Ключови фрази
Грабеж на вещи в големи размери * авторство на деянието * защитна версия * съдебно-психиатрична експертиза * разпознаване по снимков материал

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

225

 

гр. София, 04 май 2010г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети  април, две хиляди и десета година,  в състав:

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ВЕРОНИКА  ИМОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ :   ФИДАНКА  ПЕНЕВА

                                                                          КЕТИ  МАРКОВА

 

 

при  участието на секретаря  ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА

и в присъствието на прокурора  РУСКО  КАРАГОГОВ

изслуша докладваното от съдията   КЕТИ  МАРКОВА

н. д. №  136/ 2010г.

 

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Я. З. С., от гр. В., срещу въззивно решение № 10 от 1. 02. 2010г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 1 състав, постановено по ВНОХД № 843/ 2009г., по описа на съда, с което е потвърдена присъдата от 30. 11. 2009г., по НОХД № 4257/ 2009г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 30 състав.

От съдържанието на касационната жалба на подсъдимия Я. З. С. се извеждат доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, алтернативно- и за явна несправедливост на наложеното наказание- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК. Поддържа се, че по делото липсват безспорни и категорични доказателства, установяващи авторство на инкриминираното престъпление, поради което касаторът счита, че незаконосъобразно е признат за виновен и осъден. Искането е за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за оправдаването му, или алтернативно- за намаляване размера на наложеното му наказание. Подсъдимият, лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник, в съдебно заседание пред касационната инстанция поддържа жалбата, по съображенията в нея, със заявеното искане.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба на подсъдимия Я. З. С. е неоснователна.

С първоинстанционната присъда Софийският градски съд, наказателно отделение, 30 състав, е признал подсъдимия Я. З. С., от гр. В., за виновен в това, че на 16. 12. 2008г., в гр. С., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 310 лв., от владението на Р. Е. Л. , без негово съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, го е осъдил на седем години лишаване от свобода, което наказание е постановил да се изтърпи при строг първоначален режим, като го е оправдал по обвинението по чл. 29, ал. 1, б. «б» НК.

На основание чл. 25, вр. чл. 23 НК е определил на подсъдимия Я. З. С. едно общо наказание, в размер на най- тежкото, между наказанията му, по настоящото дело, и по НОХД № 3436/ 2009г., на СРС, а именно седем години лишаване от свобода, при строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият С е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, по НОХД № 3436/2009г., на СРС, а на основание чл. 25, ал. 2 НК- и изтърпяната част от наказанието, наложено му по същото дело.

Осъдил е подсъдимия да заплати разноските по делото.

С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 1 състав, е потвърдил изцяло цитираната първоинстанционна присъда.

Поддържаният в жалбата на подсъдимия С довод за нарушение на материалния закон, е неоснователен. Същият се свежда до неправилното, според него осъждане по предявеното му обвинение, при липсата на годни, събрани по предвидения в НПК ред доказателства, установяващи безспорно авторството на престъплението, и е в корелация с възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна интерпретация на доказателствата и игнориране на онази част от тях, оневиняваща дееца. Възраженията, относно доказателствената обезпеченост на повдигнатото обвинение са били релевирани и пред въззивния съд, който законосъобразно ги е отхвърлил като неоснователни, излагайки в мотивите си убедителни, основани на закона и доказателствата по делото съображения, които изцяло се споделят от касационния съдебен състав, поради което и преповтарянето им е безпредметно. Предходните съдилища са изпълнили задълженията си да съберат всички доказателства, относими към предмета, очертан с нормата на чл. 102 НПК, и необходими за разкриване на обективната истина, съгласно чл. 13 НПК, анализирали са доказателствените източници, обективно обсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно действителното им съдържание, при спазване на принципните изисквания на чл. 14 и чл. 18 и чл. 107 НПК. Касационната инстанция намира, че липсват основания да се счете, че доказателствата по делото са били оценявани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, тъй като събирането, проверката и оценката на доказателствата, обосновали вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав по фактите, е извършено в съответствие с действащите процесуални норми.

Обстоятелството, че подсъдимият отрича съпричастност към извършване на престъплението, не означава, че авторството на деянието не е могло да бъде установено чрез други доказателствени средства, каквито в един достатъчен обем са събрани в настоящото производство. Показанията на пострадалия свидетел Р са еднозначни и категорични за това, че именно подсъдимият е лицето, което през инкриминираната нощ го е нападнало, след напускане на заведението „Алекс”, в кв. Илиенци, гр. С., нанасяйки му силен удар, и му е отнело чантичката, заедно с намиращата се в нея парична сума. Същият не отрича обстоятелството, прието от съдилищата, че е бил употребил значително количество алкохол, намирайки се под въздействието му, но е възприел правилно и в пълнота фактите, след което добросъвестно ги е възпроизвел в показанията си. Съдебно- психиатричната експертиза е депозирала заключение, че въпреки алкохолното повлияване, пострадалият е бил в състояние да възприема и осмисля фактите от реалността. По време на досъдебното разследване е било направено разпознаване по снимки, съгласно правилата на чл. 169- чл. 171 НПК, и от съставения протокол за проведеното процесуално- следствено действие (л. 13 от досъдебното производство), е видно, че Л. категорично и без колебание е посочил фотоснимката на подсъдимия, поставена под № 3, убедено заявявайки, че лицето на нея е извършителят на деянието срещу него.точнил е конкретните индивидуализиращи белези, по които е идентифицирал жалбоподателя. В синхрон с тези доказателствени източници са и показанията на свид. Анелия Д. , която подробно е изяснила обстоятелствата, касаещи присъствието на подсъдимия и пострадалия в заведението през инкриминираната вечер, действията на всеки от тях, проследени в хронологията на произтеклите събития. Пояснила е също, че поначало е имала опасения, че нещо лошо ще се случи на пострадалия, след като двамата напуснали заведението. Констатираните при освидетелстването на пострадалия конкретни увреждания, описани в медицинската документация, подкрепят изложеното от него и по отношение на произхода и механизма, по който те са получени.

Предходните инстанции подробно са се занимали с обясненията на подсъдимия, и след като задълбочено са анализирали лансираната чрез тях негова собствена версия за събитията през инкриминираната нощ, убедително са отхвърлили опита на дееца доказателствено да обезпечи алиби. Показанията на свидетелките В. И. и Б. З. са оценили като недостоверни, аргументирайки се с множеството вътрешни противоречия и опровергаването им от другите доказателства по делото. Твърдението на касатора, че се е обадил на двете свидетелки да дойдат да го вземат от заведението, и те са откликнали, т.е. тримата са си тръгнали заедно, освен чрез останалите гласни доказателствени източници, е опровергано и с писмената справка от мобилния оператор, обслужващ посочения от С. номер. Видно от приложеното на л. 43, НОХД № 4257/ 2009г. писмено доказателство, соченият от дееца мобилен телефонен номер не е бил регистриран в мрежата на „Космо Българишя Мобайл” ЕАД към датата на деянието, т.е. не е бил активен, и следователно от него не е могло да се осъществи изходящото обаждане към свидетелките, съобщавано от дееца.

При тези данни, касационният съдебен състав приема, че въпросът за авторството на престъплението е решен правилно от инстанциите по съществостановени са конкретните действия на жалбоподателя, по осъществяване на изпълнителното деяние на съставното престъпление грабеж, включващо отнемане на движимите вещи, и принуда, чрез употребата на сила, при доказания в процеса механизъм, като способ за това. Изводите по същество, за вината и отговорността на касатора, са изградени въз основа на комплексната оценка на всички доказателствени материали, събрани по делото, обсъдени задълбочено, обективно и всестранно от съдилищата.

Предвид изложеното по- горе, в процесния случай липсват основания да се счете, че съдилищата са формирали своето вътрешно убеждение въз основа на негодни доказателствени средства, на несъществуваща доказателствена основа, или интерпретацията на доказателствените материали да е извършено в нарушение на установените от закона процесуални правила.

Както правилно са заключили първостепенният и въззивният съд обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което законосъобразно подсъдимият Я е признат за виновен и осъден за извършеното от него престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, при констатираното наличие на всички обективни и субективни признаци на състава на това престъпление.

Наказанието на подсъдимия е определено законосъобразно и справедливо, при стриктното спазване на критериите по чл. 54 НК. Взети са предвид обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и всички релевантни смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. ВКС не констатира да са игнорирани налични смекчаващи обстоятелства, или тяхната относителна тежест да се е оказала подценена. Подсъдимият е осъждан многократно, все за тежки умишлени престъпления, преимуществено срещу собствеността, няколкократно и за грабежи. Очевидно е, че постановяваните срещу него осъдителни присъди не са произвели своя възпитателен и превантивен ефект. В този смисъл, предходните му осъждания, извън определящото правната квалификация на деянието, законосъобразно са отчетени като отегчаващи отговорността му. Същият характер имат лошите характеристични данни и интензитетът на упражнената принуда. Същевременно обаче предметът на престъплението не е висок. Поради това, наказанието от седем години лишаване от свобода, т.е. значително под средния размер, предвиден в закона, е отмерено справедливо и в съответствие с принципите за индивидуализация на наказанието. Липсва основание обаче за намаляване на неговия размер, съобразно заявеното от касатора алтернативно искане, включително и за приложение разпоредбата на чл. 55 НК. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, а и никое от тях няма характера на изключително. В случая не е изпълнена и втората кумулативна предпоставка- и най- лекото, предвидено в санкционната част на особената наказателноправна норма наказание, да се оказва несъразмерно тежко.

При тези данни, касационният съдебен състав прие, че наказанието, наложено на подсъдимия С е съобразено с реализиране на целите, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, въплътен в нормата на чл. 36 НК.

Предвид горните съображения, като намери, че касационната жалба на подсъдимия Я, с която е сезиран, е неоснователна, ВКС в настоящия си състав, прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваното въззивно решение.

Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 10 от 1. 02. 2010г., постановено по ВНОХД № 843/ 2009г., по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: