1 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 109 гр.София, 28 февруари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Марио Първанов Членове: Маргарита Георгиева Ерик Василев като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гражданско дело № 383 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на държавата, подадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез главен юрисконсулт З. И., срещу определение № 29346 от 09.12.2016 г. по ч.гр.д № 14786/2016 г. на Софийски градски съд, с която е оставена без уважение молбата за изменение на решение от 19.04.2016 г. по гр.д. № 3303/2007 г. на Софийски районен съд, ГО, 76 състав, за извършване на съдебна делба с участието на държавата в частта му за разноските, с което на основание чл.293а ГПК (отм.), вр. с чл.60 ГПК (отм.), съдът е присъдил тя да заплати държавна такса в размер на 478 174,87 лева, съобразно стойността на дела й. В частната касационна жалба се твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна, като се поддържа, че производството се разглежда по реда на отменения Граждански процесуален кодекс и е приложима разпоредбата на чл.63, ал.4 ГПК (отм.), според която държавните учреждения са освободени от заплащане на държавна такса. В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящия изхода на делото и уточнен от настоящия състав на Върховния касационен съд въпрос, намира ли приложение разпоредбата на чл.63, ал.4 ГПК (отм.) при разглеждане на делото по реда на отменения Граждански процесуален кодекс, съгласно §2, ал.1 ПРЗ на ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по поставения въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, намерила израз в определение № 604 от 10.08.2010 г. по ч.т.д. № 249/2010 г. на ВКС, II т.о. по чл.274, ал.3 ГПК, определение № 66/18.01.2010 г. по ч.т.д. № 802/2009 г. на ВКС, I т.о., определение № 211/18.05.2010 г. по ч.гр.д. № 270/2010 г. на ВКС, II г.о., определение № 629/18.06.2009 г. по ч.гр.д. № 375/2009 г. на ВКС, III г.о. и определение № 7/16.01.2009 г. по гр.д. № 2110/2008 г. на ВКС, II г.о., постановени по реда на чл.274, ал.2 ГПК и чл.288 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима. С решение от 19.04.2016 г. по гр.д. № 3303/2007 г. на Софийски районен съд за извършване на съдебна делба, на основание чл.293а ГПК (отм.), вр.с чл.60 ГПК (отм.), държавата като съделител по делото е била осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 478 174,87 лева, съобразно стойността на дела й. В тази част решението е обжалвано с частна въззивна жалба пред Софийски градски съд, който по реда на чл.70 ГПК е оставил същата без уважение. Настоящото касационно производство е образувано по частна жалба, постъпила след 1 март 2008 г. и независимо от дадената правна квалификация на искането на държавата за изменение на решението по извършване на съдебна делба в частта му за разноските, по аргумент от §2, ал.11 на ПРЗ на ГПК, частна касационна жалба следва да бъде разгледана по реда на чл.274, ал.3 ГПК, във връзка с чл.248 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следните съображения: В определение № 604/10.08.2010 г. по ч.т.д. № 249/2010 г. на Върховния касационен съд, II т.о., постановено по чл.274, ал.3 ГПК се приема, че разпоредбата на §2, ал.1 ПЗР на ГПК урежда разглеждането на делата по искови молби постъпили до 01.03.2008 г. да се извършва по реда на отменения ГПК както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, а по отношение на въззивните жалби намира приложение разпоредбата на чл.63, ал.4 ГПК (отм.), а не на чл.84, ал.1 ГПК. В тази връзка, приложената към частната касационна жалба съдебна практика на Върховния касационен съд по чл.274, ал.2 и чл.288 ГПК е относима към разглежданата хипотеза, доколкото в нея е дадено принципно решение на въпроса за дължимата държавна такса по производства, за които се прилага отмененият процесуален ред, но не обоснова соченото основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Предвид на дадения отговор на въпроса в задължителната за съдилищата практика на Върховния касационен съд по чл.274, ал.3 ГПК, съображенията на въззивната инстанция, че разпоредбата на чл.64, ал.4 ГПК (отм.) не намира приложение, доколкото същата представлява заварен закон по смисъла на § 3, ал.1 ПЗР на КРБ, не могат да бъдат споделени, тъй като правата и задълженията на гражданите да плащат държавни такси и освобождаването им от внасяне, се уреждат със закон, според изричната разпоредбата на чл.60, ал.1 КРБ. В този смисъл, е незаконосъобразен направеният от въззивната инстанция извод, че държавата дължи държавна такса при разглеждане на делото по реда на отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г., съгласно §2, ал.1 ПРЗ на ГПК, независимо от разпоредбата на чл.63, ал.4 ГПК (отм.). Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя изцяло формираната задължителна практика, според която по отношение на неприключилите граждански производства по искови молби, които са постъпили до 1 март 2008 г., се прилага отменения процесуален ред и правилото на чл.63, ал.4 ГПК (отм.). От данните по делото е видно, че производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба за делба, подадена преди 1 март 2008 г., поради което съгласно §2, ал.1 ПРЗ на ГПК е приложима разпоредбата на чл.64, ал.4 ГПК (отм.), т.е. държавата като съделител не дължи държавна такса. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 29346 от 09.12.2016 г. по ч.гр.д № 14786/2016 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ изцяло определение № 29346 от 09.12.2016 г. по ч.гр.д № 14786/2016 г. на Софийски градски съд и вместо това: ИЗМЕНЯ решение от 19.04.2016 г., постановено по гр.д. № 3303/2007 г. на Софийски районен съд, ГО, 76 състав в частта му за разноските като го отменя в частта, в която държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е осъдена да заплати държавна такса по сметка на Софийски районен съд в размер на сумата от 478 174,87 (четиристотин седемдесет и осем хиляди сто седемдесет и четири лева, осемдесет и седем стотинки) лева, на основание чл.293а ГПК (отм.), вр. с чл.60 ГПК (отм.). Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.