5 Р Е Ш Е Н И Е № 204 София, 13 ноември 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 895 по описа за 2019 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура-Пловдив против решение № 134 от 03.07.2019 г., постановено по внохд № 1/19 г. на Апелативния съд-Пловдив. Възразява се наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК и се иска връщане на делото за увеличаване на наказанията на подсъдимия А. В. Ш.. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият и защитата му – адв.А. А., не намират основание за удовлетворяване искането на прокурора. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 1470/18 г. Окръжният съд-Пловдив осъдил подс.Ш. за две престъпления – за деяние, извършено на 20.04.2018 г. на основание чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, чл.29, ал.1, б.”а” и чл.54 от НК на 10 години лишаване от свобода и за деяние, извършено на 21.04.2018 г. на основание чл.249, ал.1 и чл.54 от НК на 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева. На основание чл.23, ал.1 от НК ПОС определил едно общо наказание, а именно 10 години лишаване от свобода, като по реда на чл.23, ал.3 от НК присъединил към определеното общо наказание изцяло наказанието глоба в размер на 100 лева. Съдът постановил наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим, а на основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 08.05.2018 г. до влизане на присъдата в сила. С оспореното решение, във въззивно производство, образувано по жалба на подсъдимия, ПАС изменил присъдата, като намалил наложените му наказания, както следва: за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 от НК от 10 на 5 години лишаване от свобода, а за престъплението по чл.249, ал.1 от НК от 3 на 2 години лишаване от свобода; намалил съответно общото наказание, определено по реда на чл.23, ал.1 от НК от 10 на 5 години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Най-напред трябва да се вземе отношение по това, че претендираните касационни основания могат да бъдат изрично посочени в жалбата и/или протеста, но могат и да следват от изложените от подателя им съображения. В настоящият случай прокурорът е ангажирал основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, но от заявеното от него следва, че той претендира, освен явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания и това, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с мотивите на съдебния акт. Поддържа се, че мотивите на ПАС разкриват вътрешно противоречие между съображенията му по оценка на доказателствата предопределящи изводите по фактите и съображенията му по оценката на част от същите, но вече свързано с индивидуализацията на наказанията. При изложеното ВКС прие, че е сезиран надлежно от прокурора относно основанията по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК. Протестът е основателен. Възражението за наличието на първо посоченото основание е основателно. Налице е твърдяното от прокурора противоречие в мотивите на въззивното решение. За да приеме за установени фактическите положения, отразени в мотивите на въззивното решение, с малка промяна в сравнение с приетите от първостепенния съд, ПАС подробно е анализирал всички елементи от доказателствената съвкупност, в това число и обясненията на подсъдимия. Първите съображения, на които прокурорът е поставил акцент (тези по доказателствата, свързано с фактите, приети за установени), значително подробни и конкретизирани (изложени на л.6, л.12, л.14-17), указват, че съдът е приел за недостоверни обясненията на подсъдимия в частите за случайно намиране на вещите на пострадалия и непреднамерено ползване на чуждия платежен документ – въпроси все от кръга на тези по чл.102 от НПК. По-нататък обаче, при извеждането на обстоятелствата, които смекчават отговорността на дееца, същият съд е отчел като такова по характер обстоятелство частичното признание на вината, депозирането на обяснения, които допринасят за разкриване на обективната истина по делото (виж л.23). Очевидно е налице противоречие и не само. Съдът не се е ангажирал да посочи с коя част на кои обяснения, доколкото са налице няколко такива от страна на подсъдимия, той е допринесъл за разкриването и на кои обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. А това е наложително, щом ПАС е приел, че тъкмо това смекчава отговорността на подсъдимия. В последният случай сме изправени пред декларативност, която е недопустима за мотивите на съдебния акт. Независимо от изложеното дотук, основателно е и възражението за явна несправедливост на наложеното наказание, макар и не по всички изложени в протеста съображения. Определянето на наказания на подсъдимия в размер на предвидения от закона минимум не е защитено убедително от съда. Съображенията на съда, свързани с ниската стойност на предмета на грабежа и на закупената стока от подсъдимия посредством чуждия платежен документ, доброволното връщане на част от отнетото при грабежа и интензитета на принудата, не се възприемат от настоящия състав на ВКС и търпят критика. Първите две обстоятелства не са съществен фактор в комплекса обстоятелства относими към обема на отговорността на дееца, доколкото подсъдимият е отнел и ползвал всичко, което към този момент пострадалия е притежавал. Друг е въпросът, че минимално необходимото за съставомерност по члв.249, ал.1 от НК е само ползването на чуждия платежен документ, а за тази по чл.199, ал.1 от НК – установяването на фактическа власт върху отнетите вещи. По идентичен начин стоят нещата и с принудата ползвана от подсъдимия за преодоляване съпротивата на пострадалия. ПАС е приел, че след нанесения единствен удар в тилната част на главата, пострадалият е паднал на земята, изпуснал чантата си, от която са изпаднали намиращите се в нея предмети, включително портфейла с парите и документите. Иначе казано интензитета на нанесения единствен удар е значителен щом е повалил пострадалия на земята и достатъчен за постигане на преследваната от дееца цел – безпрепятствено установяване на фактическа власт върху вещи на същия. Що се отнася до връщането на част от отнетото, ПАС е игнорирал конкретните обстоятелства и причини, поради които подсъдимият е сторил това. Предвид утежненото съдебно минало на подсъдимия (извън това от значение за съставомерността по чл.199, ал.1, т.4 от НК), съдът по същество не е съобразил, че макар и с давност назад той е търпял ефективно многократно наказания лишаване от свобода, в това число и такова в размер на четири години и те не са внесли коректив в поведението му. Водим от изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 134 от 03.07.2019 г., постановено по внохд № 1/19 г. на Апелативния съд-Пловдив и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: