О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 166 София, 16.03. 2022 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия Албена Бонева гр. дело № 3794 по описа за 2021 г. взе предвид следното Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. М. Б., чрез адвокат М. Т., срещу въззивно решение № 50/14.05.2021 г., постановено от Габровски окръжен съд по в.гр.д. № 20214200500101/2021 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Д. Л. Д., чрез адвокат Х. К., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Габровски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Севлиевски районен съд, е определил, на осн. чл. 127, ал. 2 СК, местоживеенето на малолетното дете К. Д. Д. при бащата Д. Л. Д., на когото е предоставил и упражняването на родителските права спрямо тях. Определил режим на лични отношения с майката, както следва: да се вижда с детето през първия месец всяка събота от 10.00 до 17.00 ч. в населено място или в дома й в населено място; през втория и третия месец – всяка първа и трета събота и неделя, без преспиване, от 10.00 до 18.00 ч. на съботния и неделния ден, населено място или в дома й в населено място; през четвъртия и петия месец – всяка първа и трета събота и неделя, с преспиване от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден и от шестия месец – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 на съботния ден, с преспиване до 18.00 ч. на неделния ден; един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; пет дни през зимната ваканция и пет дни през пролетната ваканция; по време на Коледните празници, за времето от 24-ти до 26-ти декември – на четна година от 10.00 ч. на 24 декември до 18.00 ч. на 26 декември; по време на Новогодишните празници – на нечетна година от 10.00 ч. на 31.12. до 17.00 на първи януари, както и по всяко друго време по взаимна уговорка между родителите и съгласие на детето. Майката е осъдена да плаща месечна издръжка за детето в размер на 180 лв., считано от датата на подаване на насрещната исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните по делото са родители на малолетното дете К. (родено на 28.08.2013 г.). Родителите са живеели на семейни начала първоначално в населено място, впоследствие в населено място (в дома на бабата на детето по бащина линия). Този дом е напуснат от майката на 07.01.2020 г. Поради влошените ѝ отношения с бащата, тя се върнала да живее в населено място. Впоследствие таткото, заедно с детето, се преместил в населено място, общ. Д. М., в дома на дядото по бащина линия. Последното местожителство на детето е в населено място, там посещава и училище. С таткото живеят под наем. Пред първа инстанция са определени привременни мерки с определение на съда от 27.08.2020 г., като грижата за детето е предоставена на майката. Няколко дни след това в ДСП – П. е постъпил сигнал от детето и бащата, в който детето заявява, че не желае да бъде предавано на майката. На 04.09.2020 г. детето е отказало да тръгне с майка си. В социалния доклад, изготвен от ДСП – П., детето (тогава на 7 г.) е изслушано от социален работник в отсъствие на бащата. Заявило е, че не желае да живее с майка си, тъй като почти не е живяла с нея, а е отгледана от баща си и дядо си и иска да живее при тях. В доклада се посочва, че детето не е подготвено за такава промяна и е налице риск за психическото и социалното му развитие. На 14.09.2020 г. в Д. – П. е открит „случай на дете в риск“. Бащата и детето са консултирани в Центъра за социална рехабилитация и интеграция – населено място, където на детето е оказана психо-социална подкрепа за справяне и преодоляване на психическото и физическо насилие от майката, за което детето е съобщило. Във връзка със социалния доклад е посетено жилището на бащата в населено място. Установени са добри битови условия. Детето е в добри отношения с дядо си по бащина линия, спокойно е, посещава училище, добре облечено е и възпитано. Социалните работници са заключили, че детето се намира в сложна житейска ситуация, нужда е се от психо-социална подкрепа за преодоляване на отрицателните емоции и намаляване на нивото на тревожност и в негов интерес е да има контакт и с двамата родители. По делото е приложен и социален доклад на ДСП – С. с констатации, че майката е в състояние да се грижи за детето, да осигури стабилна среда и задоволяване на емоционалните му нужди. Тя притежава нужния родителски капацитет. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-психологическа експертиза съдът установил, че действително в по-голяма част от времето детето е отглеждано от баща си. Детето е било пряк свидетел на многократни конфликтни ситуации между двамата родители. След последната раздяла от м. януари 2020 г. телефонните разговори между детето и майката са редки, срещите липсват. Живеейки приоритетно с бащата, детето е лишено от пълноценни контакти с майката. Въвличането на детето в родителския конфликт го стресира, налице са вече психосоматични прояви – нощна енуреза, страх, бълнуване, нездрав сън. Детето е с установено е родителско отчуждение на детето спрямо майката, като една от причините е, че контактите с майката се препятстват от бащата, който не съдейства и не стимулира възстановяване на връзката с майката; бащата единствен може да манипулира или внуши на детето негативно отношение към майката. Поради необходимостта от защита и зависимостта си, детето се опира на този, с когото живее в момента и много бързо взема неговата страна. Бащата открито напада и се държи пренебрежително с майката, омаловажава ролята й на майка и родител, като така не проявява разбиране към чувствата и преживяванията на детето си. То е поставено в конфликт на лоялност по отношение на родителите си, отхвърлянето на единия родител крие риск за психичното здраве на детето. Посочено е, че то се нуждае от системна психологическа подкрепа. В открито съдебно заседание експертът е заявил, че въпреки всичко едно принудително преместване на детето от съжителството с бащата следва да се случи постепенно, поетапно, ненасилствено и не изведнъж. При преценката кой от двамата родители да осъществява родителските права съдът е изложил съображения, че и двамата родители демонстрират добър родителски капацитет; желаят да се грижат за детето; и двамата била имали подкрепа за отглеждането от близки хора; майката е с постоянни доходи, бащата е безработен, но това обстоятелство не е достатъчно само по себе си да обуслови извод, че родителят, работещ по трудово правоотношение, трябва да бъде предпочетен; родителите не са спестили на детето разприте помежду си; бащата се е грижил през повечето време за детето и с ползва с доверието му; посочил е, че действително от заключението на експерта е видно, че към момента само бащата може да манипулира детето и да създава негативно отношение към майката; въпреки това приел, че ако седемгодишното дете бъде откъснато от познатата му обичайна среда, която се установява, че е свързана с бащата, това би довело до стрес и евентуално задълбочаване на психосоматичните прояви на К.; детето добре се е интегрирало в учебната среда в населено място, не следва да се откъсва насилствено от познатата му среда; необходимо е да се осъществява редовен контакт с майката, но това следва да се осъществи поетапно, с помощта на специалисти; заключил, че интересът на детето налага то да остане да живее с баща си, който да упражнява и родителските права. Няма предвидени никакви марки за възстановяване контактите с майката, помощ на детето от специализирани органи, задължения към родителите в тази връзка. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 98/24.08.2020 г. на ВКС по гр.д. № 4394/2019 г., IV г.о.; решение № 254/21.01.2020 г. на ВКС по гр.д. № 940/2019 г., III г.о.; решение № 8/15.02.2019 г. на ВКС по гр.д. № 1953/2018 г., III г.о.; решение № 152/20.06.2018 г. на ВКС по гр.д. № 4184/2017 г., IV г.о.; решение № 9/11.03.2015 г. на ВКС по гр.д. № 3642/2014 г., IV г.о.; Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 Г., ОСГТК на ВКС. Поставя правните проблеми за необходимостта съдът да прецени най-добрия интерес на децата при постановяване на решение по чл. 127 СК, да съобрази отчуждителното въздействие на единия от родителите спрямо другия, създаването на пречки и неизпълнение на определен от съда режим на лични контакти; да определи преходен период и други адекватни мерки за възстановяване на контактите между детето и отчуждения родител. Съдебният състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по уточнени и обобщени правни въпроси: какви обстоятелства трябва да вземе предвид съдът, когато преценява най-добрия интерес на децата при вземане на решение на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца и определя режима на лични отношения с другия родител; необходимо ли е да се предвидят конкретни мерки за защита на детето по чл. 59, ал. 8 СК, когато връзката му с единия родител е прекратена, установено е родителско отчуждаване и опасност за психичното здраве на детето. Въпросите са включени в предмета на делото и са от значение за постановения резултат, а и разглеждането им е в интерес на детето, за който съдът следи служебно. Произнасянето на въззивния съд е в противоречие с посочената от касатора съдебна практика. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 50/14.05.2021 г., постановено от Габровски окръжен съд по в.гр.д. № 20214200500101/2021 г. УКАЗВА на К. Д. Д., в едноседмичен срок от съобщението, да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 20 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено. При изпълнение в срок на указанието, делото да се докладва за насрочване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: