Р Е Ш Е Н И Е № 104 гр. София, 12 юни 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 68 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНЧД № 224/2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/ и отмяна на постановеното по него определение № 275/28.08.2014 г. С последното е отменено протоколно определение на Софийски градски съд /СГС/ по НЧД № 133/2014 г. от 13.02.2014 г., с което са „развалени всички постановени от Софийски районен съд /СРС/ и СГС съвкупности” и на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НПК са групирани наложените на осъдения М. Я. З. наказания по отделни влезли в сила присъди, като е определено общо най- тежко наказание както следва: 1. по нохд № 105/1986 г., 235/1987 г., 504/1989 г. – и трите по описа на СРС – четири години лишаване от свобода; 2. по нохд № 12129/2003 г. на СРС, 254/2005 г. на СРС, И-2643/2006 г. на СРС, 12488/2005 г. на СРС, 512/2007 г. на Районен съд – Русе, 17900/2006 г. на СРС, 11188/2010 г. на СРС, 13518/2011 г. на СРС, 3529/2012 г. на СРС и 5071/2009 г. на СГС – пет години лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 НК с една година на шест години лишаване от свобода; 3. по нохд № 4656/2008 г., 5555/2008 г., 8044/2008 г., 6740/2009 г., 11715/2008 г., 11194/2009 г. и 14188/2008 – всичките по описа на СРС – лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, увеличено на основание чл. 24 НК с ½ на три години и девет месеца лишаване от свобода; 4. по нохд № 15307/2009 г., 12851/2010 г., 9640/2010 г., 5614/2010 г., 2180/2009 г. – всички по описа на СРС – две години и шест месеца лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 от НК с ½ на три години и девет месеца лишаване от свобода, към което на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединена и глоба в размер на триста лева, наложена по нохд № 12851/2010 г. 5. по нохд № 8243/2012 г., 8326/2012 г. и 4931/2010 г. – всичките по описа на СРС – две години и осем месеца лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 от НК с ½ на четири години лишаване от свобода Със същото определение на основание чл. 25, ал. 2 и ал. 4 от НК от определените общи наказания по петте съвкупности от престъпления е приспаднато времето, през което осъденият М. Я. З. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода”, времето, през което е бил задържан ефективно с мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и времето, през което е изтърпявал наказание „пробация” за срок от една година по нохд № 8044/2008 г. на СРС, като два дни пробация са зачетени за един ден лишаване от свобода. В искането за възобновяване са релевирани доводи, съотносими към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон вследствие на непълно обсъждане на всичките осъждания на З., довело до изключване от формираните съвкупности на наказанията, наложени по нохд № 1212/1996 г., нохд № 14965/2009 г. и нохд № 3296/2010 г.- всичките по описа на СРС. Претендира се отмяна на атакуваното определение, възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. В с. з. пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа направеното искане за възобновяване по изложените в него съображения. Осъденият, лично и чрез упълномощения си защитник, изразява становище за основателност на направеното искане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо и ОСНОВАТЕЛНО предвид следните съображения: Въззивният съд е игнорирал принципа за групиране на наказанията съобразно най-благоприятното съчетание за осъдения. Безспорно такъв е вариантът на групиране, при който З. ще търпи общо наказание лишаване от свобода с най - кратък срок. Поради това съвкупностите следва да се формират по начин, при който наложените най-тежки наказания да погълнат по-леките такива, както и да обхванат всички наложени наказания, за които не е налице законова пречка да бъдат групирани. Видно от определение № 275/28.08.2014 г. на САС, осъденият следва да изтърпи общо наказание лишаване от свобода по петте формирани съвкупности в размер на шестнадесет години и осем месеца, а с увеличенията по чл. 24 от НК - двадесет и една години и шест месеца. Извън групите са останали наложените наказания по нохд № 1212/1996 г. на СРС в размер на една година лишаване от свобода, по нохд № 14965/2009 г. на СРС в размер на една година лишаване от свобода и по нохд № 3296/2010 г. на СРС в размер на две години лишаване от свобода. С игнорирането на осъжданията по посочените три дела въззивният съд е лишил осъденото лице от алтернативи за групиране независимо, че е разполагал с пълни данни за всички осъждания на З., но не ги е съобразил в тяхната цялост. В искането за възобновяване е изложен алтернативен вариант за определяне на общо наказание, който не е бил обсъждан, но се явява по-благоприятен за осъдения, тъй като води до изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на петнадесет години и шест месеца по петте съвкупности, както следва: 1. по нохд № 105/1986 г., 235/1987 г., 504/1989 г. – и трите по описа на СРС – четири години лишаване от свобода; 2. по нохд № 12129/2003 г., 254/2005 г., И-2643/2006 г., 12488/2005 г., 17900/2006 г. – всичките на СРС и нохд № 512/2007 г. на Районен съд – Русе - лишаване от свобода в размер на две години; 3. по нохд № 4656/2008 г., 5555/2008 г., 6740/2009 г., 11715/2008 г., 11194/2009 г.– всичките по описа на СРС – лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца; 4. по нохд № 8044/2008 г., 15307/2009 г. – и двете на СРС с наказание лишаване от свобода за срок от една година; 5. по нохд № 12851/2010 г., 9640/2010 г., 14188/2008 г., 14965/2009 г., 5614/2010 г., 11188/2010 г., 13518/2011 г., 3296/2010 г., 3529/2012 г., 8243/2012 г., 2180/2009 г., 18326/2012 г., 4931/2010 г. – всичките на СРС и 5071/2009 г. на СГС – пет години лишаване от свобода, към което на основание чл. 23, ал. 3 от НК да се присъедини и глоба в размер на триста лева, наложена по нохд № 12851/2010 г. Посочено е отделно изтърпяване на наказанието по нохд № 1212/1996 г. по описа на СРС в размер на една година лишаване от свобода /изтърпяно от 02.08.1995 до 05.07.1996 г./. С оглед изложеното ВКС намира, че при групирането САС е допуснал съществени нарушения на закона по смисъла на чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, което е основание за цялостна отмяна на определението му, непроверявано по касационен ред и връщане на делото на същия съд за законосъобразно групиране на наказанията при спазване на принципа за най-благоприятното съчетание за осъденото лице. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНЧД № 224/2014 г. на Софийски апелативен съд като ОТМЕНЯВА постановеното по него определение № 275/28.08.2014 г., с което на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 от НК са били групирани наложените на М. Я. З. наказания по влезли в сила присъди и ВРЪЩА делото на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.