Р Е Ш Е Н И Е     № 530   София, 11 януари 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 612/2009 година На основание чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият В. С. В. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 84 от 25.05.2009 г., постановено по ВНОХД № 94/09 г. от Окръжен съд - Габрово, с което е потвърдена първоинстанционната присъда № 113 от 03.04.2009 г. по НОХД № 104/09 г. на Районен съд - С. Искането за възобновяване се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 3 от НПК. Искането се поддържа от процесуален представител, назначен по реда на чл. 94, ал.3 от НПК, а от осъдения В. е постъпила писмена защита. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. По силата на проверяваните съдебни актове подсъдимият В е бил признат за виновен в това, че на 01.05.2008 г., при условията на опасен рецидив, чрез използване на технически средства е направил опит да отнеме чужда движима вещ – желязо-решетъчен стълб от електропровод, собственост на “Хидромелиорации – С. ” Е. с намерение да го присвои – престъпление по чл. 196, ал.1 ,т. 2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 29 и чл. 18, ал.1 от НК. Наложеното наказание е една година и четири месеца лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. Осъденият В. е бил признат за невинен и оправдан по отношение обвинението – деянието да е извършено “при предварителен сговор” с Н. К. І. Изводимо от съдържанието на искането и писмената защита, получена от ВКС – вх. № 1802/23.11.2009 г., доводите, представени в подкрепа на оспорването се свеждат до нарушение на материалния закон, изразило се в неправилната, според осъдения, квалификация на кражбата като довършена, което от своя страна е довело и до определянето на явно несправедливо наказание. Искането за възобновяване е неоснователно. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на глава XXVІІ и конкретно чл. 372, ал.4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Осъденият В. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първата инстанция, след като е направила констатацията, че направеното самопризнание намира подкрепа в доказателствата по делото е обявила, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и самопризнанието на подсъдимия и е разгледала делото в посочената диференцирана процедура. Известно е, че признаването на фактите, с оглед приложението на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, обхваща всички факти, описани в обвинителния акт, както и че съгласно чл. 373, ал.3 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Последното, разбира се, не освобождава съдът от задължението да направи оценка на признатите факти и съответно да вземе решение – извършено ли е деяние, съставлява ли то престъпление и каква е неговата правна квалификация. Тази оценка се извършва в рамките на фактите, приети с обвинителния акт и признати от подсъдимия. Именно това е сторил и първостепенният съд, като е оправдал и двамата подсъдими да са извършили деянието при наличието на квалифициращия признак по чл. 195, ал.1, т. 5 от НК, тъй като не са били налице факти, обуславящи наличието на “предварителен сговор”. Тук е мястото да се посочи, че отпадането на квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал.1, т. 5 от НК не лишава от възможност кражбата да се квалифицира като извършена при обикновено съучастие по чл. 20, ал.2 от НК, но този пропуск на не може да бъде отстранен по искането за възобновяване от осъдения. По повод конкретното възражение, направено в искането, за нарушение на материалния закон – то достатъчно е да се препрати към самия обвинителен акт и съдебните актове, за да се види неговата неоснователност, защото отговорността на осъдения е ангажирана за опит към кражба по смисъла на чл. 18, ал.1 от НК. Последното лишава и от основателност възраженията за явната несправедливост на наложеното наказание, направени в тази връзка. Възраженията са неоснователни и в друг техен аспект, поддържан от процесуалния представител – че с оглед минималния приноса на осъдения В. в извършеното престъпление, наказанието е несправедливо. Безспорно е по делото, че другият подсъдим К. има по -активна роля в подготовката и организацията за осъществяване на престъпното посегателство. Това, само по себе си, не означава, че наложеното наказание на осъдения В. е явно несправедливо, като конкретното му участие в причинителската деятелност е точно преценено и е в основата на решението на съдебните инстанции да определят санкцията в по-нисък размер, от тази, определена за К. С основание при индивидуализацията на наказанието, предходните инстанции са акцентирали върху съдебната биография на осъдения (извън осъжданията, необходими за квалификацията “опасен рецидив”), а същата не носи положителна характеристика за неговата личност, тъй като е наситена с осъдителни съдебни актове за деяния от същия вид. Предвид на изложеното върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. С. В. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 84/25.05.2009 г., постановено по ВНОХД № 94/2009 г. от Окръжен съд - Габрово, с което е потвърдена първоинстанционната присъда № 113/03.04.2009 г. по НОХД № 104/09 г. на Районен съд - С.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.