Р Е Ш Е Н И Е № 8 София, 17 януари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети януари 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретаря ............Р. ВИДЕНОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........А. ГЕБРЕВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 2946/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по молба на осъдения В. С. А. с искане за възобновяване на въззивното производство по ВНОХД № 503/2011 г., по което е било постановено решение № 187 от 19.10.2011 г. от Пазарджишкия окръжен съд , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда № 175, постановена от Пазарджишкия районен съд на 11.07.2011 г. по НОХД № 1258/2011 г., подс. А. e бил признат за виновен за това, че на 25.02.2011 г. в [населено място], на [улица] чрез разтушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужда движима вещ – 10 лв., от владението на Й. З. С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на осн. чл. 196 ал.1 т.2 пр.2 вр.чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. А и б. Б от НК вр. чл. 58 а ал.1 от НК го е осъдил да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на три години и четири месеца, което да бъде изтърпяно при строг режим. В молбата за възобновяване се релевира довод по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК - допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно тълкуване на доказателствата, както и явна несправедливост на наложеното наказание /чл. 348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК/. Прави се искане за възобновяване на делото и облекчаване на наказателноправното положение на осъдения чрез намаляване на наложеното му наказание. Пред касационната инстанция защитата на осъдения А. поддържа искането, като счита, че по делото е налице друго основание за възобновяване на производството – това по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, предвид обстоятелството, че се касае до неправилно приложение на материалния закон с осъждането на А. за престъпление кражба „чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот”, доказателства за което липсвали по делото. Прави искане за оправдаване на осъдения по обвинението за това квалифициращо обстоятелство, за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и за намаляване на наказанието съответно на изменената квалификация. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като при разглеждането на делото не са допуснати никакви процесуални нарушения, то е разгледано по реда на Глава двадесет и седма от НПК и материалният закон е бил приложен правилно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, установи следното: Искането е допустимо, тъй като поради липсата на възможност за касационно обжалване на въззивното решение присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение – 19.10.2011 г. Искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено в изискуемия се 6 месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, същото е неоснователно. 1. По отношение на твърдението в него за нарушение на процесуалните норми по анализ на доказателствата и допълнението за нарушение на материалния закон, направено в съдебно заседание. ВКС следва да посочи на осъдения и неговата защита, че искането за възобновяване принципно се разглежда само по отношение на наведените в него доводи, сред които не е нарушението на материалния закон. Доколкото обаче доводът за процесуални нарушения при анализа на доказателствата и доводът за неправилно приложен материален закон вследствие на първото нарушение ще бъдат разгледани едновременно в настоящето производство, не съществува пречка касационният съд да се произнесе и по твърдението за нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Първоинстанцинното производство по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т.2 от НПК. Преди да започне първоинстанционното съдебно следствие по общия ред в присъствие на служебния защитник на подс. А., с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил за тях да не се събират доказателства. На тази основа първоинстанционният съд, след като е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл. 372 ал.4 вр. чл. 373 ал.2 от НПК. Това решение е било израз на неговото суверенно право, признато му от закона, да определи реда на разглеждане на делото, и то не би могло да бъде контролирано от по-горните инстанции, стига при разглеждане на делото по този ред да не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В случая първоинстанционният съд е извършил процесуално издържано една от предвидените в НПК диференцирани процедури , а именно – тази по чл. 371 т.2 от НПК , като правилно е приел, че са били налице предпоставките на чл. 372 ал.4 от НПК – самопризнанията на подс. А. се потвърждават от събраните на досъдебното производство доказателства, сред които са протоколът за оглед на местопрестъплението и фотоалбум съм него, както и заключението на дактилоскопната експертиза, установяващо следа, оставена от подсъдимия върху найлонова торбичка, намерена върху легло в стаята, обитавана от пострадалата. Оценени като кореспондиращи със самопризнанията на подсъдимия са били и показанията на св. К., която го е заварила на местопрестъплението при неговото напускане. По този начин първоинстанционният съд не е подходил към провеждане на „съкратено съдебно следствие” по чл. 373 ал.2 от НПК необосновано, а е подкрепил решението си с мотиви, почиващи на доказателствената съвкупност по делото. ВКС не констатира Пазарджишкия РС да е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел с присъдата си фактите, отразени в обвинителния акт, от чийто рамки той не се е отклонил. От обвинителния акт е видно, че подс. А. е бил обвинен в това, че е проникнал в стаята, от която е извършил кражбата като „дръпнал и изкъртил” противокомарната мрежа на един от прозорците на първия етаж. Очевидно, правейки изявление, че признава фактите по обвинителния акт, подсъдимият е признал и начина, по който е станало възможно проникването в стаята. Те обаче не са били приети за установени само върху признанията му, а първоинстанционният съд е направил това , едва след като е установил, че те се установяват и от други доказателствени средства – протоколът за оглед, в който е отразено обстоятелството, че противокомарната мрежа е намерена „със стърчащи от дървената й рамка пирони”, показанията на пострадалата относно състоянието на мрежата -„беше я изкъртил”, както и на св. К. – „мрежата е изкъртена навънка”. По същество, макар и да не е оспорил фактите по обвинителния акт, осъденият А. чрез защитника си навежда доводи за несъгласие с изводите на съдебните инстанции за наличие на квалифициращото обстоятелство по чл. 195 ал.1 т.3 от НК. В изследване на този негов довод касационният съд не установи да е било прието за установено обстоятелство, касаещо правилното приложение на материалния закон, без съдебните инстанции да са се уверили в това, че самопризнанието на този факт, съдържащ се в обвинителния акт, се потвърждава от други доказателства по делото. Не е налице каквото и да е нарушение, което по някакъв начин да е нарушило правото на защита на осъдения и той да е бил признат за виновен в извършването на престъпление, за което не са съществували други доказателства освен неговите признания. Той е съзнавал смисъла на направените от него признания на фактите, съдържащи се в обвинителния акт, и че това признание е направил напълно доброволно. Признанието на фактите с оглед приложението на процедурата по чл. 371 т.2 вр. чл. 372 ал.4 вр. чл. 373 ал.2 и ал.3 от НПК обхваща всички факти, описани в обвинителния акт – обективни и субективни. След като съдът не може да установи, че волята на подсъдимия да ги признае в тяхната цялост, така както са описани те от прокурора в обвинителния акт, е била опорочена по някакъв начин, то самият подсъдим не би могъл впоследствие, след постановяване на присъдата да се позовава на това, че не е съзнавал, че признава определен факт от твърдяната от обвинението обективна или субективна страна на соченото престъпление. Нещо повече, самият законодател е гарантирал недопускането на осъждане само върху самопризнанието на подсъдимия /изискване залегнало в чл. 31 ал.2 на Конституцията, както и в чл. 116 ал.1 от НПК/, като е вменил в задължение на първоинстанционния съд да се увери, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В настоящето дело процедурата по чл. 371 т.2 от НПК е проведена стриктно, като съдът е проверил доказателствата от досъдебното производство, направил е извода, че те подкрепят самопризнанието на подс. А., приобщил ги е към материалите по съдебното дело и е обявил, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си. По този начин, след като подсъдимият сам доброволно е поставил началото на възможността за провеждане на диференцираната процедура и съдът е удовлетворил волята му, той се лишава по този начин да оспорва повече фактите по обвинителния акт. Като процесуална последица от тези действия той и защитата му са лишени по закон от възможността да оспорват пред по-горните инстанции „недоказаността” на обвинението от фактическа страна. С оглед на това не е налице нарушение нито на процесуалния , нито на материалния закон в насоката, твърдяна от защитата в искането за възобновяване. 2. Относно твърдението на осъдения за явна несправедливост на наказанието. Наказателната отговорност на осъдения е била реализирана при спазване на нормативното изискване на чл. 373 ал.2 от НПК. С оглед диференцираната процедура по провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК А. е имал и законовата гаранция, че при осъждането му ще се приложи разпоредбата на чл. 58 а от НК. Съдебните инстанции правилно са приложили закона и индивидуализирали точната мярка за наказателно въздействие върху него. Отчетени са били всички смекчаващи /ниската стойност на предмета на престъплението и младата му възраст/ и отегчаващи обстоятелства /сред последните са били: наличие осъждане, което не влияе на правната квалификация на престъплението, отрицателни характеристични данни, извършване на престъплението само два дни след освобождаването му от затвора по повод изтърпяно наказание по предходно осъждане/. Въпреки преобладаващия брой отегчаващи обстоятелства съдилищата са индивидуализирали наказанието лишаване от свобода в абсолютния му минимален размер от пет години лишаване от свобода, предвиден за престъплението по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.А и б.Б от НК . По правилата на чл. 58 а ал.1 от НК това наказание е редуцирано с 1/3, като реалният размер от наказанието, което А. следва да изтърпи е три години и четири месеца лишаване от свобода. Не са налице каквито и да е основания за по-голяма снизходителност към него, тъй като така индивидуализирано наказанието очевидно съответства на обществената опасност както на дееца, така и на деянието и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. С оглед изложеното липсват основания за възобновяване на производството по делото, поради което и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. С. А. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 503/2011 г. по описа на Окръжен съд – гр.Пазарджик . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.