Р Е Ш Е Н И Е № 94 София, 11.05.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кристина Павлова и с участието на прокурора Петър Долапчиев, разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 279 за 2018 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения И. В. Д. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 17.02.2017 г. присъда № 8 от 01.02.2017 г., по н.о.х.д. № 1299/ 2016 г., по описа на Сливенски районен съд, VІІ наказателен състав и връщане на делото за ново разглеждане. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване, поради неучастие на осъдения И. В. Д. в съдебното производството и отсъствието му от страната за работа в Кралство Испания. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Д. и неговият служебен защитник адвокат М. К. поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно преследване, лично е участвал в първото по делото съдебно заседание и е бил уведомен за следващото, като с поведението си се е отказал от личното си участие в наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 8 от 01.02.2017 г. по н.о.х.д. № 1299/ 2016 г. Сливенският районен съд, VІІ наказателен състав признал осъдения И. В. Д. за виновен в това, че в периода от месец март 2013 г. до месец юли 2016 г. , в [населено място], в условията на повторност, след като бил осъден с влязло в сила съдебно решение № 251/13.03.2008 г. по гр.д. № 5660/2007 г. на Сливенски районен съд да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря Н. И. Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 40.4 месечни вноски, на стойност 4 040 лв., поради което и на основание чл. 183 ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказания от шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, както и наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на препис от присъдата на таблото в кметството на [населено място], [община], за срок от един месец. Присъдата не е била обжалвана и протестирана, поради което е влязла в сила на 17.02.2017 г. Искането на осъдения И. В. Д. е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт. Разгледано по същество искането на осъдения е неоснователно. Досъдебното производство е проведено с личното участие на осъдения И. Д.. Привлечен е в качеството му на обвиняем на 14.07.2016 г., а обвинението му е предявено лично на 20.07.2016 г. Взета е мярка за неотклонение подписка. Впоследствие обвинението е било конкретизирано и отново предявено лично на 10.08.2016 г. По внесен обвинителен акт е образувано съдебното производство по н.о.х.д. № 1299/ 2016 г., по описа на Сливенски районен съд VІІ наказателен състав. В първото по делото съдебно заседание на 24.10.2016 г. подсъдимият Д. се явил, но производството било отложено по негова лична молба за участие на защитник. На следващите заседания подсъдимият не се явил и на 01.02.2017 г. делото било решено в негово отсъствие и при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК. Изложените обстоятелства не съдържат предвидените в чл. 423, ал. 1 от НПК основания за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият Д. се е укрил и по този начин сам се е отказал от упражняването на предоставените му по закон права. Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден е възможно, ако той не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и поради това не е участвал в него. В конкретния случай осъденият Д. е знаел за повдигнатото обвинение, привлечен е към наказателна отговорност, получил е препис от обвинителния акт и е участвал лично в съдебното производство. Не е взел участие само в последното съдебно заседание, когато са боили проверени доказателствата, изслушани са съдебните прения и е постановена присъдата. Не са налице законовите основания за възобновяване на приключилото пред Сливенски районен съд наказателно производство. Направеното от осъдения Д. искане за възобновяване е неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. В. Д. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 1299/ 2016 г., по описа на Сливенски районен съд, VІІ наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.