Р Е Ш Е Н И Е № 52 гр. София, 02 февруари 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1697 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. С. К. и по жалби на частните обвинители и граждански ищци Д. Д. А. и А. А. М., действаща чрез своята майка и законен представител П. В. А., срещу решение на Софийски апелативен съд № 286 от 18.07.14 г, по ВНОХД № 530/14, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 118 от 7.05.2014 г, по НОХД № 1500/14. С първоинстанционната присъда подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 12.06.2013 г в [населено място], умишлено е умъртвил А. Х. М., с оглед на което и на основание чл. 115 вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на единадесет години и четири месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, със зачитане на предварителното задържане, считано от 14.06.2013 г. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на Д. Д. А. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 120 000 лв, заедно със законните последици, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 400 000 лв, както и да заплати на А. А. М., действаща чрез своята майка и законен представител П. В. А., обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 150 000 лв, заедно със законните последици, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 400 000 лв. С жалбата на подсъдимия се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наложеното наказание е завишено и оттам, явно несправедливо. С жалбата се иска да бъде смекчено наказателноправното положение на подсъдимия. С жалбата на частните обвинители и граждански ищци се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Сочи се, че е нарушен чл. 52 ЗЗД, тъй като определените обезщетения за неимуществени вреди са занижени и като такива не отговарят на критерия за справедливост. Изтъква се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като на подсъдимия се следва наказанието „лишаване от свобода” в максималния размер от 20 години, съответно редуцирано, съгласно чл. 58 а, ал. 1 НК. С жалбата се иска пререшаване на въпросите, касаещи наказателната отговорност на подсъдимия и гражданската такава, в насока, благоприятна за частните обвинители и граждански ищци. В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на частните обвинители и граждански ищци пледира за уважаване на жалбата, подадена от доверителите му. Счита, че жалбата на подсъдимия не следва да бъде уважена. Защитата пледира за уважаване на жалбата, депозирана от подсъдимия. Намира, че другата жалба е неоснователна. Подсъдимият моли да бъде намалено наложеното му наказание. Представителят на ВКП счита, че наложеното наказание не е определено в нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а по отношение на гражданската отговорност, предоставя на преценката на съда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е налице. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия като отегчаващи обстоятелства са отчетени: завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от безпричинния характер на нападението / свада при игра на карти / и от проявената упоритост при осъществяване на намерението да бъде умъртвен пострадалия / след нанасяне на удара с ножа деецът се е въоръжил с кухненски нож, който не е бил употребен благодарение намесата на св. В. /, и високата степен на обществена опасност на дееца, който е осъждан многократно. Като смекчаващо обстоятелство е взето предвид изразеното съжаление за извършеното. Правилно наказанието на подсъдимия е определено при превес на отегчаващите обстоятелства, в границата от средния размер към максималния такъв, а именно: седемнадесет години „лишаване от свобода”. Законосъобразно, това наказание е редуцирано с една трета, на основание чл. 58 а, ал. 1 НК, при което е получено наказанието единадесет години и четири месеца „лишаване от свобода”. Верен е изводът, че не са налице основания за определяне на наказанието в максималния му размер от 20 години, тъй като такова наказание не би било съответно на обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност, и би влязло в противоречие с целите по чл. 36 НК. Ето защо, искането на частните обвинители за влошаване на положението на подсъдимия е неоснователно и не може да бъде уважено. Наказанието отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, поради което се явява неоснователно и искането на подсъдимия за смекчаване на наказателноправното му положение. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Деянието покрива признаците на деликт по чл. 45 ЗЗД, в какъвто случай се дължи репариране на причинените вреди. При определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са съобразени съществувалите близки отношения между майката Д. Д. А. и нейния син, респективно, между детето А. А. М. и баща й. Верен е изводът, че на малолетната дъщеря на жертвата се следва по-високо обезщетение за вреди с оглед възрастта й и предвид обстоятелството, че малката А. е лишена завинаги от възможността да бъде отгледана и възпитана от своя баща. Справедливо е и обезщетението за вреди, присъдено на майката на починалия, която е разчитала на своя син, и която безвъзвратно е загубила неговата обич и подкрепа. Присъдените размери, съответно от 120 000 лв, в полза на майката на починалия, и 150 000 лв, в полза на детето, са справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД, поради което е неоснователно искането за тяхното завишаване. По изложените съображения, настоящата инстанция намери, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 286 от 18.07.2014 г, по ВНОХД № 530/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: