Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 488
София, 14.06.2022 г.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4644 по описа за 2021 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. К. А., чрез адвокат И. Х., срещу въззивно решение № 866/20.07.2021 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 772/2021 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна “Банка ДСК“ АД, представлявана от изпълнителните директори Д. М. и Д. И., чрез юрисконсулт М. Б., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Софийски апелативен съд като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд „в обжалваните части“ по същество, според отразеното в мотивите, приел за установено, че К. К. А. дължи на “Банка ДСК“ АД следните суми: 231 000 евро - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.05.2017 г. до окончателното издължаване; 54 084,06 евро - договорна лихва за периода от 19.07.2010 г. до 16.05.2017 г.; 347,35 евро - неустойка за забава за периода от 15.10.2015 г. до 16.05.2017 г., дължими на основание сключен между страните договор за ипотечен кредит от 03.10.2008 г, както и сумата от 1524 евро - такса управление (по т. 24.1.2 от Общи условия към договора за ипотечен кредит); Осъдил е К. К. А. да заплати на “Банка ДСК“ АД сумата 11 328, 48 лева - разноски за заповедното производство и сумата 15 239, 84 лева - разноски за исковото производство.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че на 03.10.2008 г. страните са сключили договор за ипотечен кредит. Банката е предоставила на кредитополучателя А. кредит в размер 231 000 евро със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояването на сумата, като в чл. 2, изр.2 от договора страните са уговорили 84 месеца гратисен период за издължаване на главницата, в който период кредитополучателят може, но не е длъжен да погасява главница. В чл. 6 от договора е посочено, че падежната дата за издължаване на месечните вноски за главница и/или лихва е 15-то число на месеца, а според чл. 7 за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва за целия период, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма “ДСК Уют“, приложени към договора. Посочено е, че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4,19%, стандартната надбавка е 3,60 %, намалена с отстъпка 0,5% или лихвеният процент по кредита е общо 7,29%. Според т. 9.2 и т. 9.3.от ОУ към договора за кредит лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. В т. 20.2 от ОУ към договора е посочено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася към просрочие, като до предявяване на молба за събирането на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер 10 %. Първото усвояване на предоставената сума е извършено на 09.10.2008 г. Със жалба до банката от 06.06.2011 г. А. е завил пред нея, че през м. януари 2011 г. разбрал след телефонен разговор със служител на банката, че кредитът от 2008 г. е превърнат в предсрочно изискуем. В тази жалба кредитополучателят е оспорил извършените от банката увеличения на лихвения процент и е поискал същият да бъде преизчислен. В отговор на тази жалба, с писмо от 02.08.2011 г. банката уведомила кредитополучателя за датите на промяната на лихвения процент по кредита и условията, при които същият е увеличаван, съответно намаляван. С влязло в сила решение от 30.11.2016 г., постановено по въззивно гр. д. № 3456/2016 г. по описа на САС е прието за установено, че А. не дължи на “Банка ДСК“ ЕАД, на основание договор за ипотечен кредит от 03.10.2008 г., главница в размер 231 000 евро; договорни лихви за периода от 15.08.2010 г. до 09.08.2011 г.; санкционираща лихва и заемни такси, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 34633/2011 г. на СРС. В мотивите на влязлото е посочено, че искът по чл. 422 ГПК е неоснователен поради това, че преди датата на подаване на заявление по заповедно производство по гр. дело № 34633/2011 г. по описа на СРС – 10.08.2011 г., банката не е уведомила надлежно длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит от 03.10.2008 г. По настоящото дело съдът установил още, че на 16.03.2017 г. банката е изготвила писмено уведомление до А., оформено с нотариална покана, с което уведомява кредитополучателя, че поради забава в погасяване на задълженията по договор за кредит от 03.10.2008 г. обявява кредита за предсрочно изискуем. А. е уведомен с връчване на нотариална покана на 09.05.2017 г., при условията на чл. 47, ал. 1 вр., ал. 2 вр., ал. 5 ГПК. На 17.05.2017 г. банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и по ч.гр. д. № 31128/2017 г. по описа на СРС. На 22.05.2017 г. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано против длъжника изпълнително производство, по което частен съдебен изпълнител е връчил на А. заповедта за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение. На 21.08.2017 г., на основание чл. 414 ГПК, А. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. На 13.02.2018 г. заповедният съд е указал на банката в едномесечен срок да представи доказателства, че е подала установителен иск относно вземанията си. Срокът е спазен от кредитора. Съдът установил, че извършените от длъжника погашения по кредита са в общ размер на 33 386,92 евро, от които за договорна лихва – 32 995,96 евро. последното плащане по кредита е постъпило на 20.12.2010 г., когато е платена сума 1000 евро, с която е погасена изцяло вноска с падеж 15.08.2010 г. и част от вноска с падеж 15.09.2010 г.
Въззивната инстанция приела, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 09.05.2017 г. - волеизявлението на банката до длъжника е оформено в писмен документ и съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, то е достигнало до длъжника на посочената дата и от този момент е породило действието си. Съдът обсъдил твърдението на длъжника, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила още през 2011 г., като приел същото за неоснователно. Обосновал се, че нито от жалбата от 06.06.2011 г., нито от отговора срещу нея от 02.08.2011 г. може да се направи извод, че към този момент банката е упражнила потестативното си право да направи кредита предсрочно изискуем. Посочил, че такова заключение не може да бъде направено и въз основа на влязлото в сила решение на САС, с което са отхвърлени предходни искове с правно основание чл. 422 ГПК на банката против А., поради липса на настъпила предсрочна изискуемост на процесните вземания по договора за кредит от 03.10.2008 г. Обосновал се, че със сила на пресъдено нещо по това дело между страните е отречено съществуването на предявените вземания на банката като неизискуеми към момента на приключване на съдебното дирене - 24.10.2016 г. След като искът е бил отхвърлен с решението на САС поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията, то страните са обвързани от СНП относно този факт към датата на устните състезания през САС - 24.10.2016 г. Посочил, че няма пречка в хипотезата на отхвърляне на осъдителен иск или на иск по чл. 422 ГПК не поради отричане възникването на спорното право, а поради неизискуемост на претендираните вземания (преждевременно предявени претенции), същите вземания да бъдат предмет на нов иск при твърдение за нов факт - настъпване на изискуемостта след края на съдебното дирене по предходното дело. Посочил, че именно такъв е случаят - в настоящото производство се претендира установяване съществуването на вземания по договора за банков кредит с твърдение за настъпила предсрочна изискуемост с връчване на нотариална покана на ответника на 09.05.2017 г. - след влизане в сила на решението по гр. д. № 3456/2016 г. на САС.
По отношение на възражението на длъжника, че вземанията на банката по договора за кредит от 03.10.2008 г. са изискуеми още към 2011 г. и от този по-ранен момент е започнала да тече погасителната давност, като същите са били погасени по давност към датата на подаване на второто по време заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - 17.05.2017 г., съдът изложил съображения, че давността тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В случая първата дължима вноска по главницата е с падеж 15.10.2015 г., а заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 17.05.2017 г. - петгодишният давностен срок не е изтекъл, главницата в размер на 231 000 евро е дължима. Дължима е и законната лихва върху тази главница, считано от 17.05.2017 г. За договорната лихва, претендирана за периода 19.07.2010 г. - 16.05.2017 г., съдът взел предвид датата на предявяване на иска и съобразил, че вземането за договорна лихва се погасява с тригодишна давност. Достигнал до извод, че искът на банката за заплащане на възнаградителна лихва е погасен по давност за периода от 19.07.2010 г. до 17.05.2014 г.
Касаторът, във връзка с извода на въззивния съд за това кога е настъпила предсрочната изискуемост на вземането на банката, обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Като разрешени в противоречие с практиката ВКС са поставени следните правни въпроси: при договор за ипотечен кредит, следва ли упражняването на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем да има писмена или някаква друга задължителна форма; допустимо ли е, при положение, че банката е упражнила правото си за обявяване на ипотечен кредит за предсрочно изискуем, извадила е изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение, образувала е изпълнително дело и е образувала и водила съдебно производство в две инстанции на основание чл. 422 от ГПК, приключило с отхвърляне на иска, да се приеме, че банката в ролята на кредитодател не е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и същият не е станал такъв на датата, на която длъжникът е издал документ с достоверна дата, от които е видно, че знае за упражненото от банката право и за превръщането на кредита на предсрочно изискуем в пълния му размер; следва ли да се приеме, че с отхвърлянето на иска по чл. 422 ГПК съдът заличава (обезсилва) упражненото право на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и същото се счита за “неупражнено“, въпреки че длъжникът е узнал за него; следва ли да се приеме, че с решението за отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК съдът постановява, че между страните няма никакви вземания/задължения към момента на постановяване на съдебното решение или постановява, че само предявеното в заповедното производство задължение, във вида, в който е заявено и на основанието, на което е заявено, не е дължимо. Касаторът се позовава на решение № 139/05.11.2014 г. на ВКС по т.д. № 57/2012 г., I т.о.; решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС по т.д. № 362/2015 г., II т.о.; решение № 198/18.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 193/2018 г., I т.о.; т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК;
Като въпроси, чието разглеждане е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото са поставени въпросите: допустимо ли е веднъж упражнено право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е достигнало до знанието на длъжника да бъде отменено едностранно от банката и след това да бъде упражнено отново в удобен за нея момент; допустимо ли е устно уведомяване на длъжника за упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем; достатъчно ли е да се докаже, че длъжникът знае за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, за да стане същият предсрочно изискуем по смисъла на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК или е необходимо да се докаже как точно е станало уведомяването; в кой момент следва да се приеме, че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем по смисъла на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, в момента, в който е променила статута на кредита в счетоводните книги въз основа на които е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение или в момента, в който длъжникът е научил за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; в кой момент следва да се приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост на ипотечен кредит, за който банката е упражнила правото си да го обяви за предсрочно изискуем, тъй като са настъпили условията, предвидени в договора за кредит, длъжникът е узнал за упражненото право, след което банката отменя едностранно обявяването на кредита за предсрочно изискуем, впоследствие отново упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и отново уведомява длъжника.
Въпросите са свързани с твърдението на А., че кредитът е станал предсрочно изискуем на 06.06.2011 г. и със становището му, че с влязлото в сила решение № 2262/30.11.2016 г. на САС по въззивно гр.д. № 3456/2016 г. било прието, че кредита бил обявен за предсрочно изискуем от банка ДСК още на 17.11.2010 г.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че разглеждането на поставените въпроси няма да доведе до промяна на крайния резултат по спора. Доводът на касатора А., че предсрочната изискуемост по ипотечния кредит е възникнал на 06.06.2011 г. е всъщност отречен с влязлото в сила решение по търговско дело № 16937/2012 г. на СГС (предмет на въззивна проверка по гр. д. № 3456/2016 г. на САС). С него въззивната инстанция, като отменила първостепенното решение, е отхвърлила установителния иск на банката, предявен по реда на чл. 422 ГПК, че А. дължи суми по същия ипотечен договор. Искът е отхвърлен, защото е прието, че кредитът не е станал предсрочно изискуем. Както е изяснено и в ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г на ОСГТК на ВКС, формираната сила на пресъдено нещо е само досежно това, че към датата на заявлението в заповедното производство – 10.08.2011 г. кредитът не е станал предсрочно изискуем. Същественото е не какво е поддържала банката в заповедното производство и по-натам в исковия процес, а какво е приел съдът и то е, че никакви действия на банката до 10.08.2011 г. не са довели валидно до предсрочна изискуемост на кредита. Недопустимо е така установеното в отношенията между насрещните страни да бъде пререшавано в друг процес, поради което недопустимо и съдът е преценявал действия на банката и на страната от преди 10.08.2011 г. във връзка с доводите на А., че предсрочната изискуемост е настъпила преди това. Това нарушение обаче не се отразява на крайния резултат по спора. Следва да се посочи, също така, че за кредиторът веднага след 10.08.2011 г. съществува възможност да уведоми длъжника отново, че счита кредита за предсрочно изискуем, включително с подаването на исковата молба по търговско дело № 16937/2012 г. на СГС или по друг начин, и тази нова дата на предсрочна изискуемост няма да бъде обхваната от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Казаното има отношение към заключението във въззивното решение, че кредиторът може да обяви настъпване на изискуемостта едва след края на съдебното дирене по предходното дело и, че в случая предсрочната изискуемост по ипотечния кредит е настъпила едва след връчване на нотариална покана на 09.05.2017 г., но няма как да промени установеното с влязлото в сила решение, че предсрочна изискуемост на кредита няма преди 10.08.2011 г., т.е. да доведе да извод, че такава е налице към 06.06.2011 г., както поддържа А.. Дори и да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение за проверка на горното заключение на въззивния съд, то няма да има за последица промяна на крайния резултат по спора. Банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по повод на което е развито след това по реда на чл. 422 ГПК и настоящото производство, на 17.05.2017 г. По-рано приключилото дело между страните (във връзка със заявлението от 10.08.2011 г.) е образувано през 2012 г., но няма надлежни доказателства, нито твърдения, че исковата молба по него е получена от А. преди 17.05.2012 г., за да може съдът евентуално да приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем преди 17.05.2012 г., а само тогава подобно заключение ще се има смисъл за възражението за погасено по давност вземане.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност, но нито касационните оплаквания, нито служебната проверка на съда установяват да е налице такъв порок на въззивното решение, че да бъде допуснато то до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя в размер на 100 лв. според вида и количеството на извършената дейност, фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 866/20.07.2021 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 772/2021 г.

ОСЪЖДА К. К. А. да заплати на Банка ДСК сумата в размер на 100 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: