3 Р Е Ш Е Н И Е № 98 София, 21.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА С. БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 952/2010 година. Производство на касационно обжалване по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 1081/2009 г. в частта, с която е постановено отхвърляне на иск за сумата 5418 лв., с определение от 10. 1. 2011 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационният съд е установил, че в отклонение на закона, въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси за доказателствената стойност на признанието на факти и признанието на иск, не е съобразил преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК и ограничителния принцип по чл. 269, предл. второ ГПК. Прието е, че по тези въпроси, регламентирани в ГПК от 1. 3. 2008 г., следва да се създаде съдебна практика на касационния съд. При касационната проверка се установи следното: Червенобрежкият районен съд с решение по гр. д. № 130/2008 г. е осъдил ЗК „К. 95”,[населено място] да заплати на З. „И. - 93”,[населено място] сумата 5418 лв. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като отхвърлил иска за разликата до предявения размер 5773 лв., и да заплати сумата 610.92 лв. разноски по делото. С решението е отхвърлен насрещният иск на ЗК „К. 95 срещу З. „И. – 93” за сумата 1500 лв. Плевенският окръжен съд с решение от 19. 2. 2010 г. по гр. д. № 1081/2009 г. е потвърдил решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен насрещният иск, отменил решението в частта, с която е уважен основният иск и с решение по същество отхвърлил иска на З. „И. – 93” за сумата 5418 лв.. Въззивният съд е констатирал, че от доказателствата по делото е видно единствено наличието на неуредени имуществени взаимоотношения между кооперациите, страни по делото, но не се доказва кооперацията – ответник да има валидно облигационно задължение към ищеца за сумата 5418 лв. Изводите и решението на въззивния съд са неправилни, постановени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на решението по чл. 293, ал. 2 ГПК. Исковата молба на З. „И. – 93” съдържа изложение на обстоятелствата на които се основава искът – чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Посочено е, че с решение на двете кооперации, страни по делото, и още една кооперация, е взето решение за продажба на тютюнева сушилня, за разпределение на сумата, получена от продажбата между трите кооперации съобразно процента им на собственост, който за З. „И. – 95” е 55.5% и от получената чиста сума от продажбата 21 213 лв. се равнява на 11773 лв.. Посочено е, че З. „И. – 95” е получила с разходен касов ордер 6000 лв., част от дължимата сума, но ответникът не му е предал останалата част от сумата в размер на 5773 лв.. Посочените обстоятелства са удостоверени с писмени докозателства. В първоинстанционното производство ответникът е представил писмен отговор по чл. 131 ГПК, с който е признал основателността на иска до размер на сумата 3918 лв. и оспорил иска за сумата 1855 лв., от които 355 лв. платени на ищеца с разходни касови ордери, а 1500 лв. – задължение на ищеца към ответника по насрещно вземане на последния. За това вземане от 1500 лв. ответната кооперация „К. 95” е предявила насрещен иск. Отчитайки тези волеизявления на страните по предмета на спора, първоинстанционният съд, с доклада си по чл. 146 ГПК е обявил като признати от страните, правата на ищеца и обстоятелствата за договорно правоотношение от продажбата на тютюнева сушилня, а за нуждаещи се от доказване – размера на дължимите суми. Така съдът е определил подлежащите на доказване спорни факти – чл. 153 ГПК. До приключване на първоинстанционното производство, с въззивната жалба и в хода на производството пред въззивния съд, ответникът ЗК „К. 95” е поддържал изцяло първоначалното си становище, че дължи на ищеца сумата 3918 лв., която се получава след приспадане от сумата 5418 лв. на сумата 1500 лв., дължими от З. „ И. – 93” по насрещния иск на ЗК „К. – 95”. При тези данни по делото, въззивният съд необосновано е приложил чл. 175 ГПК, като е приел, че признанието на ответника за основателност на иска в размер на сумата 3918 лв. е без правно значение. Точна е констатацията на съда, че това не е признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, защото първоинстанционното решение не е постановено по този ред, но е неточно становището, че признанието на обстоятелствата, на които се основава първоначалният иск, не следва да бъде зачетено. Законът дава възможност на съда да преценява това признание с оглед на всички обстоятелства по делото, но в случая съдът не е изложил съображения, че останалите обстоятелства по делото опровергават признанието. Преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, т. е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет. По настоящото дело, ответникът ЗК „К. 95” не е посочил и не се е позовал на обстоятелства, касаещи основателността на първоначалния иск, не е представил доказателства, различни от представените от ищеца, а с последователно поддържаното в двете инстанции становище, че дължи на ищеца сумата 3918 лв. от продажбата на тютюнева сушилня, фактически не е включил в предмета на спора по началния иск, други обстоятелства и други доказателства, които да обосноват извода на решаващия съд за неоснователност на този иск. В този смисъл, преценката на въззивния съд за съществуващи между страните други неуредени имуществени взаимоотношения, които сочат на неоснователност на претенцията на З. „ И. – 93”, е необоснована, формирана в нарушение на процесуалните принципи. Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни. Допуснато е нарушение и на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК, че във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, съответно въззивният съд да се позовава на обстоятелства, незаявени от страните, и на ограничителния принцип по чл. 269 ГПК, че въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Правилото на чл. 269 ГПК охранява интересите на ответната страна по жалбата, в случая З. „ И. – 93”, която ограничава защитата си до предмета на обжалване. По изложените съображения следва да бъде отменено въззивното решение, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводственитие правила, и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови решение по същество от касационния съд. От писмените доказателства по делото, представени с исковата молба, неоспорени от ответника, следва че З. „ И. – 93” има право да получи 11773 лв. от сумата, получена от продажбата на тютюнева сушилня и е получила само част от тази сума в размер на 6355 по приложени към делото 4 бр. разходни касови ордери. Следва, че ответната кооперация дължи на ищеца останалата сума в размер на 5418 лв.. Неоснователно е твърдяното от ответника ЗК „К. 95” прихващане със сумата 1500 лв. по тяхно вземане спрямо З. „ И. – 93”, тъй-като насрещният иск за това вземане е отхвърлен с влязло в сила решение. Следва да се присъдят разноските, направени от ищеца. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 19. 2. 2010 г. по гр. д. № 1081/2009 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на З. „ И. – 93” за сумата 5418 лв. и ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК „К. 95”,[населено място] да заплати на З. „ И. – 93”,[населено място] сумата 5418 / пет хиляди четиристотин и осемнадесет/лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска на 18. 4. 2008 г. до окончателното изплащане на сумата и да заплати сумата 741 /седемстотин четиридесет и един/ лева разноски по делото, направени от З. „ И. – 93” пред трите инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: