7 Р Е Ш Е Н И Е № 162 София, 22.10.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 609/2019 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ю. К., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. З., срещу решение № 157 от 03.10.2018 г. по гр. дело № 344/2018 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 531 от 19.04.2018 г. по гр. дело № 1554/2017 г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на иска му до пълния предявен размер за сумата 40 000 лв. Касационна жалба е постъпила и от Прокуратурата на Република България срещу същото решение в частта, с която е потвърдено решение № 531 от 19.04.2018 г. по гр. дело № 1554/2017 г. на Пловдивския окръжен съд в осъдителната му част – за осъждането и да заплати на А. Ю. К. на основание чл. 2 ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, както и законна лихва, считано от 23.02.2017 г. до окончателното изплащане. Ответникът по тази касационна жалба А. Ю. К. оспорва жалбата. С определение № 505 от 20.06.2019 г. по гр. д. № 609/2019 г. на ВКС, III г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на А. К., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите относно справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, по отношение на които следва да се извърши проверка дали не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Със същото определение касационната жалба на Прокуратурата на Република България е оставена без разглеждане, тъй като първоинстанционното решение в частта, с която на ищеца са присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано от Прокуратурата. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че на 26.05.2014 г. по ДП № 161/2013 г. по описа на “Икономическа полиция“ при ОД на МВР-П., ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 216, ал.5, пр. 3 НК във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с ал. 1, затова че на 02.03.2013г. в [населено място], в съучастие като помагач с още четири лица като извършители и друго лице като помагач, е повредил противозаконно чужда движима вещ – оптични кабели, съставляващи елементи от подземна оптична кабелна електронна съобщителна мрежа за разпространение на радио и телевизионни програми и интернет, собственост на „Цифрова кабелна корпорация“ ЕООД – град Пловдив, в резултат на което са причинени имуществени вреди в размер на 5 036.40 лв. и деянието е свързано с повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа. По обвинителен акт на Районна прокуратура - Пловдив е образувано нохд.№ 6096/2014г. на Пловдивския районен съд по което с присъда № 150/14.04.2015г. жалбоподателят е оправдан по повдигнатото му обвинение. По протест на Районната прокуратура е образувано внохд №1286/15г. по описа на Пловдивския окръжен съд, който с решение е отменил присъдата и е върнал делото за разглеждане от друг състав на районния съд. Образуваното нохд № 7275/2015 г. по описа на ПРС отново е приключило с оправдателна присъда № 155/19.05.2016г. Оправдателната присъда е протестирана и Пловдивският окръжен съд по внохд № 1810/2016г. е постановил окончателно решение № 303/25.11.2016г. с което я е потвърдил. Относно вида, характера и интензитета на преживяванията на ищеца по време на наказателното производство са разпитани двама свидетели, без родствена връзка, негови колеги. Те установяват, че са знаели за воденото наказателно дело срещу ищеца. От това последният бил притеснен. Делото продължило 2-3 години и той се променил, като станал по-затворен, избухлив и сприхав, стопил се от притеснение. Споделял за проблеми със съпругата му по повод делото. Напуснал по свое желание фирмата в която работел, преди приключване на делото и веднага заминал за чужбина, където живее и в момента със семейството си. А. Ю. К. се притеснявал как ще изплаща тегления от него ипотечен заем, ако го осъдят. Тези притеснения го променили. По делото е била изслушана съдебно-психологична експертиза със задача: как се е отразило на жалбоподателя привличането му като обвиняем и какви отражения е дало върху психиката му наказателното производство и съдебния процес. Вещото лице е дало заключение, че привличането като обвиняем се е отразило негативно върху емоционалноповеденческата му сфера. Наказателното производство в двете му фази е дало отражение върху психиката, изразено в някои поведенчески и емоционални промени, засилена тревожност и сериозно засегнати достойнство и чест. С оглед така приетата фактическа обстановка, въззивният съд е счел, че исковете са доказани по основание и отчасти по размер. Решаващите му мотиви са, че държавата, в лицето на прокуратурата, носи отговорност за вредите, причинени на граждани от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. На обезщетение подлежат както неимуществените, така и имуществените вреди. Приел е, че безспорно при образуване на наказателно производство за извършено престъпление върху психоемоционалната сфера на лицето се въздейства неблагоприятно, то има съответните негативни преживявания, които представляват неимуществени вреди. Посочил е, че техният вид и интензитет зависи от вида на личността и нейните възприятия, отношение и оценка, които тя дава на събитието. В тази връзка е приел, че обичайните преживявания се обезщетяват, без да е необходимо детайлно да се описват и доказват, а на доказване с всички доказателствени средства подлежат страданията, които са по-големи от обичайните. С оглед възприетата от него фактическа обстановка са приети за доказани обичайни страдания, като засягане достойнството на жалбоподателя, силни притеснения как ще се справи финансово, ако бъде осъден, изпитване на срам, а останалите твърдения за липса на сън, лишаване от всички граждански права и лишаване от правото на нормален живот са останали недоказани според съда. При определяне размера на дължимото обезщетение, освен гореописаните преживявания и техния интензитет, въззивният съд е счел, че следва да се вземат предвид и други правнорелевантни факти като: срокът на наказателното производство, тежестта на обвинението, вида на мярката за неотклонение и нейният срок, други ограничения в рамките на наказателното производство и по какъв начин всичко това се е отразило на психическо и физическо здраве на лицето, социален живот, трудов живот и т.н. Наказателното производство е продължило 2 г. и 6 м. в двете му фази и според съда този срок не е неразумен, като се има предвид големият брой подсъдими. Посочено е, че обвинението е било за тежко престъпление по смисъла на закона, но била е взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, а други мерки за процесуална принуда не са прилагани. Според въззивния съд следва да се съобрази и личността на жалбоподателя и неговите възприятия, като е посочил, че видно от СПЕ той е високообразован човек, сдържан, внимателен, добросъвестен с желателно социално поведение, като към момента на изследването психологическия му статус е нормален. С оглед всичко това за обезщетяването на ищеца ще бъде достатъчна сумата от 3 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 23.02.2017г., до окончателното изплащане на главницата. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Според ППВС №4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, от това дали наказателното производство е приключило в разумен срок или е било разгледано и решено извън него, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение (в този смисъл са и посочените от касатора решение № 59 от 12.05.2016 г. по гр. д. № 3340/2015 г. на ВКС, решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV г.о., както и решение № 105 от 20.04.2016 г. по гр. д. № 4006/2015 г. на ВКС, III г.о.) Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира жалбата на А. Ю. К. за частично основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Наказателното производство е водено срещу ищеца в продължение на повече от 2 години и половина. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство е засегнало психическото му равновесие, честта и достойнството му. Съобразно изложеното по-горе относно въпросите, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано занижен. Това е така, защото не са съобразени всички релевантни факти за определяне на обезщетението. В исковата молба са изложени твърдения за страдания, преживени от ищеца, с висок интензитет. Макар тези твърдения да не са конкретизирани, във връзка с тяхното доказване по искане на ищеца са събрани доказателства, от които се установяват конкретни факти, необсъдени от въззивния съд в противоречие с цитираната по-горе съдебна практика. Следвало е да се вземе предвид, че обвинението за извършеното престъпление е в тясна връзка с упражняваните от ищеца трудови функции – факт, безспорно установен по делото, както от свидетелските показания на св. Б., така и от психологичното интервю на ищеца, включено в съдебно-психологичната експертиза, приета по делото. В тази връзка следва да бъде съобразено и обстоятелството, че ищецът е изпитвал тревога как незаконното обвинение ще се отрази на възможностите му да работи – дали няма да бъде уволнен, дали би могъл да намери нова работа, ако му се наложи. Не са обсъдени и показанията на св. Б. в частта, в която споменава, че през периода, докато е траело наказателното производство, ищецът е отслабнал с 20 кг. Тези показания следва да бъдат анализирани във връзка с твърденията на ищеца за преживени от него физически страдания, както и във връзка със заключението на вещото лице, което въззивният съд е кредитирал и на което се е позовал в решението си, че в същия период за ищеца са били налице някои основни физически реакции към стреса, който е преживял във връзка с воденото срещу него наказателно производство. Фактът, че на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“ също следва да бъде ценен като такъв, обосноваващ по-висок размер на обезщетението, присъдено от първите две инстанции. Мерките за неотклонение представляват мерки за процесуална принуда, т.е. те по дефиниция винаги ограничават правата на обвиняемия или подсъдимия, макар с различен интензитет. Следва да се има предвид, че вземането на такава е процесуална възможност в рамките на наказателното производство.. Следователно когато такава все пак бъде наложена, при незаконно обвинение това обстоятелство следва да се цени като упражняване на допълнителна процесуална принуда, дори в случаите, когато мярката за неотклонение е най-леката, предвидена в закона. Съобразно изложеното, следва изводът, че по делото са събрани доказателства за трайни негативни последици за психичното и физическото състояние на ищеца. С оглед на всичко това и при съобразяване на тежестта на обвинението – за тежко умишлено престъпление (чл. 216, ал. 5, пр. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, във вр. с ал.1 НК), следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца са необходими 6 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в обжалваната част, с която е потвърдено първоинстанционното решение и искът е отхвърлен за разликата над 3 000 лв. до 6 000 лв., като се присъдят още 3 000 лв., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъдените разноски. Съобразно изхода на спора и направеното изрично искане в този смисъл, на касатора А. Ю. К. следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за трите съдебни инстанции в размер на 423.30 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 157 от 03.10.2018 г. по гр. дело № 344/2018 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 531 от 19.04.2018 г. по гр. дело №1554/2017 год. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на иска за осъждане Прокуратурата на Република България да плати на А. Ю. К. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за разликата над присъдените 3 000 лв. до 6 000 лв., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъдените разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да плати на А. Ю. К. от [населено място], още 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление със законната лихва от 26.11.2016 г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски за трите съдебни инстанции в размер на 423.30 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157 от 03.10.2018 г. по гр. дело № 344/2018 г. на Пловдивския апелативен съд в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.