РЕШЕНИЕ № 463 София, 05.04.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2541/2015 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 2713 от 26.2.15 г срещу решение № 138 от 22.1.2015 г, постановено по гр.дело 3842/14 г на САС, ГО и касационна жалба вх.№ 4819/9.4.15 г срещу решение № 552 от 19.3.2015 г по същото дело, с което е поправено основното решение, подадени от И. Г. П. в частта, с която е отменено решение от 17.17.2014 г по гр.дело № 16446/12 г на СГС, Първо ГО, 4 състав, като предявеният от И. П. иск за присъждане на обезщетение по чл.49 от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди, причинени във връзка с публикация във в./име/ бр.2679 от 26.10.12 г е отхвърлен като неоснователен. Ответникът [фирма] , представлявано от управителя И. К. оспорва касационните жалби по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния представител адв.А. А. от САК.Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С определение № 1048 от 23.9.2015 г, постановено по гр.дело № 2541/15, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие на въззивното решение, с решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК № 353/30.10.2014 г по гр.дело № 2126/14 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, по процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивната инстанция да отрече доказателствената сила на доказателство, чието приемане е надлежно удостоверено в протокол от проведено съдебно заседание, доколкото решаващите изводи на съда се основават на това. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. С цитираното решение на ВКС е прието, че съгласно чл.152 от ГПК протоколът от проведено по делото съдебно заседание е доказателство за извършените в същото съдопроизводствени действия.Удостоверените в този официален свидетелстващ документ действия се смятат за извършени.Съдът е длъжен да основе решението си на събрания по делото допустим и относим доказателствен материал.Когато констатира, че липсва писмено доказателство, чието приемане е изрично обективирано в съдебния протокол, съдът не може да отрече доказателствената му сила, а е длъжен да даде възможност на представилата го страна отново да го представи или да проведе процедурата по възстановяването му по реда на чл.90 ал.5 вр.ал.1 и ал.4 от Правилника за администрацията в съдилищата /Обн.ДВ бр.8 от 28.1.2014 г, изм.ДВ бр.53 от 27.6.2014 г. С оглед отговора на процесуалноправния въпрос и по основателността на касационната жалба. Оплакванията в касационната жалба са основателни, а въззивното решение е неправилно, поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение. И. Г. П. е предявил срещу [фирма] иск за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от публикация, извършена във в./име/ в бр.2679 от 26.10.12 г и озаглавена „П. засмука 400 млн.лв от банки”.В исковата молба се подържа, че изложените в статията твърдения съдържат неверни обстоятелства, които оклеветяват и злепоставят личността на П. в обществото. Искът въззивният съд е приел за неоснователен, тъй като макар и описано като доказателство в исковата молба, копие от статията не се съдържа в кориците на делото.Следователно недоказан е първия от елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, а именно наличието на граждански деликт. С исковата молба са представени описаните в нея две публикации, извършени във в./име/ съответно бр.2502 от 27.4.12 г и в бр.2679 от 26.10.12 г, като първата озаглавена с „Олигарх убива цял град”, а втората „П. засмука 400 млн.лв от банки”.В открито съдебно заседание, проведено на 19.6.2013 г, Софийски градски съд е чел нарочно определение, с което е приел приложените и описани в исковата молба доказателства, в това число и цитираните по-горе статии.Ответната страна не е оспорила обстоятелството, че е получила препис от исковата молба ведно с приложените доказателства, между които и цитираната статия.Не е оспорила съществуването й, както и нейното съдържание.В депозирания на основание чл.131 от ГПК отговор, ответникът е взел подробно становище по представената статия, сочейки, че изложените в нея твърдения не отговарят на обективната истина. Първоинстанционният съд е постановил решението си обсъждайки така приетото писмено доказателство.Въззивният съд е поставил страните в процесуална изненада, като без да констатира надлежно липсата на това доказателство и даде указания за новото му събиране или възстановяване е приел, че предявеният иск е недоказан, поради липсата на надлежно прието по делото писмено доказателство. При това положение обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на Софийски апелативен съд, който следва да приобщи към доказателствата по делото посочената статия.При новото разглеждане на делото това писмено доказателство следва да бъде подложено на самостоятелна преценка от въззивния съд като такъв по съществото на спора.Касационната инстанция като съд по правото, а не по фактите не би могла за първи път да формира изводи относно доказателство, което не се е съдържало в кориците на въззивното дело. Отмяната на въззивното решение е необходима, за да се осъществи ново разглеждане на делото, при възстановената висящност на което, сочения факт и доказателство биха били съобразени от съда при решаване на спора. Като взе предвид изложеното по- горе, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО : Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 138 от 22.1.2015 г, постановено по гр.дело 3842/14 г на САС, ГО, поправено с решение № 552 от 19.3.2015 г по същото дело и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда, в частта, с която е отхвърлен предявения от И. Г. П. срещу [фирма] иск по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт- бр.2679 от 26.10.12 г, като новото разглеждане на делото да започне от действието по събиране на липсващото доказателство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/