О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 903 София, 27.12.2013година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч.т.д.№ 3015/2013 година Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], Област В. Т. срещу определение № 77 от 08.05.2013 г. по в.ч.т.д.№ 127/2013 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение от 31.01.2013 г. по т.д.№ 845/2011 г. на Великотърновския окръжен съд в частта му, с която е оставено без разглеждане възражението на [фирма] при условията на евентуалност за осъждане на ищеца да върне получената от него продажна цена на имота в размер на 2 191 000 лв. и ДДС в размер на 286 175.88 лв. по договора, чието прогласяване за нищожен е предмет на предявения срещу него иск по чл.26 ЗЗД, както и възражението му за извършени в него подобрения и възражението му за задържане по чл.90, ал.1 ЗЗД. Частният жалбоподател поддържа, че определението в обжалваната част е постановено в противоречие с процесуалния закон, поради което иска касирането му, а допустимостта на касационното обжалване е обоснована с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] в отговора по чл.287, ал.1 ГПК възразява срещу допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение респективно определение да е нищожно или или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол служебно. Настоящият състав приема, че процесуалният закон не предвижда възможност за обжалване на определението, с което съдът е отказал да приеме за разглеждане възражение на ответника срещу иска. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частни жалби. Първата група съдебни актове са определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/. Втората група съдебни актове са тези, чието обжалване е предвидено изрично в закона /т. 2/. От разпоредбата на чл. 298, ал. 4 ГПК следва, че претенцията за подобрения, извършени от добросъвестен владелец на недвижим имот може да бъде заявена не само чрез насрещен иск, но и по реда на възражението срещу предявен от продавача на този имот иск за прогласяване нищожността на договора за продажба, съединен с иск по чл.34 ЗЗД за реституиране на даденото по него. Макар и да не използва изрично термина "подобрения", който замества с "право на задържане", чл. 298, ал. 4 ГПК има предвид не само акцесорната претенция по чл. 72 ЗС, но и самото материално право, по което се формира сила на пресъдено нещо. От тази специфика на възражението за подобрения обаче не следва, че отказът на съда да го приеме и да се произнесе по него в процеса подлежи на обжалване с частна жалба. Определението, с което то не се приема за разглеждане във висящото исково производство, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, образувано по първоначалния иск, нито обжалваемостта на този съдебен акт е предвидена в ГПК. Предявяването на възражение за подобрения цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред и доколкото в ГПК законодателят не е регламентирал изрична обжалваемост на определението за неприемането му с частна жалба, то не е налице процесуална възможност за инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 1 и сл. ГПК. Ако първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно заявено пред него възражение за подобрения, това процесуално нарушение може да бъде отстранено във въззивното производство по повод на жалбата срещу решението. Затова не може да бъде обоснована възможност за подаване на частна жалба срещу определението на съда, с което отказва да приеме за разглеждане и да се произнесе по възражение за подобрения и право на задържане, което налага извода, че въззивният съд се е произнесъл по недопустима частна жалба, какъвто е и постановения от него съдебен акт, което налага обжалваното определение да бъде обезсилено в посочената му част. В останалата част подадената от настоящия жалбоподател частна жалба е неоснователна. Доколкото предмет на делото е не само предявеният срещу него иск по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, но и съединеният при условията на кумулативност иск по чл.34 ЗЗД за реституиране от страните на даденото по нищожния договор, то правилно с обжалваното определение е прието, че това възражение е предмет на предявения от ищеца иск и поради това е лишено от правен интерес. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 77 от 08.05.2013 г. по в.ч.т.д.№ 127/2013 г. на Великотърновския апелативен съд в обжалваната му част. ОБЕЗСИЛВА определение № 77 от 08.05.2013 г. по в.ч.т.д.№ 127/2013 г. на Великотърновския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено определение от 31.01.2013 г. по т.д.№ 845/2011 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която са оставени без разглеждане релевираните от [фирма] по исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 и чл.34 ЗЗД възражение за извършени подобрения в недвижимия имот и възражение за право на задържане. ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: