил запознат по фактите и по правото съгласно обвинението, е липсата на промяна във фактическото и юридическо съдържание на внесения срещу него обвинителен акт за същото престъпление, от който акт той е получил препис още при първото разглеждане на делото. Ето защо, последващото невръчване на новия/ по същество – стар с оглед съдържанието му/ обвинителния акт по новообразуваното съдебно производство, не е накърнило правото на С. да се запознае и защити по обвинението, което освен, че не е било ново за него, неполучаването на препис от обвинителния акт по нохд №3059/06 год. на СГС и неучастието на подсъдимия в процеса е било в резултат единствено на укриването му, което е направило и невъзможно връчването на препис от обвинителния акт - приложението на процедурата по чл. 254, ал. 1 и ал. 4 от НПК. Отклоняването от известния по делото адрес и впоследствие напускането на страната, без да бъде уведомен ръководно-решаващия орган, представлява укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1, изр. 2 от НПК. Никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, поради което действията на осъдения С. не могат да обосноват основателност на искането за повторен процес и съставляват пречка за възобновяване на наказателното производство. Съдът е спазил стриктно изискванията на чл. 269, ал. 3 от НПК - гарантиране на правото на защита на осъдения съгласно НПК и ЕКЗПЧОС, посредством участието на служебен защитник. Предвид тези съображения искането за възобновяване на делото на основание чл. 423, ал.1 от НПК е неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на осъдения Л. Б. С. [ЕГН] за възобновяване на производството НОХД № 3059/2006 г. на Софийски градски съд и за отмяна на постановената по него присъда № 11 от 11.04.2007 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: