Р Е Ш Е Н И Е № 12 Гр.София, 24.012017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети януари, 2017 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.1172/16 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423, ал.1 НПК. Постъпило е искане /озаглавено молба/ от осъдения по Н.Д.385/14 г.по описа на ОС-Бургас, В.Н.Д.38/15 г.по описа на АС-Бургас, К.Н.Д.935/15 г. по описа на 1 н.о.на ВКС В. И. В., с което се иска възобновяване на посоченото дело поради липса на познание от страна на лицето за висящо срещу му наказателно производство. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник поддържат искането. Прокурорът от ВКП намира същото за основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Присъдата на ОС-Бургас е влязла в сила в деня на постановяване на решението на последната съдебна инстанция по наказателни дела-15.10.15 г. Съгласно изпратените от ВКП материали за екстрадиране на осъдения В. въз основа на ЕЗА за изтърпяване на наложеното по настоящото производство наказание лишаване от свобода, същият е задържан в Германия на 31.05.16 г., а е приведен в България на 26.09.16 г. /когато и е запознат в цялост с постановения срещу него осъдителен съдебен акт/. Искането за възобновяване е депозирано на 24.10.16 г.и следователно се явява подадено в регламентирания в процесуалния закон шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда-чл.423,ал.1 вр. чл.421,ал.3,изр.2 НПК срок. По съществото на процедурата се констатира следното: Видно от приложените материали, на 30.08.13 г.е започнато досъдебно производство №ЗМ-962/30.08.13 г.по описа на 4 РУП на ОД на МВР-Бургас, относно извършен грабеж от Р. Ч. и В. В.. И докато Р. Ч. е намерен веднага и спрямо него са отпочнали съответни процесуално-следствени действия, в кориците на досъдебното производство не се съдържат данни В. да е намерен, след като е търсен. Напротив, още на 03.09.13 г.е констатирано, че той не е открит на адреса, на който се води,че живее /л.120 от ДП/, има вероятност да е заминал за Германия и е обявен на 04.09.13 г.за общодържавно издирване /л.126 и сл.от ДП/. Освен това е установено,че на 04.09.13 г. в 07.20 ч.лицето е напуснало пределите на РБ през ГКПП-Кулата /л.130 от ДП/. Затова досъдебното производство е протекло задочно за искателя. По-нататък и първостепенният съд е положил усилия да го открие и да го призове за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, но безуспешно. Общо казано, цялото наказателно дело е било разглеждано отсъствено за В.. Няма никакво доказателство той да е разбрал, че спрямо него има наказателно обвинение и влязла в сила присъда до момента, в който е бил задържан въз основа на ЕЗА. Задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса, поради която причина националната ни система регламентира процесуалния механизъм на възобновяване на наказателното производство. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него. Казаното по отношение на конкретиката на настоящото производство, преценено на плоскостта на общите изисквания за изведимо познание от страна на осъдения, предпоставя приложимостта на нормата на чл.423,ал.1 НПК. Неустановяването на дължимо знание за наличие на наказателно производство срещу В. навежда на извод,че процесното дело следва да бъде възобновено. И тъй като задочното разглеждане за искателя е започнало още на фазата на досъдебното производство, след отмяна на всички постановени спрямо него съдебни актове делото следва да бъде върнато на прокурора за извършване на релевантните за всяко наказателно производство действия за обвиняване на едно лице /чл.425,ал.2 НПК/ или за предприемане на друго относимо поведение. Наред с изложеното, разпоредбата на чл.423,ал.4 НПК задължава ВКС да се произнесе по мярката за неотклонение на осъдения. Спрямо В., предвид изначалното му отсъствие не е била взимана такава. По-късно обаче, при съдебното разглеждане на делото, е била постановена мярка за неотклонение Задържане под стража, потвърдена и от второстепенния съдебен състав /л.28 от въззивното производство/. Доколкото има данни за реализиране на динамичен престъпен стереотип от страна на искателя, видно от приложеното на л.31 от ДП свидетелство за съдимост, следва да се изведе необходимост от потвърждаване на най-тежката постановена мярка за процесуална принуда. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.Д.385/14 г.по описа на ОС-Бургас, В.Н.Д.38/15 г.по описа на АС-Бургас, К.Н.Д.935/15 г. по описа на 1 н.о.на ВКС. ОТМЕНЯВА решение №346/15.10.15 г.,постановено от ВКС, 1 н.о.по К.Н.Д. 935/15 г. ОТМЕНЯВА решение № 51/05.05.15 г.,постановено от АС-Бургас по В.Н.Д. 38/15 г. ОТМЕНЯВА присъда №31/11.02.15 г.,постановена от ОС-Бургас по Н.Д. 385/14 г. ВРЪЩА делото на прокурор от ОП-Бургас за предприемане на процесуални действия в съответствие с указаното в мотивите на настоящия съдебен акт. ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на В. В. мярка за неотклонение Задържане под стража. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/