4 Р Е Ш Е Н И Е № 140 София, 27.07.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1636 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47, т.2 и т.3 ЗМТА. Образувано е по молба на Е. С. Я., [населено място], за отмяна по реда на чл. 47, т. 2 и т.3 ЗМТА на арбитражно решение № 126 от 07.11.2014г. по арб.д. № 126/2014г. по описа на арбитър Б. Г.. Ищцата поддържа, че е узнала за арбитражното решение от връчената й на 30.03.2016г. покана за доброволно изпълнение. Поддържа, че съдържанието на договора за револвиращ кредит е дописвано след съставянето му, без да е давала съгласието си да се възложи разглежане на спорвете с кредитора от арбитраж. Счита, че арбитражното решение е основано на невалидно арбитражно споразумение, тъй като не е подписвала и не са й връчени Общите условия и следователно такова не е сключено. Твърди още, че арбитражната клауза противоречи на чл.1 и сл. ЗМТА, тъй като спорът не попада в обхвата на правната регламентация на този нормативен акт. Поддържа, че арбитражната клауза е нищожна и тъй като в нея липсва посочване на имена на арбитри или надлежна арбитражна институция. Излага съображения за неравноправност на клаузата на чл.18 от ОУ по смисъла на чл.143 и чл.146 З., както и за противоречие на арбитражното решение на обществения ред. Поради това поддържа наличие на основанията по чл.47, т.2 и т.3 ЗМТА и моли арбитражното решение да бъде отменено и да й бъдат присъдени направените разноски. Ответникът [фирма], [населено място] счита предявения иск за недопустим, тъй като не е спазен тримесечният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Позовава се на намиращата се в арбитражното дело товарителница, според която на адв. Д. Д., който е представлявал ищцата в арбитражното производство, е изпратена пратка, съдържаща арбитражното решение, и е връчена на 21.11.2014г. на лицето П.. Твърди още, че ищцата е получила покана за доброволно изпълнение на 29.03.2016г. Излага и съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не е налице основанието по чл.47, т.2 ЗМТА, тъй като има надлежно уговорено и действително арбитражно споразумение, съдържащо се в Общите условия на договора, които са приети от ищцата съгласно писменото заявление в този смисъл под текста на договора. Поддържа, че арбитражната клауза не е неравноправна, тъй като не е във вреда на потребителите, нито изключва или препятства правото на защита, нито ограничава средствата за доказване, нито предвижда обръщане към арбитраж, който не е предвиден по закон. Излага съображения за неоснователност на твърдението за противоречие на арбитражното решение с обществения ред, като оспорва твърденията за нарушени основни принципи на правото като законност, равенство на страните, състезателност в процеса, дирене на обективната истина и право на справедлив процес. Моли предявеният иск да бъде оставен без уважение и да му бъдат присъдени разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди твърденията и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковете: Исковете са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна в рамките на предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковете поради предявяването им след изтичане на предвидения в закона срок. Действително от представената по делото товарителница № 1050028277273 на „Еконт Експрес” се установява, че препис от процесното арбитражно решение е изпратен на ищцата чрез адв. Д. Д. като неин пълномощник в арбитражното производство, но видно от обратната разписка, пратката е получена на 21.11.2014г. от П., без да е посочено в какво качество това лице е получило съобщението. Настоящия състав намира, че извършеното по този начин връчване на копие от арбитражното решение е нередовно, тъй като решението не е връчено нито на ищцата, нито на неин пълномощник, а на лице, чието качество не е посочено. Поради това за начало на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА следва да се счита твърдяната от ищцата дата, на която е получила изпратената на адреса по месторабота покана за доброволно изпълнение. Действително поканата за доброволно изпълнение е връчена на адреса на ищцата по месторабота и е получена от С., а не лично от ищцата. Доколкото обаче това връчване е относимо към преценката кога ищцата е узнала за арбитражното решение и при липса на доказателства за противното, следва да се приеме, че същата е узнала за арбитражното решение на посочената от нея дата на получаване на поканата за доброволно изпълнение - 30.03.2016г., считано от която предявените на 30.06.2016г. /видно от приложения към исковата молба пощенски плик/ искове са допустими. Преди произнасяне по въведените с исковата молба основания по чл.47 ЗМТА Върховният касационен съд следва да се произнесе служебно по валидността на арбитражното решение. Със Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./ е изменена разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК, като е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В § 6, ал.2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитрируеми потребителски спорове да бъдат прекратени, а с §8, т.5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл.47 ЗМТА, като е създадена ал.2, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Така извършените законодателни изменения следва да намерят приложение и към настоящото производство, макар да е образувано преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т.3 от конст.дело № 15/2002г., според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред ВКС. След като към момента на влизане в сила на цитирания ЗИД на ГПК защитата е преминала в своя втори стадий и ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА с иск за отмяна по чл.47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47, ал.2 ЗМТА. Съгласно тези разпоредби, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно по силата на чл.47, ал.2 ЗМТА и ВКС следва да постанови нищожността му, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл.47 ЗМТА. Допълнителен аргумент, обосноваващ направения извод, може да бъде изведен и от новата процесуалноправна разпоредба на чл.405, ал.5 ГПК /ДВ бр.8/2017г./, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА. Доколкото тази процесуалноправна норма има незабавно действие, тя следва да намери приложение и по отношение на постановените преди влизането й в сила арбитражни решения, които са нищожни по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността на такова решение е в правомощията и на Върховния касационен съд, сезиран с иск за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА, производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на закона. С постановеното арбитражно решение, предмет на настоящото дело, е разрешен спор по договор за потребителски кредит, по който ищцата в качеството си на кредитополучател има качеството „потребител” по смисъла на §13, ал.1 ДР на З., поради което и съгласно чл.19, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017г./ спорът е неарбитрируем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ чр.8/2017г./. Тъй като настоящото производство е висящо към момента на влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./, следва да бъде обявена нищожността на арбитражно решение № 126 от 07.11.2014г. по арб.д. № 126/2014г. по описа на арбитър Б. Г., без да се разглеждат поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса за настоящото производство в размер на 520,50 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 126 от 07.11.2014г. по арб.д. № 126/2014г. по описа на арбитър Б. Г.. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 520,50 лева /петстотин и двадесет лева и петдесет стотинки/, на основание чл.78, ал.6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: