1 Р Е Ш Е Н И Е № 248 СОФИЯ, 30.07.2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 16 март 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ж. С. ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева Бонка Дечева при секретаря Е. П. изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 88/2009 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. Р. като пълномощник на Д. С. К. от с. Петлешково, общ. Г.. Т., против решение № 303 от 03.07.2008 г. по гр.д. № 1227/ 2007 г. на Добричкия окръжен съд. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответниците по касация С. С. К., С. Ж. К., З. С. В., Й. Д. Р. и Т. С. Д. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба във връзка с доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 180 от 06.11.2007 г. по гр.д. № 62/05 г. на Районен съд Г. Т. и е постановено друго, с което е обявено за обезсилено по право влязлото в сила решение № 135 от 09.10.2006 г. по гр.д. № 62/05 г. Същото е постановено във фазата по извършване на делбата и с него допуснатият до делба недвижим имот, представляващ жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от две стаи, салон и кухня, лятна кухня с навес със застроена площ 20 кв.м., построени въз основа на отстъпено право на строеж върху общинско дворно място с площ 980 кв.м., УПИ ІІІ- 23 в кв. 17 по регулационния план на гр. Г. Т., ведно с отстъпеното право на строеж, е възложено в собственост на Д. С. К., като същата е осъдена да заплати на останалите съделители съответно парично уравнение. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че Д. С. е заплатила дължимото обезщетение от 500 лв. на съделителя Й. Д. Р. близо четири месеца след изтичане на срока по чл. 288, ал.6 ГПК/ отм./ и независимо от това, че този съделител не се е позовал на последиците от забавеното изпълнение, възлагателното решение е обезсилено по право на основание чл. 288, ал.7 ГПК/ отм./. С определение № 1151 от 22.10.2009 г. въззивното решение е допуснато да касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в нарушение на практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК, по въпроса за приложението на чл. 288, ал.7 ГПК/ отм./ В т. 10 от ТР № 1/ 2004 г. е посочено, че обезсилването по право е нов фактически състав, приложим към решенията по възлагане по чл. 288, ал.2 или ал.3 ГПК/ отм./, постановени след влизане в сила на ЗИДГПК / ДВ бр. 64/ 1999 г./. В случая от доказателствата по делото се установява, че на 30.06.2006 г., в хода на делото във втората фаза по извършване на делбата, съделителите са сключили в писмена форма с нотариална заверка на подписите извънсъдебна спогодба, по силата на която Д. С. К. е получила в индивидуална собственост допуснатия до делба недвижим имот, срещу което е поела задължението да заплати на останалите съделители съответни суми за уравнение на дяловете им. Постигнатата от съделителите спогодба е била одобрена от първоинстанционния съд с определение от 02.10.2006 г. Съгласно чл. 125, ал.3 ГПК/ отм./ съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение. Тя разрешава спора със сила на пресъдено нещо и поради това слага край на делото. В т. 8, б. "б" от ППВС № 7/73 г. е прието, че "досежно вещите, които са предмет на делбата, самата спогодба има вещно прехвърлително действие. Това се отнася и за случая, когато предмет на делбата е една-единствена вещ, която по силата на спогодбата се предоставя на един съделител, а останалите получават парично уравнение". Следователно придобиването на делбения имот в собственост от Д. К. и паричното й задължение за плащане на уравнение на дяловете на останалите съделители, не е по силата на влязло в сила възлагателно решение по чл. 288, ал.2 или 3 ГПК/ отм./, а по силата на съдебна спогодба, поради което и неизпълнението на паричното задължение в срок не може да има за последица приложението на чл. 288, ал.7 ГПК/ отм./. Обстоятелството, че съдебната спогодба е била възпроизведена в решение на първоинстанционния съд, не променя този извод, тъй като към момента на постановяването му съсобствеността вече е била прекратена. С оглед изложеното, формираните от въззивния съд изводи по приложението на чл. 288, ал. 7 ГПК / отм./ са неправилни, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което искането на С. С. К. за прогласяване на влязлото в сила решение № 135 от 09.10.2006 г. по гр.д. № 62/2005 г. на Районен съд Г. Т. за обезсилено по право на основание чл. 288, ал.7 ГПК/ отм./, бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 303 от 03.07.2008 г. по гр.д. № 1227/ 2007 г. на Добричкия окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ искането на С. С. К. за прогласяване на влязлото в сила решение № 135 от 09.10.2006 г. по гр.д. № 62/2005 г. на Районен съд Г. Т. за обезсилено по право на основание чл. 288, ал.7 ГПК/ отм./, като неоснователно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :