Р Е Ш Е Н И Е № 178 гр. София, 26 септември 2017 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 648 по описа за 2017 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. С. В. и по жалба на частния обвинител и граждански ищец И. Р. Р. срещу решение на Софийски апелативен съд № 23 от 19.01.2017 г, по ВНОХД № 864/16, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 96 от 25.03.2015 г, по НОХД № 500/14. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 21.11.2012 г в [населено място] умишлено е умъртвил Р. И. Р., с оглед на което и на основание чл. 115 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на седем години „лишаване от свобода”, при „строг” режим. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 50 000 лв, в полза на гражданските ищци В. Й. К., малолетния К. Р. Р., чрез неговата майка и законен представител В. Й. К., и И. Р. Р., като искът на третия ищец е уважен в посочения размер заедно със законните последици и е отхвърлен до пълния му размер от 200 000 лв. С жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: фактическата обстановка е останала неизяснена, доказателствените източници са тълкувани превратно, не са обсъдени показанията на св. Н. и св. А., установили, че подсъдимият се е отбранявал, а пострадалият е проявил насилие срещу него, не е съобразено агресивното поведение на пострадалия, станало причина за конфликта, не са взети предвид гласните доказателства, че дъската, с която е нанесен ударът, първоначално е била в ръцете на пострадалия, неправилно е отказано приложението на чл. 12 НК, материалният закон е приложен неправилно / налице е чл. 12 НК, респективно, чл. 119, чл. 118 или чл. 124 НК /, наложеното наказание е явно несправедливо, завишени са размерите на уважените граждански искове. С жалбата на подсъдимия се правят алтернативни искания: за връщане на делото за ново разглеждане, за преквалификация на деянието по чл. 124 НК, за което да бъде определено и съответно наказание, с приложението на чл. 66 НК, респективно, да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер. С жалбата на частния обвинител и граждански ищец Р. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК, с акцент върху справедливостта на наказанието, което, според жалбоподателя, е занижено. Оспорва се и справедливостта на обезщетението за неимуществени вреди. С жалбата се иска връщане на делото за ново разглеждане с оглед отмяна приложението на чл. 55 НК и увеличаване на наказанието, както и завишаване на размера на уважения граждански иск. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата, депозирана от подсъдимия. Подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена. Повереникът на жалбоподателя Р. пледира за уважаване на жалбата, подадена от доверителя й. Жалбоподателят Р. не участва лично в касационното производство. Поверениците на останалите страни: частния обвинител К. Д., частния обвинител и граждански ищец В. К., действаща лично и като законен представител на малолетния К. Р., изразяват становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение на ВКС № 121 от 10.08.2016 г, по н. д. № 307/16, е отменено решение на Софийски апелативен съд № 384 от 19.11.2015 г, по ВНОХД № 490/15, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. С отменения въззивен акт е изменена първоинстанционната присъда, като деянието е преквалифицирано по чл. 119 вр. чл. 115 НК, наложеното наказание е намалено на две години и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от пет години. Основанието за отмяна на въззивния акт е допуснато нарушение на материалния закон при правилно установени релевантни факти. Първият касационен състав е отбелязал, че е проведен процесуално издържан доказателствен анализ, при спазване на изискванията по чл. 14 НПК, но неправилно е приета хипотезата на чл. 12 НК, респективно чл. 119 НК, тъй като вярната правна квалификация е тази по чл. 115 НК. В отменителното решение е отхвърлена възможността за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 118 или чл. 124 НК. Делото е върнато за ново разглеждане с оглед правилно приложение на материалния закон. Изложеното по-горе има съществено значение за предмета на настоящата касационна проверка, който е ограничен от кръга на въпросите, по които касационната инстанция вече е изразила становище. Такъв е въпросът за правилността на доказателствените изводи относно релевантните факти, по който е налице произнасяне от ВКС. Както е отбелязал и предходният състав на ВКС, липсва доказателствена основа за упражнено насилие от пострадалия спрямо подсъдимия, респективно, не е установено дървената дъска, с която е нанесен смъртоносният удар, първоначално да е била в ръцете на пострадалия, откъдето да е попаднала у дееца. Опровергана е версията за събитията, съдържаща се в обясненията на подсъдимия, който е отрекъл да е нанасял удар с дървената дъска, а е съобщил единствено за удар с юмрук. Обсъдени са и показанията на св. А., които са непоследователни и противоречиви и не съвпадат и с изложението на подсъдимия за развоя на събитията. Ето защо, не се налага отново да бъдат обсъждани възраженията на защитата срещу правилността на доказателствените изводи, изведени от САС при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. На основание чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК, указанията на касационния съд по приложението на материалния закон са задължителни, ако не са установени нови фактически положения / в случая, такива не са установени /. Деянието е съставомерно по чл. 115 НК и такава е възприетата от въззивния съд правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Основното съображение на въззивната инстанция за приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление / в първото решение на САС / се свежда до това, че подсъдимият е предприел защита срещу явна опасност от непосредствено противоправно нападение. Тази теза е погрешна и е отхвърлена от ВКС като такава. Същественото за изхода на делото е това, че не е имало непосредствено и противоправно нападение по смисъла на чл. 12 НК, годно да обуслови защитни действия. В тази насока, от значение е следното: Пострадалият е имал намерение да удари подсъдимия в стаята, където са празнували рождения ден на св. Банкова, но не го е сторил / бил е възпрян от св. К. /. Тръгнал е след подсъдимия, който е напуснал тържеството, вървял е след него, но не е предприел действие, с което да застраши или засегне физическия му интегритет. Следователно, поведението на пострадалия не е представлявало непосредствена опасност за живота или здравето на подсъдимия, срещу която последният е могъл да предприеме защитни действия. Съдебната практика е изяснила, че намерението за нападение не обуславя право на активно поведение, а защита срещу бъдещо / или предполагаемо / нападение е недопустима / ППВС № 12/73 /. Ето защо, квалифицирайки деянието по чл. 115 НК, въззивният съд е приложил правилно материалния закон / и е изпълнил задължителните указания на ВКС, залегнали в отменителното решение /. С оглед на изложеното, не се налага да бъдат обсъждани аргументите на защитата относно преквалификация по чл. 124, чл. 119 или чл. 118 НК, нито една от които, в случая, не може да намери приложение. Липсва и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК. Деецът е неосъждан, с добри характеристични данни е, към момента на деянието е бил трудово ангажиран. Бил е предизвикан от пострадалия, който се е отнесъл неуважително към личността му, което обстоятелство, макар и да не обуславя по-лека правна квалификация, има съществено значение при оценката на справедливостта на наказанието. На следващо място, налице е основание за смекчаване на наказателната отговорност във връзка със спецификата на субективната страна на деянието: убийството е извършено при евентуален умисъл. Подсъдимият е преследвал пряко друга неправомерна цел / да засегне телесния интегритет на жертвата /, но се е съгласил с настъпването на по-тежкия резултат / смъртта /, като е нанесъл силен удар с дървен предмет по уязвима част на тялото / лявото слепоочие на главата на жертвата /. В хода на съдебното производство деецът е изразил съжаление за стореното. С оглед на изложеното, налице е превес на смекчаващите обстоятелства, който покрива критерия на „многобройни смекчаващи обстоятелства” по смисъла на чл. 55 НК. Налице е и втората кумулативна предпоставка, а именно: комплексът от изброените обстоятелства и тяхната специфика обуславят извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко. От друга страна, деянието се отличава със завишена степен на обществена опасност, което обстоятелство не може да бъде пренебрегнато сред комплекса от обстоятелства, имащи значение за справедливостта на наказанието. Определеното наказание седем години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, удовлетворява критерия на чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не се налага същото да бъде коригирано, а исканията за неговото смекчаване / от страна на подсъдимия / или за увеличаване / от страна на частния обвинител Р. / не могат да бъдат уважени. Не е допуснато и нарушение по чл. 52 ЗЗД. Присъдените обезщетения за неимуществени вреди от по 50 000 лв, в полза на всеки от гражданските ищци, са съобразени с принципа на справедливостта, залегнал в ЗЗД. Взето е предвид, че между починалия и неговите близки / майка, фактическа съпруга, синове / е имало отношения на топлота и привързаност, взаимност в обичта и грижите, както и това, че е отнет животът на мъж в разцвета на неговите сили. Ето защо, при решаване на въпросите относно гражданската отговорност е спазен материалният закон / ЗЗД /, откъдето следва, че липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а исканията на жалбоподателите за пререшаване на тези въпроси не могат да бъдат удовлетворени. По изложените съображения, жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 23 от 19.01.2017 г, по ВНОХД № 864/16. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: