Ключови фрази


1

9



9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 49


гр.София, 31.01.2022г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:


Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА


като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3054 описа на ВКС за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.03.2021г. по гр.д.№14649/2019г. на ГС София, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1-3 КТ.
Жалбоподателят- И. З. Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Моли да се допусне касационно обжалване. Формулирано е искане за отмяна на постановеното въззивно решение.
Ответникът - Българско национално радио, чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представил писмен отговор на депозираната касационна жалба, в който са изложени съображения за недопускане на касационното производство и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от И. Р. искове срещу Българско национално радио, с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за признаване за незаконно уволнението му, извършено със заповед № РД-25-405/10.10.2018г. на Генералния директор на БНР, неговата отмяна, възстановяване на заеманата до уволнението длъжност стажант-музикален редактор, присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ в размер на 2 817.60 лева за оставането му без работа поради уволнението и разликата в заплатите от по-нископлатена работа за периода от 10.10.2018г. до 10.04.2019г. и исковете по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1 НСОРЗ за сумите 215.15 лева – допълнително трудово възнаграждение за второто тримесечие на 2018г. и 379.43 лева - допълнително трудово възнаграждение за второто тримесечие на 2018г., като неоснователни.
Прието е за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение по силата на което ищецът е заемал длъжността „Стажант-музикален редактор“ при ответника – Българско национално радио първоначално в главна редакция „Интернет радио - Бинар“ в дирекция „Мултимедийни програми“, след което в редакция „Бинар“ в програма „Радио София“. Установено е, че ищецът е декларирал, че е запознат с вътрешните актове на БНР и се задължава да изпълнява всички задължения установени с тях.
Прието е за установено, че директора на програма „Радио София“ –е изисканил писмени обяснения от ищеца за констатирани нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа и закъснения, като писменото искане за това му е връчено на 21.09.2018год., като е констатирано, че в чл. 13.4 от заповед № 646/29.05.2017 г. на генералния директор на БНР ръководителите на структури на пряко подчинение на Генералния директор изискват писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ от служителите от подчинените им структурни единици преди да бъде наложено което и да е от дисциплинарните наказания, предвидени в КТ.
Установено е, че с писмо вх. № 20/21.09.2018г. жалбоподателят-ищец в производството, е депозирал писмени обяснения, като е посочил, че е допуснал посочените отсъствия и закъснения, поради това, че си върши работата през VPN достъп от вкъщи; защото „сме в 21 в. и мога да си свърша работата дистанционно“; защото не се налагало да е от 09:00 до 17:00 ч. в офиса; защото се грижи за двама болни, единият от които парализиран, и поради това, че със заплата от 600 лв. се налага да плаща, за да стига до работното си място“.
Прието е, че с докладна записка, вх. № РД-27-1640/08.10.2018 г. директорът на програма „Радио София“ е предложил на генералния директор на БНР по отношение на ищеца да бъде наложено дисциплинарно наказание – уволнение и със заповед № РД-25-405/10.10.2018г. на генералния директор на БНР, на основание чл. 195, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. второ и трето и чл. 190, ал. 1, т. 1 и 2, при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 от КТ, е наложено дисциплинарно наказание - уволнение.
Констатирано е, че в заповедта за уволение се посочва, че ищецът е допуснал неявяване на работа на датите 03.08.2018г., 09.08.2018г., 10.08.2018г., 15.08.2018г., 20.08.2018г. и 23.08.2018г., като 09.08.2018г. и 10.08.2018г. представляват два последователни работни дни, и за това че в периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г. е допуснал закъснения и преждевременни напускания на работното си място при установено работно време от 09.00 часа до 17.30 часа, както следва: на 01.08.2018г. влязъл в сградата на БНР в 14.13 часа, на 02.08.2018г. - в 12.47 часа, на 06.08.2018г. - в 13.30 часа, на 07.08.2018г. - в 15.56 часа, на 08.08.2018г. - в 17.22 часа, на 13.08.2018г. - в 12.53 часа, на 14.08.2018г. - в 12.53 часа, на 16.08.2018г. - в 16.02 часа, на 22.08.2018г. - в 13.18 часа, на 24.08.2018г. - в 16.38 часа, на 27.08.2018г. - в 13.54 часа, на 28.08.2018г. - в 13.25 часа, на 29.08.2018г. - в 12.09 часа и я напуснал в 16.45 часа, като прекарал на работното си място общо 4 часа и 36 минути, на 30.08.2018г. - в 10.48 часа, на 31.08.2018г. - в 16.42 часа и напуснал сградата в 17.01 часа, като прекарал на работното си място общо 19 минути.
От представения Правилник за работното време в БНР-София, е съобразно ,че работното време на главна редакция „Интернет радио-Бинар“ се разпределя на три смени: първа – 09:00 до 17:30 часа с 30-минутна почивка; втора от 13:30 до 22:00 часа с 30-минутна почивка и трета от 16:30 от 01:00 часа с 30-минутна почивка. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Правилника, в сградите на БНР, находящи се на адрес: [населено място], бул. „….“, е инсталирана система за контрол на достъпа, която отчита присъственото време на служителите. Посочва се, че идентификацията на служителите се извършва посредством поименни безконтактни карти, които се предоставят на всеки служител в деня на постъпването му на работа.
Установено е от представените по делото графици, изготвени от главния редактор и утвърдени от директора на програма „Радио София“ за периодите 06.08.2018 г. – 12.08.2018 г., 13.08.2018 г. – 19.08.2018 г. и 27.08.2018г. – 02.09.2018 г., жалбоподателят е следвало да полага труд от 09:00 до 17:30 часа в периодите 06.08.2018 г. – 10.08.2018 г., 13.08.2018 г. – 17.08.2018 г. и 27.08.2018 г.-31.08.2018 г.
Съдът е приел, че по делото се установяват отсъствията и закъсненията за работа, за които е наложено дициплинарното уволнение, като е съобразено и представено по делото извлечение от системата за контрол на достъпа за часовете на регистриран вход/изход на ищеца за периода 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г. Установил е, че е спазена процедурата по изискване на писмени обяснения по чл. 193 КТ, като за това не се изисква специална делегация. Счел е, че ищецът се е задължил да спазва работното си време, съгласно изготвен за това график, като на него не му е предоставяно разрешение да извършва надомна работа. Направил е извод, че установеното нарушение на трудовата дисциплина е тежко по смисъл на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ и съответства на наложеното дисциплинарно наказание - уволнение.
Съдът е приел, че възражението за неналагане на дисциплинарното наказание в срока по чл.194 КТ е направено за първи път във въззивното производство и не следва да бъде разглеждано, тъй като е преклудирано. Но съдът е приел, че видно от представеното по делото искане за писмени обяснения от ищеца, на програмния директор на програма „Радио София“ към момента на налагане на наказанието -10.10.2018 г., срокът по чл. 194, ал. 1 КТ не е изтекъл.
Приети саза неоснователни и доводите за формални нарушения в дисциплинарната процедура поради изискване на обяснения от лице, което не притежава дисциплинарна власт по отношение на ищеца – директорът на програма „Радио София“ . Прието е, че от съществено значение е обясненията да са стигнали до работодателя и той да се е запознал с тях, за да се гарантира законовото изискване работникът или служителят да упражни надлежно правото си на защита. Изложени са съображения за това, че кодексът на труда не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, като е достатъчно изискването и приемането на обяснения от служителя по отношение на поведението, за което може да се извод, че съставлява дисциплинарно нарушение. Прието е, че овластяване за изискване на обяснения изрично е извършено с представената по делото Заповед № АВ-646/29.05.2017 г. на Генералния директор на БНР, с която е възложено на ръководителите на подчинение на генералния директор структури /какъвто в случая се явява и директорът на програма „Радио София“/, да изискват обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ.
Съдът е счел, че по делото се установява извършването на изложение в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения от страна на ищеца. Прието е, че по делото не се установяват изложените във въззивната жалба твърдения, че в структурата, към която е бил зачислен ищецът – главна редакция „Интернет радио - Бинар“ към дирекция „Мултимедийни програми“ е била установена специална организация на труда и разпределение на работното време, което не е изисквало и правело невъзможно постоянното присъствие на ищеца на работното му място
Прието е за неоснователно и твърдението, че на ищеца е разрешено полагането на надомна работа.
Съдът е счел, че не се установява неблагоприятно третиране в сравнение с други служители .
Съдът е изложил съображения за това, че естеството на работата на останалите служителите се различава съществено от тази на ищеца и наложеното дисциплинарно уволнение не представлява дискриминационен акт в нарушение на правилото на чл. 20 ЗДисрк. , вр. чл. 8 т КТ.
Съдът е приел, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на наложеното на ищеца със заповед № РД-25-405/10.10.2018г. на генералния директор на БНР дисциплинарно уволнение, както и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ за възстановяване на ищеца на ищеца на работа и заплащане на обезщетение за времето за оставане без работа и разликата в заплатите от по-нископлатена работа, са неоснователни иги е отхвърлил.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решениетое даден отговор на правни въпроси от значение за спора: законосъобразно ли е уволнението на основание чл. 190, ал.1, т.1 и 2 КТ при предоставена възможност за извършване на работа от разстояние и как следва да се установят цитираните по – горе нарушения, как следва да се отчита работното време при работа от разстояние, когато това не е уредено нито в трудовия договор или в допълнително споразумение към него, нито с вътрешен акт на работодателя, а предоставено устно разрешение на работодателя, как следва да се отчита работното време при уговорен смесен режим на работа, а именно полагане на труда в различни периоди от време в помещенията на работодателя или такива извън предприятието на работодателя(от разстояние), законосъобразно ли е уволнението на основание чл. 190, ал.1, т.1 и т.2 КТ при уговорен смесен режим на работа и как следва да се установят цитираните по –горе нарушения, какви са същностните различия между полагането на труд от разстояние и полагане на труд в режим на надомна работа, при предоставяне на разрешение за работа от разстояние следва ли периодично да се подновява, вкл. при смяна на ръководството на предприятието , при предоставено разрешение за работа от разстояние(надомна работа) следва ли работодателят да докаже, че това разрешение е оттеглено с цел законосъобразното налагане на дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал.1, т.1 и т.2 КТ, налице ли е неравно третиране по смисъла на чл. 20 ЗЗдискр, вр. чл. 8 КТ при утановени идентични дисциплинарни нарушения от страна на други служители на работодателя, изразяващи се в неспазване на установеното работно време, на които не е наложено дисциплинарно наказание, с аргумента, че естеството на работата им се различава от това на касатора, установяването на такова неравно третиране основание ли е за отмяна на дисциполинарно уволннение като незаконно и от значение ли е естеството на работа при наличие на неравно третирани по смисъла на чл. 20 ЗЗдискр. във вр. чл. 190, ал.1, т.1 и т.2 КТ или последното се явява обективен критерии, който сам по себе си обосновава налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Поддържа, че са налице основание по чл.280,ал.1,т. и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и по чл.280, ал.2 ГПК-очевидна неправилност.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените основания. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал, и по свое вътрешно убеждение и съгласно разпореденото в закона е направил своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. В смисъла на изложеното е константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (решение № 643/12.10.2010 г. по гр. дело № 1246/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.).
По въпроса за обстоятелствата, които следва да се преценят от работодателя при определяне на дисциплинарното наказание има формирана задължителна съдебна практика на ВКС, намерила израз, както в решение № 167/2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. на ІV ГО на ВКС и решение № 3/2012 г. по гр. д. № 1325/2010 г. на ІV ГО на ВКС, така и в други решения по чл. 290 ГПК на състави от Върховния касационен съд. Тълкуването е еднозначно, непротиворечиво и напълно се споделя от настоящия състав, а именно, че при избора на наказание, съгласно чл. 189 ГПК, работодателят следва преценява тежест на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на служителя. Приема се, че за тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици
(в този смисъл решение № 694/2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК) . Но в случая преценката за тежестта на нарушението не се явява водеща в мотивите на въззивния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Въззивният съд е приложил точно и разпоредбата на чл. 193 въвеждаща задължение за субекта на дисциплинарната власт за изслушване или за приемане на писмени обяснения на нарушителя, като съществен елемент от дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно наказание. В практиката са приема, че нормата е императивна и за прилагането и съдът следи служебно, а неизпълнението на посоченото задължение от органа на дисциплинарна власт е абсолютно основание за незаконност на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание и за нейната отмяна. Споделя се разбирането, че се касае се до нарушение от процесуално естество - неизпълнение на елемент от дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарното наказание и поради това отменя заповедна на процесуално основание. Посочва се , че ако с исковата молба е оспорена законността на уволнението по фактическите основания въведени в заповедта за дисциплинарно уволнение и в процеса на делото ищецът се позове и на нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, това не води до изменение на иска, чрез въвеждане на друг юридически факт и до предявяване на нов иск, тъй като е задължение на съда служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на материалния закон .
Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, изискването към работодателя по чл. 193, ал.1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за да се осигури възможност на защита на работника и същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. На работника следва да бъде предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението, която възможност като време е различна в зависимост от конкретните обстоятелства. Безспорно е, че субектът на дисциплинарна власт следва да поиска обясненията по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание преди налагането му и работникът или служителят следва да е наясно във връзка с какви нарушения следва да даде обяснения. След като такива обяснения не са поискани въззивният съд правилно е приел, че задължението по чл. 193 КТ не е изпълнено.
Що се касае до въпроса законосъобразно ли е уволнението на основание чл. 190, ал.1, т.1 и т.2 КТ при уговорен смесен режим на работа и как следва да се установят цитираните по –горе нарушения, какви са същностните различия между полагането на труд от разстояние и полагане на труд в режим на надомна работа, при предоставяне на разрешение за работа от разстояние следва ли периодично да се подновява, вкл. при смяна на ръководството на предприятието , при предоставено разрешение за работа от разстояние(надомна работа) следва ли работодателят да докаже, че това разрешение е оттеглено с цел законосъобразното налагане на дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал.1, т.1 и т.2 КТ, то същите не съставляват общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове /т.1 ТД№1/2009г. ОСГТК на ВКС/.
По въпроса налице ли е неравно третиране по смисъла на чл. 20 ЗЗдискр, вр. чл. 8 КТ при утановени идентични дисциплинарни нарушения от страна на други служители на работодателя, изразяващи се в неспазване на установеното работно време, на които не е наложено дисциплинарно наказание, с аргумента, че естеството на работата им се различава от това на касатора, установяването на такова неравно третиране основание ли е за отмяна на дисциполинарно уволннение като незаконно и от значение ли е естеството на работа при наличие на неравно третирани по смисъла на чл. 20 ЗЗдискр. във вр. чл. 190, ал.1, т.1 и т.2 КТ или последното се явява обективен критерии, който сам по себе си обосновава налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, то съдът го е разрешил в съотвествие с практиката на ВКС. В същата се приема, че въпросът относно твърдяното дискриминационно поведение на работодателя се явява преюдициален по отношение на твърденията за за основателността на исковете по чл.344 КТ. Съдът е направил преценка за добросъвестност на работодателя по чл.8 КТ при наведените твърдения за дискриминационно поведение и е приел, че не поради дискриминационно поведение работодателят е уволнил служителя. Съдът е обсъдил всички доказателства и е приел , че не установяват обстоятелства за проявено дискриминационно отношение от работодателя именно спрямо жалбоподателя. В практиката се приема, че съгласно чл.127, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици , като в производството по трудов спор за отмяна на незаконно уволнение, ответникът-работодател следва да установи всички факти, дали му основание да упражни потестативното си право да прекрати извънсъдебно трудовото правоотношение и когато работникът твърди, че уволнението му е проява на дискриминация, то съгласно чл.9 ЗЗДискр ответникът-работодател следва да докаже, че правото на равно третиране не е било нарушено, но след като ищецът докаже факти, от които може да се направи извод, че е била налице дискриминация . В съотвествие с практиката съдът при оспорване на дисциплинарно наказание и направен довод за неравноправно третиране – дискриминация, е разгледал този довод и го е приел за неоснователен.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2 ГПК –очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС
На основание чл.78 ал.8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 150 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.
Воден от горното, съдът

о п р е д е л и :


Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.03.2021г. по гр.д.№14649/2019г. на ГС София.

ОСЪЖДА И. З. Р. да заплати на Българско национално радио сумата 150 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: