Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 81

София 08.02.2022г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА


като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4037 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ю. К., А. Е., З. В., Д. Т. и М. К., чрез процесуалния си представител адвокат И. против въззивно решение № 640 от 14.06.2021г. по в.гр.д. № 3796/2020г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 260377 от 4.10.2020г. по гр.д.№ 8290/2019г. на Софийски градски съд като е отхвърлен иска им, като наследници на А. М. К., против Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 100 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на разглеждане на сл.д.№ 1/1991 по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл.д.№ ІІ-048/1999г.на Софийска военно-окръжна прокуратура, в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2019г.като неоснователен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска са липса на причинна връзка между установените вреди, претърпени в резултат от проведените репресии през периода 1985-1989г. и конкретното неприключило в разумен срок следствено дело № 1/1991г. Според съда „твърде широко“ следва да се тълкува чл.6, §1 ЕКЗПЧ, за да се приеме, че „правото да се участва в наказателно дело като частен обвинител и граждански ищец е в предметния обхват да се търси обезщетение за неразумен срок“. В мотивите изрично е посочено, че ищецът не е конституиран като частен обвинител или граждански ищец и че не се установява да е „проявил активност с искане за информация по наказателното дело преди края на 2017г.“

В касационната си жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Първо, твърди очевидна неправилност на въззивния акт, която обосновава с два довода: 1. Липса на яснота, точност и убедителност на мотивите и 2.Противоречие между мотивите и изразената в диспозитива воля. Второ, счита, че постановеният акт е в противоречие с установената съдебна практика по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивния съд да прецени в съвкупност всички приети по делото доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения? Позовава се на многобройна практика, 2. Длъжен ли е ищецът по иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ да доказва -пълно и главно - неимуществените вреди и отделните негативни изживявания, причинени от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6,§1 ЕКЗПЧ? Позовава се на решения по гр.д.№ 3619/2016г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 924/2019г. на ІV г.о., гр.д.№ 4482/2017г. ІV г.о., 3. Кои са критериите, които съдът съобразява при преценката си дали едно наказателно производство е спор за граждански права, по смисъла на чл.6,§1 ЕКЗПЧ, по отношение на лице, което е пострадало от престъплението, предмет на разследване, особено когато за извършването му са привлечени висши държавни ръководители?, Трето, позовава се на определение /по гр.д.№ 1701/2021г.на ВКС/, с което по идентичен случай, вече е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по поставеният въпрос, касаещ критериите, които съдът съобразява при преценката си дали едно наказателно производство е спор за граждански права, по смисъла на чл.6,§1 ЕКЗПЧ, по отношение на лице, което е пострадало от престъплението, предмет на висящо разследване. Въпросът е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и е възможно да е разрешен в противоречие с установена съдебна практика по гр.д.№ 3619/2016г. на ІІІ г.о. и гр.д.№ 4482/2017г. ІV г.о., съгласно които нормата на чл.2б ЗОДОВ е националното правно средство за реализиране на предоставеното с ЕКЗПЧ право за решаване на дела в разумен срок и затова критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение, са установени в практиката на ЕСПЧ, като приложими са техните стандарти.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 640 от 14.06.2021г. по в.гр.д. № 3796/2020г. на Апелативен съд София.

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :