5 Р Е Ш Е Н И Е № 328 Гр. София, 04 юли 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАТЯНА КЪНЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ............................................................ и в присъствието на прокурора Димитър Генчев ...................................................... разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 951 по описа за 2012 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения К. В. К. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 704/ 2011 г. на Шуменския окръжен съд, отмяна на въззивно решение № 20 от 19.03.2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Осъденият останал недоволен от последиците на съкратеното съдебно следствие и твърди, че му била отнета възможността да сключи споразумение и да договори по-леко наказание от наложеното, което представлявало съществено процесуално нарушение. В подкрепа на своя довод изтъква, че откраднатите от него златни накити не били върнати по делото от свидетеля Р. П. Р., комуто били предадени от дееца след кражбата, поради което осъденият не могъл да се ползва от последиците на споразумение с прокуратурата, а с проведеното съкратено съдебно следствие му било определено явно несправедливо наказание. В открито съдебно заседание служебният защитник адвокат Б. О. поддържа искането за възобновяване и за намаляване на наказанието, поради неотчетен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането на осъдения. Приема наказанието за справедливо наложено и при отсъствие на претендираното процесуално нарушение. В последна дума осъденият К. настоява за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 20 от 19.03.2012 г. по в.н.о.х.д. № 704/ 2011 г. Шуменският окръжен съд потвърдил присъда № 1574 от 07.12.2011 г. по н.о.х.д. № 1511/ 2011 г. на Шуменски районен съд, ХV наказателен състав. С присъдата осъденият К. В. К. бил признат за виновен в това, че на 25.09.2011г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: мобилен телефон марка “Нокиа”, модел С2, на стойност 120 лева, чифт златни обеци на стойност 312 лева, златен синджир с червен камък на стойност 676 лева, всичко на обща стойност 1108 лева, от владението на Надежда И. Г., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А” и “Б” от НК и чл.58а ал.1 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затвор, на основание чл. чл.60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС. На основание чл. 59 от НК съдът приспаднал времето, през което осъденият бил задържан с мярка за неотклонение “задържане под стража” , считано от 28.09.2011 г. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК определил общо най-тежкото наказание от наложеното му с настоящата присъда и по споразумение по н.о.х.д. № 1616/ 2011г. по описа на Шуменски районен съд, влязло в законна сила на 14.11.2011г., а именно три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затвор. Приспаднал, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, изтърпяната част от наказанията по кумулираните съдебни актове. В тежест на осъдения били възложени разноските по делото в размер на 135 лева. Първоинстанционното съдебно производство протекло по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК с признание на фактите от осъдения К. В. К.. Наведеният довод за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователен. Сключването на споразумение от подсъдимия е само една правна възможност за него към приключване на наказателното производство, в което той участва. Процесуалният закон не гарантира насрещно задължение за прокуратурата винаги да се съгласи на споразумение. Сключването му е обусловено от насрещно удовлетворими и за двете страни претенции по редица изрично предвидени в чл. 381 от НПК предпоставки. Сред тях е изискването за възстановяване на причинените с деянието имуществени вреди или поне тяхното обезпечаване. Част от откраднатите чужди вещи са възстановени: мобилният телефонен апарат „Нокиа” С2 бил доброволно предаден от осъдения (протокол, л. 96 от досъдебното производство), а златните обеци били иззети при проведеното претърсване на заложната къща, експлоатирана от свид. Р. П. Р. (протокол, л. 13-16 от д.п.). Стойността на липсващия златен синджир с червен камък от 676 лева не била обезпечена. Дори и при благоприятен за осъдения развой с обезпечаване на имуществените вреди, сключването на споразумение не е задължително, тъй като е необходимо покритие на претенциите и по други признаци. Споразумението е призната от закона договореност между деецът и неговият защитник, от една страна, и държавната обвинителна власт (прокуратурата), от друга страна, което за да породи своите правни последици подлежи на задължително одобрение от компетентния да го разгледа съдебен орган. И тъй като сключването на споразумение е само правна възможност за виновния деец, но не и негово гарантирано от закона право, скрепено с корелативно задължение за прокуратурата и за съда, с неговото отсъствие не се нарушават процесуални правила. Отказът на прокуратурата да приеме предложение за споразумение или отказът на съда да одобри вече сключено споразумение по никакъв начин не нарушават правото на защита на подсъдимия или останалите негови процесуални права. Подсъдимият не може да изисква от прокуратурата задължително да приеме предложените клаузи, нито от съда – да ги одобри. Първоинстанционното съдебно следствие е приключило по реда на особените правила по Глава Двадесет и седма от НПК, като осъденият К. е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Не е допуснато процесуално нарушение при разглеждане на делото. Не е породено посоченото в писменото искане касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Дори и твърдението на осъдения да е правдиво, той е имал и друга възможност да обезпечи стойността на липсващата вещ. Отсъстват сигурни данни за вероятното приключване на делото по желания от К. К. начин, затова той е предприел процесуално поведение, избирайки да признае изцяло фактите по обвинителния акт и да провокира приложението на института на съкратеното съдебно следствие. Доводът на осъдения К. В. К. за явна несправедливост на наложеното му наказание също е неоснователен. Всички индивидуализиращи предпоставки са били обсъдени от въззивната инстанция, пред която искането за намаляване на санкцията също е било релевирано. Окръжният съд с основание е приел наказанието от четири години и шест месеца лишаване от свобода за съразмерно на тежестта на извършеното престъпление и на личността на осъдения, допълнително охарактеризиран с трайна престъпна нагласа. Последната, съчетана с относително високата стойност на откраднатите вещи изпълват обема от отегчаващите отговорността обстоятелства. Миналите осъждания, обуславящи опасния рецидив, са изключени от обема на индивидуализиращите наказанието обстоятелства, но извършеното друго престъпление в съвкупност с разгледаната кражба също завишава наказанието. Добросъвестното процесуално поведение е взето предвид за смекчаващо обществената опасност на дееца и правилно самопризнанието е изключено от въззивната инстанция като занижаващо наказанието обстоятелство, поради значението му за привеждане на института на съкратеното съдебно следствие (в т.см. и т. 7 от ТР № 1/ 2009 г. на ОСНК). Основателно е предприето намаляване на размера на санкцията с една трета, като подлежащото на изпълнение наказание в размер на три години лишаване от свобода може да съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Санкцията е справедлива, поради което не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Отсъства необходимост от изменение на въззивното решение. По изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. В. К. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 704/ 2011 г. на Шуменски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.