Р Е Ш Е Н И Е № 227 С., 27.11.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на дeветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 2215 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.47 и сл.ЗМТА. Предявена е от „Инвест-Г”ЕООД молба за отмяна на основание чл.47 ал.2 ЗМТА на постановеното на 11.06.2018 год. от едноличен арбитър към Арбитражния съд към Б. решение по В. № 170/2017 год. С него е бил уважен за сумата 9109.25 лв. предявеният от „Окин България”ЕООД срещу „Инвест-Г”ЕООД иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.258 и сл.ЗЗД – неизплатено възнаграждение по договор за изработка подвид „фасилити услуги” (поддръжка на общи части към офисни търговски обекти в сграда). Присъдена е законна лихва и разноски. Искането на „Инвест-Г”ЕООД за отмяна се основава на твърдението, че постановеното от АС при Б. арбитражното решение е по производството, спорът по което не подлежи на арбитраж. В основната си част, исковата молба съдържа доводи за неправилност на арбитражното решение, както и такива по частичната неоснователност на арбитражния иск, доколкото възнаграждението е било недължимо с оглед прекратяването на договора. Във връзка с тезата за прекратяването на договора за фасилити услуги са изложени аргументи по законосъобразността (по ЗУЕС) на решенията на органи на етажната собственост. В о.с.з., чрез процесуалния си представител потвърждава посоченото в молбата единствено основание за отмяна по чл.47 ал.2 ЗМТА. Ответникът по молбата „ОКИН България” ЕООД, чрез представен по делото писмен отговор и чрез процесуалния си представител в о.с.з., изразява становище сочи, че молбата за отмяна е неоснователна. Има искане за присъждане на разноски, съобразно заплатеното адв.възнаграждение. Представено е пълномощно и доказателства за плащане на сумата по банков път. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на релевантните за спора обстоятелства в арбитражното производство, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема за установено следното: Молбата е неоснователна. Спорът с който е бил сезиран арбитражният съд произтича от неизпълнението на сключен на 01.10.2015 год. между „Окин България”ЕООД, като изпълнител и „Инвест-Г”ЕООД като възложител договор за управление и поддръжка на общи части (т.нар. „фасилити услуги”) в „Бизнес Център Х.” в която сграда възложителят е собственик на обособени обекти. Поради обстоятелството, че в чл.8.7 от договора е била включена арбитражна клауза, на 15.12.2017 год. изпълнителят е сезирал АС при Б. с иск за сумата 9109.25 лв., произтичаща от незаплатено от възложителя помесечно възнаграждение по 7 бр. фактури за периода 17.05.2017 – 16.11.2017 год. Включената в договора арбитражна клауза гласи: „Всички спорове, произтичащи от настоящия договор или свързани с него, включително тези свързани с неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и спорове във връзка с попълване празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства се решават окончателно от арбитър към Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата в съответствие с неговия Правилник за арбитраж, въз основата на арбитражно споразумение. Арбитражното производство ще бъде проведено в България. Мястото на арбитража ще бъде в С.. Страните се съгласяват да зачитат решението като окончателно”. С отговора на исковата молба, „Инвест-Г”ЕООД е оспорил компетентността на АС при Б. „в частта с която се претендира плащане на суми извън срока на договора”. Аргументирал се е с това, че с прекратяването на договора, отпада и действието на арбитражната клауза. Счита, че вземането по 5 от фактурите т.е. считано от м.VІІ.17 год. е недължимо, отново с оглед прекратяването на договора. Предявил е насрещна искова претенция са сумата 3500 лв., т.нар. корекция на вече заплатеното възнаграждение за предходен период, поради предоставянето на некачествена услуга. Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.47 ал.2 ЗМТА не е налице, произтича от следното: Неоснователността на доводите по молбата за отмяна произтича от това, че „Инвест-Г”ЕООД неправилно поставя знак на равенство между понятията „спор, който не подлежи на арбитраж” и „спор, необхванат от включена в договора арбитражна клауза”. Общ принцип на гражданското право е, че всички гражданскоправни спорове подлежат на арбитраж, ако има сключено арбитражно споразумение. Изключенията от този принцип са изрично посочени в закона. Съгласно изброяването в чл.19 ал.1 ГПК, това са споровете за неимуществени права; имуществените спорове за вещни права или владение на недвижим имот; споровете за издръжка; споровете за права, произтичащи от трудово правоотношение; споровете по които едната от страните има качеството на потребител по смисъла на З.. Споровете, изчерпателно изброени в чл.19 ал.1 ГПК са неарбитрируеми. С § 8 т.5 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр.8/2017 год.) е изменена и разпоредбата на чл.47 ЗМТА, като е създадена новата ал.2, съгласно която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Спорът между „Окин България”ЕООД и „Инвест-Г”ЕООД по иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.258 и сл.ЗЗД – неизплатено възнаграждение по договор за изработка подвид „фасилити услуги” (поддръжка на общи части към офисни търговски обекти в сграда) не попада в изчерпателно изброените в чл.19 ал.1 ГПК спорове. Този спор е арбитрируем, поради което по отношение на него хипотезата на чл.47 ал.2 ЗМТА е неприложима. Арбитражното споразумение (арбитражна клауза) има правната характеристика на процесуален договор, дерогиращ компетентността на държавния съд да се произнесе по спора и възлагащ тази компетентност на арбитраж. Включвайки го в договора, страните се разпореждат с процесуалното си право на иск т.е. пред кой орган да бъде отнесен един арбитрируем спор (непопадащ в изключенията по чл.19 ал.1 ГПК). В случай, че липсва валидно арбитражно споразумение или конкретния спор между страните не се обхваща от него и пр., това не съставлява основание по чл.47 ал.2 ЗМТА, а би могло да покрива някоя от предпоставките за отмяна по чл.47 ал.1 ГПК, каквато в случая не се подържа и конкретни доводи по прилагането и липсват. Поради изложените съображения, искът за отмяна ще следва да бъде отхвърлен. Разноските по настоящето дело, направени от ответника по молбата за отмяна „ОКИН България” ЕООД възлизат на 1000 лв. – възнаграждение за един адвокат и с оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, ще следва да му бъдат присъдени. Предвид на горното, ВКС – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение исковата молба на „Инвест-Г”ЕООД за отмяна на основание чл.47 ал.2 ЗМТА на постановеното на 11.06.2018 год. от едноличен арбитър към Арбитражния съд към Б. решение по В. № 170/2017 год. ОСЪЖДА „Инвест-Г”ЕООД с Е.-200895792 да заплати на „ОКИН България” ЕООД с Е.-200396719 сумата 1000 лв. (хиляда лева) на основание чл.78 ал.3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.