Р Е Ш Е Н И Е № 345 гр.София, 01 декември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1069/2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба от адвокат Е. М. от АК Сливен - упълномощен защитник на подсъдимите Х. С. Т. и Ю. К. Т. и допълнение към касационната жалба, изготвено от адвокат З. С. и адвокат Д. Д. - упълномощени защитници на подсъдимите в производството през ВКС, срещу нова присъда № 2 от 10.06.2015 год., постановена по внохд № 129/15 год. на Сливенския окръжен съд. В жалбата са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК за допуснати нарушения на закона и съществени процесуални нарушения. При привеждането на жалбата в съответствие с разпоредбата на чл. 351, ал.1 от НПК, извън срока за касационно обжалване е наведено още едно ново основание – явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания, което като просрочено не следва да се счита заявено с касационната жалба и не следва да се разгледа в производството пред ВКС. В жалбата и в допълнението към нея се претендира оправдаване на подсъдимите с подкрепата на следните съображения: Деянието на подсъдимите не осъществява престъпен състав по повдигнатото им обвинение – престъпление по чл. 172а, ал. 1, пр. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и вр. чл. 26, ал.1 от НК; нормата на чл. 172а от НК е бланкетна, но съдържанието е запълнено с норми, които не съдържат „съхраняването” като възможност за използване на авторството право; чл. 18 и чл. 70 от ЗАПСП не могат да запълнят съдържанието на бланкетната норма на чл. 172а, ал.1 от НК, тъй като то предпоставя сключен договор, какъвто в случая не е налице, поради което „съхраняването” не е „форма на използване по друг начин” на процесните компютърни програми и деянието се явява несъставомерно. Алтернативно се претендира преквалифициране на състава на престъплението в състав на маловажен случай по чл. 172а, ал. 5 от НК, за който се предвижда административна отговорност по Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). За съществени процесуални нарушения се правят подробни доводи в допълнението към касационната жалба, както следва: обвинителният акт е изготвен в грубо нарушение на чл. 246 от НПК, тъй като липсва фактическа обстановка в какво се състои изпълнителното деяние, какви са действията или бездействията на подсъдимите, осъществяващи „използването на друг начин” съхраняваните в паметта на компютрите шест броя компютърни конфигурации (по см. на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, обн.ДВ бр.74 от 2005 год.); препращането е към закон, който не е актуален към времето на деянието; има противоречие в обстоятелствената част и диспозитива на обв. акт – в диспозитива „използвали по друг начин“ се свързава с чл. 18, ал. 2 и чл. 70 от ЗАПСП, а в обстоятелствената част се свързва с „§ 2, ал. 2” от ДР, като няма алинея втора, и с чл.15, ал.1 от ЗАПСП; неясно е какво се инкриминира -„държане” или „съхраняване”; не е ясно кои, колко, кога и къде са извършени деянията, включени в състава на продължаваното престъпление; не е ясно в какво се изразява съучастническата дейност; нарушен е чл.6 от ЕКЗПЧОС като подсъдимите са осъдени при неясно обвинение. Доказателствените средства, на които се основава осъдителната присъда, са негодни, тъй като шестте броя компютърни конфигурации са иззети чрез протокол за оглед на местопроизшествие при липса на съдебно разрешение, респ. на съдебно одобрение и няма процесуална възможност за приобщаването на иззетите компютри към доказателствата по делото; не е възможно чрез гласни доказателства да се установява изземването на компютрите, не е ясно дали това са същите компютри, не е ясно дали това са същите програми, използвани по определен начин; не е отличен негодният протокол от недопустимостта на съответното процесуално действие; намиращите се по делото компютри е следвало да се изключат от доказателствения материал, ведно с експертизата, която ги е изследвала. Пред касационния съд жалбоподателите – подсъдими не се явяват, редовно призовани, като вместо тях се явяват адвокат З. С. и адвокат Д. Д., които устно развиват същите доводи, залегнали в допълнението към касационната жалба, и молят за оправдаване на подсъдимите или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата поради пороци при събирането на веществените доказателства. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, В НАСТОЯЩИЯ СЪДЕБЕН СЪСТАВ ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО , СЪОБРАЗИ ОПЛАКВАНЕТО И ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА И ДОПЪЛНЕНИЕТО КЪМ НЕЯ, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: С присъда № 2/12.01.2015 г., постановена по НОХД № 1000/2014г. по описа на Районен съд - гр.Сливен, подсъдимите Х. С. Т. и Ю. К. Т. са признати за невиновни в това, че в периода от 04.02.2008г. до 11.02.2010г. в [населено място], в търговски обект – печатница „Експрес”, като управители и представители на [фирма], [населено място], в съучастие помежду си като извършители, при условията на продължавано престъпление, използвали по друг начин – съхранявали в паметта на шест броя компютърни конфигурации (по смисъла на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, обн. ДВ бр.74/2005 г.) чужди самостоятелни обекти на авторско право, както следва: Операционни системи: 6 броя х 307,95 лева „Microsoft Windows XP Professional Edition” („Майкрософт Уиндоус ЕксПи Профешънъл Е.”); 3 броя х 1326,05 лева „Microsoft Office Professional Edition 2003” („Майкрософт Офис Профешънъл Е. 2003”); 1 брой х 1363,60 лева „Microsoft Office Enterprise 2007” („Майкрософт Офис Ентерпрайс 2007”), както и професионални софтуеърни продукти: „Adobe Acrobat 5 Professional” („Адобе Акробат 5 Профешънъл”) – 1 брой х 1318,22 лева; „Adobe Acrobat 8 Professional” („Адобе Акробат 8 Профешънъл”) – 1 брой х 1318,22 лева; „Adobe Acrobat 9 Professional” („Адобе Акробат 9 Профешънъл”) – 3 броя х 1318,22 лева; „Adobe Acrobat Distiller 5.0” („Адобе Акробат Дистилър 5.0”) – 2 броя х 1318,22 лева; „Adobe Creative Suite 3 Design” („Адобе Креатив С. 3 Дизайн”) – 2 броя х 4094,13 лева; „Adobe Creative Suite 4 Design Standard” („Адобе Креатив С. 4 Дизайн Стандарт”) – 3 броя х 2393,53 лева; „Adobe Illustrator 9.0” („Адобе Илюстрейтър 9.0”) – 6 броя х 1535,89 лева; „Adobe Illustrator CS2” („Адобе Илюстрейтър ЦеЕс2”) – 1 брой х 1535,89 лева; „Adobe InDesign 4.0” („Адобе ИнДизайн”) – 1 брой х 1920,00 лева; „Adobe InDesign СS4” („Адобе ИнДизайн Це Ес 4”) – 2 броя х 1920,00 лева; „Adobe Photoshop CS2” („Адобе Фотошоп ЦеЕс2”) – 1 брой х 1590,32 лева „Adobe Photoshop CS4” („Адобе Фотошоп ЦеЕс4”) - 1 брой х 1590,32 лева, с носител на авторското право – „Microsoft Corporation”, чрез [фирма] – за България, всичко на обща стойност 51 477,71 лева (петдесет и една хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки), без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право по чл.18, ал.2 и чл.70 от Закона за авторското право и сродните му права, поради което са оправдани по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 172а, ал.1, предл.6, вр. с чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК. По въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура гр.Сливен е образувано ВНОХД № 129 / 2015 год. по описа на Сливенския окръжен съд, по което съдът с нова присъда № 2/10.06.2015 г., е ОТМЕНИЛ изцяло присъдата на Районен съд - гр.Сливен, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИЛ: ПРИЗНАЛ подсъдимите Х. С. Т. – [дата на раждане] в [населено място], жител и живущ в [населено място], българин, български гражданин, с полувисше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН [ЕГН], и Ю. К. Т. – [дата на раждане] в [населено място], българка, българска гражданка, жител и живуща в [населено място], с полувисше образование, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН [ЕГН], за ВИНОВНИ в това, че в периода от 04.02.2008г. до 11.02.2010г. в [населено място], в търговски обект – печатница „Експрес”, като управители и представители на [фирма], [населено място], в съучастие помежду си като извършители, при условията на продължавано престъпление, използвали по друг начин – съхранявали в паметта на шест броя компютърни конфигурации (по смисъла на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, обн. ДВ бр.74/2005 г.) чужди самостоятелни обекти на авторско право, както следва: Операционни системи: 6 броя х 307,95 лева „Microsoft Windows XP Professional Edition” („Майкрософт Уиндоус ЕксПи Профешънъл Е.”); 3 броя х 1326,05 лева „Microsoft Office Professional Edition 2003” („Майкрософт Офис Профешънъл Е. 2003”); 1 брой х 1363,60 лева „Microsoft Office Enterprise 2007” („Майкрософт Офис Ентерпрайс 2007”), както и професионални софтуеърни продукти: „Adobe Acrobat 5 Professional” („Адобе Акробат 5 Профешънъл”) – 1 брой х 1318,22 лева; „Adobe Acrobat 8 Professional” („Адобе Акробат 8 Профешънъл”) – 1 брой х 1318,22 лева; „Adobe Acrobat 9 Professional” („Адобе Акробат 9 Профешънъл”) – 3 броя х 1318,22 лева; „Adobe Acrobat Distiller 5.0” („Адобе Акробат Дистилър 5.0”) – 2 броя х 1318,22 лева; „Adobe Creative Suite 3 Design” („Адобе Креатив С. 3 Дизайн”) – 2 броя х 4094,13 лева; „Adobe Creative Suite 4 Design Standard” („Адобе Креатив С. 4 Дизайн Стандарт”) – 3 броя х 2393,53 лева; „Adobe Illustrator 9.0” („Адобе Илюстрейтър 9.0”) – 6 броя х 1535,89 лева; „Adobe Illustrator CS2” („Адобе Илюстрейтър ЦеЕс2”) – 1 брой х 1535,89 лева; „Adobe InDesign 4.0” („Адобе ИнДизайн”) – 1 брой х 1920,00 лева; „Adobe InDesign СS4” („Адобе ИнДизайн Це Ес 4”) – 2 броя х 1920,00 лева; „Adobe Photoshop CS2” („Адобе Фотошоп ЦеЕс2”) – 1 брой х 1590,32 лева „Adobe Photoshop CS4” („Адобе Фотошоп ЦеЕс4”) - 1 брой х 1590,32 лева, с носител на авторското право – „Microsoft Corporation”, чрез [фирма] – за България, всичко на обща стойност 51 477,71 лева (петдесет и една хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки), без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право по чл.18, ал.2 и чл.70 от Закона за авторското право и сродните му права, поради което и на основание чл.172а, ал.1, предл.6, вр. с чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.2, б. „Б” от НК им НАЛОЖИЛ, както следва: На подсъдимия Х. С. Т., ЕГН [ЕГН], наказание “ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В“, ет. 5, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, както и наказание „ГЛОБА” в размер на 1000,00 лева (хиляда лева) в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт. На подсъдимата Ю. К. Т., ЕГН [ЕГН], наказание “ПРОБАЦИЯ“, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В“, ет. 5, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА като подсъдимата следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, както и наказание „ГЛОБА” в размер на 1000,00 лева (хиляда лева) в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт. ОСЪДИЛ подсъдимия Х. С. Т. да заплати в полза на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 258 лв. ОСЪДИЛ подсъдимата Ю. К. Т. да заплати в полза на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 258 лв. Жалбата на защитата на подсъдимите Х. С. Т. и Ю. К. Т. е неоснователна. Обвинителният акт е изготвен в съответствие с чл. 246, ал. 2 НПК, тъй като е посочено престъплението – неправомерно съхраняване на обекти на авторското право; посочени са времето, мястото и начинът на извършването му и др. Изпълнителното деяние се състои в съхранение (можело е да се допълни „и експлоатиране“) на защитените обекти, в офиса на подсъдимите, чрез монтирането им в компютрите, на които се работи за осъществяване дейността на дружеството – изработване на рекламни материали. Всички тези факти са описани и няма никакво основание да се твърди, че е неясно какви са действията или бездействията на подсъдимите, чрез които се осъществява „използването по друг начин”. Без значение за квалификацията на деянието е препращането към закон („съхраняваните в паметта на компютрите шест броя компютърни конфигурации по см. на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, обн. ДВ, бр.74 от 2005 год.“), който не бил актуален към това време. Позоваването на този закон не е свързано с квалификацията на престъплението, а е направено за по-голяма яснота и коректност при боравенето с термините. Не се подкрепя от фактите по делото, изяснени от доказателствените средства, твърдението, че има противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителниая акт – а именно, че в диспозитива е посочено „използвали по друг начин“ , което се свързвало с чл. 18, ал. 2 и чл. 70 от ЗАПСП, а в обстоятелствената част се свързвало с „§ 2, ал. 2” от ДР, като няма алинея втора, както и с чл. 15, ал.1 от ЗАПСП. Видно е от съдържанието на обвинителния акт, че на стр. 6 и стр. 7 от обстоятелствената част на обвинителния акт, в съответния абзац, са коментирани всички споменати норми. Несъмнена е идеята, че възможният кръг от конкретни деяния на „използването по друг начин“ е толкова голям и необхватен от фактическа страна, че законът не борави с примерното им изброяване. Посочването само на чл. 18, ал. 2 и чл. 70 ЗАПСП в диспозитива не обосновава наличие на противоречие, а точно обратното – това означава, че в диспозитива е поместена квалификацията, която прокурорът е приел за правилна - именно в резултат на разсъжденията и анализите на всички норми, изложени в обстоятелствената част. От контекста на изложението става разбираемо, че обвинението се позовава на дефинициите (поясненията, значението) на употребени в закона думи и изрази, които дефиниции са поместени като цяло в § 2 от ДП. Вярно е, че „ал. 2” липсва като изписване във вида „§ 2, ал. 2”, но от този пропуск смисълът на изложението не става неясен. Ето защо, подсъдимите са могли да узнаят характера и причините на обвинението и да се защитават както срещу инкриминираните факти, така и да възразяват срещу формулираната от обвинението правна квалификация на инкриминираните факти. По същия начин не се подкрепя от данните по делото и възражението, че е неясно какво се инкриминира - „държане” или „съхраняване”. На стр. 6, с курсив е отбелязано, че обвиняемите са съхранявали чужди обекти на авторското право. Думата „държане“ в следващото изречение е използвана като синоним (вероятно за избягване на повторението). Предвид приетото от настоящия състав, че престъплението е продължено, а не продължавано, безпредметно се явява възражението, че не е ясно кои, колко, кога и къде са извършените деянията, включени в състава на престъплението , което е единно, усложнено по своята правна конструкция. Колкото до съучастническата дейност, същата е описана и в обвинителния акт (стр. 5), и в мотивите към присъдата (стр. 6). Вярно е, че описанието в този аспект е твърде пестеливо, но все пак става ясно, че двамата подсъдими са организирали и ръководили цялата дейност, вкл. и намирането, инсталирането и използването на инкриминираните обекти. Предвид горното, не е нарушен чл. 6 от ЕКЗПЧОС, респ. подсъдимите не са осъдени при неясно обвинение. Доказателствените средства, на които се основава осъдителната присъда не са негодни. Вярно е, че шестте броя компютърни конфигурации са иззети чрез протокол за оглед на местопроизшествието при липса на предварително съдебно разрешение или на последващо съдебно одобрение в частта относно изземването на тези вещи, но сам по себе си извършеният оглед не може да бъде изцяло изключен като доказателствено средство в останалата му част, защото са спазени процесуалните правила по НПК, определящи органа, предмета и целта на огледа. Огледът и претърсването и изземването на вещи често са свързани с изземвания на предмети и книжа, открити при извършването на тези действия и относими към предмета на доказване в процеса. Огледът често се извършва при издирване на следи и предмети, които точно не са известни на разследващия орган, докато изземването може да се извърши само по отношение на точно определени и известни на разследващия орган или на съда предмети. Огледът е процесуално-следственото действие с най-голямо практическо значение. От качественото му провеждане в най-голяма степен зависи успехът на разследването, разкриването на дееца и доказването на престъплението. Две са основните задачи на огледа: 1/. Обследване и фиксиране обстановката на местопрестъплението; 2/.Разкриване, непосредствено изследване, фиксиране и запазване на следи от престъплението и други фактически данни, необходими за изясняване на фактическите обстоятелства по делото, както и изземване и запазване на следите и веществените доказателства. При огледа изземването на предметите от местопроизшествието не е самостоятелно следствено действие каквото е „претърсването и изземването“ по чл. 159 и сл. НПК, за което се изисква разрешение от съдия или последващо одобрение от съдия. При огледа, по напълно логични и разбираеми съображения, законът не поставя подобно изискване. Между огледа, от една страна, и претърсването и изземването, от друга, има твърде съществени различия по цели, основания, правна природа и пр., за да се поставя знак за равенство в какъвто и да е аспект. При огледа няма процесуална пречка за приобщаване на иззетите вещи от местопроизшествието към доказателствата по делото, поради което е излишно априори да се твърди за липсата на съдебно разрешение, респ. на съдебно одобрение. Последните са необходими тогава, когато се засяга правото на собственост на засегнатите лица. Тогава е необходимо да се спази балансът между интересите на индивида и интересите на обществото. Ето защо, когато при огледа се изземват предмети, книжа, вещи, с което действие се засяга правото на собственост на лицата, на които те принадлежат, съдебната практика на ЕСПЧ във връзка със спазването на чл. 8 от ЕКЗПЧОС и актуалната практика на ВКС изискват разрешение или последващо одобрение на съд относно тази част от действията при извършването на огледа. Но непровеждането на огледа или неизземването на открити следи и веществени доказателства (вкл. под предлог, че липсва съдебно разрешение) би поставило пред неоправдан за обществото риск успеха на цялото разследване, пред риск деецът да не бъде разкрит и деянието доказано. Специално за трайни носители на закриляни от закона обекти на авторско право важи възможността те да бъдат иззети (без съдебно разрешение) по реда на чл. 98а ЗАПСП, при установяване на административното нарушение. Въпрос на преценка е дали при изземването на вещите – предмет на престъплението при извършен оглед, се засяга правото на собственост на лицата, от чието владение се отнемат вещи. Решаващият съд основателно е спазил тези изисквания и е намерил процесуална възможност за приобщаването на иззетите компютри към доказателствата по делото, чрез проверката и оценката и на други доказателствени източници. Голословно е твърдението на защитата, че не е възможно чрез гласни доказателствени средства да се установи изземването на компютрите. Шестте броя компютърни конфигурации са иззети при огледа на местопроизшествието и това е отразено в протокола за оглед. В тази връзка, дори огледът да е опорочен, не е вярно твърдението, че с гласни доказателства е невъзможно да се установява изземването на компютрите и програмите и тяхната идентификация. Точно обратното, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти и обстоятелства, имащи значение за делото. Ако огледът или претърсването и изземването са опорочени (или въобще не са извършвани, или предметите са предадени доброволно, или предаването е извършено по административен ред и пр.), няма пречка да се разпитат свидетели във връзка именно с тези обстоятелства. Показанията на свидетелите ще се ценят на общо основание, защото доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила – арг. от чл. 14, ал.2 от НПК. Правилно въззивният съд е проверил и анализирал показанията на поемните лица – свидетелите Г. И. и Г. Ш., от които е приел за установено, че иззетите при огледа компютърни конфигурации са се намирали на по времето и мястото, откъдето са иззети и отговарят по вид и брой съгласно описанието, което дават свидететелите; че това са същите компютри и същите компютърни конфигурации, в които са се намирали инкриминирате програми - обект на авторството право, използвани от подсъдимите. Именно те са били предмет на съдебно-техническата експертиза. Тези две свидетелки са присъствали при извършването на огледа и съдът е кредитирал показанията им за обстоятелствата, за които те имат непосредствени възприятия - наличието на процесните компютри в помещението, за начина по който са били иззети и предоставени на разположение на разследващия орган. Съдът е изложил мотивирани съображения защо им е дал вяра, с което е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 3,вр. с чл. 305, ал.3 от НПК. Ето защо, неоснователно се твърди от защитата, че приобщените като веществени доказателства по делото компютри и програми е следвало да се изключат от доказателствения материал, ведно с експертизата, която ги е изследвала. Предметът и/или средството на престъплението не могат да бъдат изключени от доказателствената съвкупност само защото не са били иззети чрез предварително зададени формални критерии, отговарящи само на определен вид способи на доказване от посочените видове способи на доказване в чл. 136, ал.1 от НПК/ например само чрез претърсване и изземване или само чрез оглед и пр./ . Деянието правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 172а, ал. 1, пр. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Изпълнителното деяние се състои в използване (употреба, експлоатиране, държане, притежаване) на средства за производство - обекти на авторско право (софтуерни продукти), без да е заплатена цената, респ. без съгласието на титуляра на правото да бъдат използвани. Формата на изпълнителното деяние „използване по друг начин” на обекта на авторското право е уредена с общ термин, но дава възможност за обхващане от приложното поле на правната норма всички въможни начини за употреба на предмета. Нормата на чл.172а от НК не е бланкетна, поради което съдържанието й не следва да се запълва с друга норма. Изразът в текста „използване по друг начин“ означава, че ако обектът на авторското право се използва незаконно, т.е. – без съгласието на неговия автор, наказва се всяка употреба на продукта, по какъвто и да е начин, под каквато и да е форма. В израза се включват абсолютно всички възможни житейски проявления на използване на продукта, без законът в диспозицията на състава да се интересува дали част от тях (защото е невъзможно да се предвиди многообразието на житейските случки) са посочени в някои нормативни актове. Под „използване“ трябва се разбира, че изпълнителното деяние се осъществява чрез действие,т.е. формата предполага активно поведение от страна на субекта на престъплението. Чрез този подход законодателят е осигурил тотална и абсолютна и всеобхватна наказателноправна защита на авторското право. Поради което се явява безпредметно възражението на защитата, че нормите на чл. 18 и чл. 70 от ЗАПСП „не могат да запълнят съдържанието на бланкетната норма на чл. 172а, ал.1 от НК”, тъй като използването предпоставяло сключен договор, какъвто в случая не бил налице, поради което „съхраняването”, според защитата, не е „форма на използване по друг начин” на процесните компютърни програми, и деянието се явявало несъставомерно. Установено е от обективна страна, че липсва необходимото съгласие на носителя на изполваното от подсъдимите авторско право върху посочените компютърни конфигурации, в които са се намирали инкриминирате програми. От субективна страна се изисква умисъл. В случая е доказано съзнанието у подсъдимите, че са използвали в упражняваната от тях дейност инкриминираните обекти на авторското право без необходимото съгласие на носителя на това право. Не е налице маловажен случай по чл.172а, ал. 5 от НК, поради продължителния срок на неправомерното ползване на обектите – над две години, немалкия техен брой – 10 бр. операционни системи и 24 бр. професионални софтуерни продукта, и високата стойност на неплатената цена за правото на ползване – 51 477,71 лева. Особеност на престъплението по чл. 172а, ал.1 от НК е, че то представлява усложнено по правната си конструкция от вида на продължените престъпления, което означава ,че изпълнението му представлява трайно, непрекъснато продължаващо осъществяване на състава, докато не настъпят някакви обстоятелства, които да го прекратят /напр. разкриването на престъплението/. Ето защо е неправилна квалификацията на престъплението като продължавано във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Допуснато е нарушение на материалния закон в тази част на квалификацията на престъплението, а не „непълно обвинение” относно формулиране на броя и връзката между отделните изпълнителни деяния, както твърди защитата. Деянието е едно продължено във времето, а не съставлява единство от две или повече деяния, както е формулирано от обвинението. При този извод подсъдимите следва частично да бъдат оправдани по обвинението във връзка с извършване на деянието при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал.1 от НК. Воден от тези мотиви, съставът на ВКС, ІІІ н.о. съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК Р Е Ш И : Отменява нова въззивна присъда № 2 от 10.06.2015 год., постановена по ВНОХД № 129/15 год. на СЛИВЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД САМО В ЧАСТТА, в която подсъдимите Х. С. Т. и Ю. К. Т. са признати за виновни в извършване на престъплението, съгласно обвинението, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК и ги признава за невиновни и ги оправдава по обвинението по чл. 26, ал.1 от НК. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ В СИЛА НОВА ВЪЗЗИВНА присъда № 2 от 10.06.2015 год., постановена по ВНОХД № 129/15 год. на СЛИВЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: