Ключови фрази
Бягство на затворник * мярка за неотклонение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 368

София, 18 октомври 2012 година


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА

СЕВДАЛИН МАВРОВ

при участието на секретаря Иванка Илиева

и в присъствието на прокурора Руско Карагогов

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 1253/2012 година.

Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия А. Г.-гражданин на Република С. и Ч. г. против присъда № 82 от 15.03.2012год. по внохд № 223/2012 год. на Софийския градски съд.

В жалбата и в допълнението към нея като основания за проверка на въззивната присъда са посочени незаконосъобразност, явна несправедливост на наказанието, допуснати съществени процесуални нарушения, като последните две не са подкрепени с конкретни доводи. Твърди се, че подсъдимият е бил освободен от затвора по установения от закона ред, поради което не е имал качеството на „затворник” и незавръщането му от разрешен домашен отпуск не сочи за осъществен от обективна и субективна страна престъпен състав по чл. 297, ал. 1 от НК. В съответствие с изложените основания са исканията за: оправдаване на подсъдимия при хипотезата на чл. 24, ал. 1 от НК; връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или за изменяване на обжалвания съдебен акт с намаляване на наказанието.

Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Прокурорът даде заключение, че не са налице визираните в жалбата основания за отмяна/изменяване/ на обжалвания съдебен акт, поради което въззивната присъда следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваната присъда на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 334, т. 2 НПК, Софийският градски съд е отменил присъдата от 20.10.2011 год. по нохд № 12091/2010 год. на Софийския районен съд и вместо нея постановил нова, с която подсъдимият сръбски гражданин А. Г. е признат за виновен в това, че като затворник/след като бил осъден с влязла в сила присъда по нохд № 290/2006 год. на Хасковския окръжен съд на четири години лишаване от свобода, приведена в изпълнение на 25.01.2006 год./, при използване на домашен отпуск за времето от 29.08.2007 год. до 30.08.2007 год., на последната дата не се завърнал, с което избягал от Затворническо общежитие ”К.”, [улица], № 1, към Затвора-гр. С., поради което и на основание чл. 297, ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода като му е определен първоначален „Строг” режим за изтърпяване на наказанието в затвор.

Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки въззивната присъда в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.

Присъдата на въззивния състав е законосъобразна.

При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.

Втората съдебна инстанция е приела различни от първостепенния съд фактически положения и е стигнала до други изводи свързани с предмета по чл. 102 НПК като е отговорила на въпросите по чл. 301 НПК: има ли извършено деяние, представлява ли то престъпление, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно, каква е правната му квалификация като фактическите и правни изводи на съда са намерили отражение в съдържанието на присъдата.

На базата на събраните и проверени писмени и гласни доказателства, опровергаващи тезата на защитата за липсата на съставомерни по смисъла на чл. 279, ал. 1 от НК последици, въззивният състав е възприел изложените в обвинителния акт фактически положения и направил законосъобразни изводи от правно естество, след като е изпълнил задължението си да обсъди противоречията в доказателствената съвкупност и изложил съображения, защо и кои от доказателствата приема, а други отхвърля. Тези съображения са в изпълнение на произтичащите процесуални изисквания за съдържание на присъдата, задължителни съобразно чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 от НПК и за втората инстанция, когато постановява нова присъда и наличието им сочи за неоснователността на касационната жалба по релевираното в нея оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, които по същество и не са подкрепени с конкретни доводи.

От фактическа страна по делото е установено, че подсъдимият е постъпил на 25.01.2006 год. в Софийския затвор за изтърпяване на наказание лишаване от свобода от четири години, наложено му с влязла в сила на 18.07.2006 год. присъда по нохд № 290/2006 год. на Хасковския окръжен съд. На 11.05.2007 год. Г. бил преразпределен да изтърпява остатъка от наказанието в Затворническо общежитие ”К.” към Затвора-гр. С., на [улица], № 1. На 29.08.2007 год. на основание чл. 74, ал. 2 от ЗИН/отм./ Граница бил пуснат от Началника на затвора в двудневен домашен отпуск. В крайния срок на отпуска Г. не се завърнал в затворническото общежитие и това наложило затворническата администрация да предприеме мерки за издирването му, които се оказали безуспешни.

Настоящият касационен състав не споделя виждането на защитата, че подсъдимият не е имал качеството на „затворник”, поради което незавръщането му от разрешен отпуск не изпълва фактическия състав на престъплението по чл. 297, ал. 1 от НК, поради следните съображения:

Субект на престъплението по чл. 297, ал. 1 НК може да бъде само лице, което има качеството на „затворник”, а легалното определение на понятието "затворник" е дадено в чл. 297, ал. 3 НК - "Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред", т.е. в изпълнение на съдебен акт и задържан по установения от закона ред, или по взета мярка за неотклонение "задържане под стража".

Съгласно чл. 100 от Закона за изпълнение на наказанието/актуален към момента на извършване на деянието/, лишените от свобода се освобождават от затворите и поправителните домове: а) при изтърпяване на наказанието; б) при амнистия; в) при помилване; г) при условно предсрочно и предсрочно освобождаване; д) при прекъсване изпълнението на наказанието; е) при разпореждане на прокурора по реда на чл.420, ал. 3 и на съда по чл. 423, ал. 2 от НПК.

От фактологията по делото е безспорно, че подсъдимият не е бил освободен от затвора при наличие на някоя от горните хипотези, а е ползвал правото си на отпуск по чл. 74, ал. 2 от ЗИН като лишен от свобода, настанен в общежитие от открит тип. Правото на отпуск като лишен от свобода, уредено по този ред е в резултат от изменение на режима и мястото за изтърпяване на наказанието в по-благоприятни за него условия. Това, че Г. е ползвал това си право не го лишава от качеството на затворник, който извод намира опора и в разпоредбата на чл. 75, ал. 4 от ЗИН, съгласно която: ”Времето, през което лишеният от свобода е бил в домашен отпуск, се зачита за изтърпяване на наказанието”

. Ето защо, възражението на защитата, че подсъдимият Г. не може да бъде субект на престъплението по чл. 297, ал. 1 от НК е неоснователно. Законът е приложен правилно, а определеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Поради това не са налице релевираните в жалбата на касатора основания за отмяна или изменяване на въззивната присъда, която като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 82 от 15.03.2012 год. по внохд № 223/2012 год. на Софийския градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: