РЕШЕНИИЕ № 352/2014 г. София, 15.01.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева и с участието на прокурора Раева изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1280/12 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К., със седалище в [населено място], чрез пълномощниците й-главни инспектори Д. О. и П. К. срещу решение № 1120 от 2.7.2012 г по гр.дело № 3225/11 г на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, с което е отменено решение № 303/1.6.11 г по гр.дело № 708/2010 г на Софийски окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което искането на К., за отнемане от О. Г. на етаж от масивна жилищна сграда в [населено място] и товарен автомобил марка „М.” и за отнемане от В. О. Г. на етаж от масивна жилищна сграда в [населено място] е отхвърлено като неоснователно.С въззивното решение е потвърдено това на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането за отнемане в полза на държавата на парични суми по банкови сметки ; парични суми, представляващи равностойността на бракувани автомобили и ремарке и парична сума от продажба на товарен автомобил ; както и искането за отнемане от Г. Г. на двустаен апартамент в [населено място]. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Ответниците по касация О. Й. Г., Г. О. Г. и В. О. Г. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Подържат, че същата е неоснователна, а обжалваното решение–правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Предявените искове са с правно основание чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД. Със споразумение по н.о.х.д.№ 39/2009 г по описа на Районен съд, [населено място] Й. Г. се е признал за виновен за това, че на 19.7.2008 г, около 15, 20 часа, на територията на [община], обл.София, по пътя за [населено място], без надлежно позволително, с товарен автомобил марка „М.” модел ., с рег. [рег.номер на МПС] -негова собственост е извозил от горския фонд четири пространствени кубически метра дърва за огрев от дъб и елша на стойност 220 лв, като случаят е маловажен.Прието е, че извършеното от О. Й. Г. е престъпление по чл.235 ал.6 вр.чл.1 от НК като му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. С решение № 303 от 1.6.2011 г, по гр.дело № 708/2010 г Софийски окръжен съд, Гражданско отделение е постановил отнемане в полза на държавата на основание чл.28 вр.чл.4 ал.1 на имущество на стойност 98 141 лв, както следва : от О. Й. Г.-товарен автомобил марка „М.”, модел ., с рег. [рег.номер на МПС] , на придобивна стойност 7 200 лв, както и етаж от построената масивна жилищна сграда в УПИ в кв.166 по плана на [населено място], [улица], без мястото, върху което е построена ; постановил е отнемане в полза на държавата от В. О. Г. на етаж от построената масива жилищна сграда в дворно място от 682 кв.м, находяща се в същия УПИ като искането за отнемане в полза на държавата на парични суми по банкови сметки, парични суми, представляващи равностойността на бракувани автомобили и ремарке и парична сума от продажба на товарен автомобил, както и за отнемане от Г. Г. на двустаен апартамент в [населено място] е отхвърлено като неоснователно. С въззивното решение е отменено това на Софийски окръжен съд и е отхвърлено искането по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД. Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част. За да постанови обжалваното решение въззивният съд се е позовал на две обстоятелства- осъдителната присъда спрямо ответника О. Г. от 16.2.2009 г е за извършено от него престъпление, от посочените в чл.3 ал.1 от закона, за което престъпление е въведена наказателна отговорност с влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на НК от 12.9.2006 г, а имуществото чието отнемане се претендира-недвижими имоти, моторни превозни средства и част от парични суми по банковите сметки са придобити преди тази дата, а другата част от сумите по банковите сметки нямат значителна стойност.Решаващият извод на въззивния съд е, че липсва причинна връзка между придобитото имущество и престъплението, за което е осъден ответника О. Г.. По въпросите, по който е допуснато касационното обжалване. С определение № 646/20.5.2013 г по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради противоречието му с решение по гр.дело № 863/2010 г на ВКС, Трето ГО и решение по гр.дело № 875/10 на Четвърто ГО по въпроса : за да бъде уважен иска по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД следва ли да е налице пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, установена с влязъл съдебен акт-основание по чл.280 ал.1 т.1 т. от ГПК и 2/ подлежи ли на отнемане по този ред имущество, придобито преди приемане на наказателната отговорност за престъпление, предвидено в чл.3 ал.1 от закона-основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Първият от повдигнатите въпроси относно необходимостта да се изследва връзката между престъпната дейност и имуществото, предмет на искането за отнемане е разрешен от въззивния съд в съответствие с Тълкувателно решение № 7 от 30.6.2014 г на ВКС по тълк.дело № 7/13 г на ОСГК, с което е прието, че основателността на иска по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД /отм/ се предпоставя от наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност по чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД /отм/ и придобиването на имуществото.В съответствие със задължителната съдебна практика въззивният съд е обосновал извод, че неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото не може да замести основателното предположение за връзка с престъпната дейност.В случая придобиването на имуществото от ответника предхожда приемането на наказателната отговорност за престъплението за което е осъден, поради което липса пряко или косвено опосредяване посоченото имущество с престъпната дейност, поради което искът по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД /отм/ не може да бъде приет за основателен. Същите съображения важат и за поставения от касатора въпрос дали придобиването на имущество, което предхожда приемането на наказателната отговорност за престъплението, за което е осъден ответника е изключено от действието на ЗОПДИППД. Отговорът на този въпрос е положителен. Недопустимо е отнемането на имущество, придобито преди едно деяние да стане съставомерно.Да бъде прието обратното би означавало дейността да бъде обявена за престъпление със задна дата, което е в противоречие с разпоредбите на чл.2 ал.1 от НК.Гражданският съд, разглеждащ искането по чл.28 от ЗОПДИППД не може да преценява дали извършваната от едно лице дейност покрива съставите на друго престъпление, извън посоченото в присъдата, тъй като това е извън неговата компетентност. По основателността на касационната жалба. Решението на Софийски апелативен съд е правилно. Същественото в случая е, че твърдяната пряка или косвена причинна връзка не може да се предположи логически с оглед конкретните обстоятелства. По силата на постигнатото споразумение О. Г. е признат за виновен за престъпление по чл.235 ал.6 вр.ал.1 от НК, което е предвидено в разпоредбата на чл.3 ал.1 т.13 от ЗОПДИППД като такова, въз основа на което могат да се предприемат действия по отнемане на имуществото. Съгласно чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда, което е достатъчно основание по смисъла на чл.27 ал.2 от ЗОПДИППД за предявяване на искане по чл.28 вр.чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД срещу признатото за виновно лице.Сама по себе си обаче влязлата в сила присъда не е достатъчна за да бъде уважено направеното искане по чл.28 от ЗОПДИППД. Съгласно чл.1 ал.1 предмет на закона е отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, а съгласно чл.2 целите му са предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност.За да се уважи искането не е достатъчно само да се установи, че дадено лице е придобило имущество на значителна стойност, както и липсата на законен източник за това придобиване.За да бъде уважено направеното искане следва да бъдат установени факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, така както е конкретизирана с влязлата в сила присъда.Дефиницията на престъпна дейност е дадена в разпоредбата на пар.1 т.3 от Допълнителните разпоредби към ЗОПДИППД и е дейност, която осъществява състава на някое от престъпленията по чл.3 ал.1 от същия закон.Извършеното от О. Г. престъпление по чл.235 от НК е предвидено в разпоредбата на чл.3 ал.1 т.13 от ЗОПДИППД, но деянието е такова по чл.235 ал.6 от НК.Тази норма е частен случай на престъплението, предвидено в чл.235 ал.1 от НК, съгласно което „ който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета, сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета… се наказва с глоба от 1000 до 20 000 лв.” В този вид разпоредбата на чл.235 ал.1 от НК съществува от влизане в сила на ЗИДНК /обн.ДВ бр.75 от 12.9.2006 г, от когато за първи път се предвижда наказателна отговорност за престъпление по чл.235 ал.1 от НК, когато е налице маловажен случай. Следователно деянието е станало съставомерно след влизане в сила на посоченото изменение на НК, считано от 13.10.2006 г, затова едва след тази дата извършваната от Г. дейност би могла да се счита за престъпна и за нея да се търси наказателната отговорност. Преди този момент дейността не е представлявала престъпление по смисъла на НК и затова гражданско правната санкция е неприложима, дори да е установено имущество на значителна стойност, за което не е установен законен източник на доходи.Следователно дори преди изменението на чл.235 ал.1/обн.ДВ бр.75/12.9.2006 г/ ответникът да е осъществявал същата дейност, след като с нея не са били причинени немаловажни вреди и тя е представлявала маловажен случай, деянието не е било престъпление. Притежаваното от О. Г. недвижимо имущество-дворно място е придобито с нотариален акт № , т., дело № г, а съществуващата в него двуетажна къща е изградена в периода 1998-2000 , апартамента в [населено място] е придобит с нотариален акт № , т., дело № от г.Касае за имущество придобито преди 13.10.2006 г, което не подлежи на отнемане, тъй като не е установено да е резултат от дейност, която има характера на престъпна такава.Същото се отнася и до придобитите от Г. движими вещи-три леки автомобила, придобити преди 13.10.2006 г, както и сумите получени в резултат от разпореждане с тях, както и сумите постъпили по картова сметка преди тази дата, дори и тези след посочената дата, тъй като същите не представляват имущество на значителна стойност по смисъла на пар.1 т.2 от ДРЗОПДИППД. При това положение касационната жалба се явява неоснователна, а въззивното решение-правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.2 от ГПК, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 1120 от 2.7.2012 г по гр.дело № 3225/11 г на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.